четвъртък, май 07, 2009

Аз няма да се откажа!!!

Тази сутрин сядам пред компютъра и признавам, горя от желание да разгледам какво става с блога ми. Нещо много се запалих напоследък да пиша, и въпросът е, че вдъхновението ми не стихва. То вдъхновение в България да пишеш колкото си щеш, "матриал" навсякъде има. Глупостите нямат свършване, а простотията и цинично-нравствената вакханалия са във възторг. Та ето виждам, че няколко мои статии разбуниха доста духове, заформиха доста добра дискусия с различни политически окраски, страсти и емоции. Което ме радва. Аз се радвам на различното и приветствам различните. Това е смисълът и на свободата. Но нещо, което още повече ме радва, и така гали егото ми е, че моите статии са добре приети. Ето виждам,че регистрирам доста добра посещаемост, като се има в предвид, че съм много млад - на 22 години, пиша от скоро. Виждам ,че доста хора четат редовно блога ми, коментират ме- къде с добро, къде с лошо.

Ето и един коментар, който ме грабна. Публикуван е в сайта на Ангел Грънчаров, Ето и коментара- малка част от него, която ме засяга:

" г-н Грънчаров, чета блога на Марин Чушков(ваш ученик)и Ви заявявам, че ако в българските университети и училища има повече преподаватели като Вас, бъдещото на България ще бъде винаги в сигурни ръце! Моите адмирации, Господине, за прогресивния начин на мислене, който сте развили и изградили в този млад българин!

Признавам си, това ме поласка, почувствах приятна топлина, зарадва ме. Радват ме и всички тези коментари, които виждам по блога си- на Иван Христов, на г-н Hinkoff, на г-н Румен Александров, на Ивайло Яйджиев и пр.. Явно трудът ми не е останал незабелязан, напротив, попада точно так където трябва и е оценен по достойнство. Точно като картечен откос, или оръдиен залп в крепостта на Триглавата ламя. Попада точно в сърцето на читателите ми, защото аз пиша със сърце, т.е със чистата емоция, вяра, романтика дори на младия човек, изправил се току що сам срещу морето от бедствия, навлизащ сам в живота си, със желание да го живее страстно, но и достойно. Всичко, което съм написал, е дълбоко искрено, дълбоко премислено, и изстрадано. По-истински от това не мога да бъда- моето сърце обича само истината, истината, и свободата..

Ето защо, аз съм твърдо убеден, че това е правият път- труден, осеян с тръни, страшен, но и славен. Това е пътят към универсумът на свободата, пътят на достойнството. Знам, че убежденията ми са правилни, достойни, и реални (в което се опитваха да ме убеждават някои, че съм бил "нереален" във възгледите си). Аз няма да спра да се боря, няма да секне в мен желанието да правя добро, да бъда справедлив. Аз няма да се откажа, а ще продължа да бъда такъв- демократ, Юрист, космополит, европеец по дух и по ценности, още преди България да е част от Европа. Няма да склоня глава пред тази сатанинска машина на злото- комунизма и всичките и демони. Няма да се предам, защото в моите вени тече кръвта на Левски, Ботев, Каравелов, защото вярвам в Бог Иисуса Христа, защото тази вяра е непоклатима. Аз няма да се откажа да се боря за правото ми да живея достойно, да видя България свободна, нормална, богата европейска страна. Няма да ме сломите, защото Бог е с мен, и неговата могъща ръка ме води през полетата на битките, защото се чувствам част от този огромен Космос и богатство на световната култура, ценности и цивилизации. Защото доборото и справедливостта винаги побеждават !!!


3 коментара:

Ангел Грънчаров каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Ангел Грънчаров каза...

Леле, Марине, нарече ме "ментор", и сега някои ще ме скъсат от подигравки; щото те само дебнат на открият нещо, за което да ме захапят; не че това много ме вълнува де, защото вече нищо не може да ме учуди: що се касае до така многоликите проявления на човешката низост и мерзост (в българския й вариант).

А иначе, искам да ти кажа, си допуснал голяма грешка да се произнесеш положително за мен; знайно е, че акциите на хората, които ме похулят, мигновено порастват, а пък акциите на тия, които кажат добра дума за мен, мигновено се обезценяват до най-ниски нива, т.е. те, горките, губят и най-топлите си фенове. Така че, допуснал си голяма грешка; ако искаш да я поправиш мигновено, вземи, изтрий този постинг, съветвам те да направиш точно това; за твое добро ти го казвам...

Само още едно нещо да добавя, т.е. да дам един пример. Преди време рекох да рекламирам своята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ по един крайно необичаен начин: изпратих я на много от известните блогъри, журналисти, политици и пр.; смятах, че като получат подарък книга, и то от самия автор, този жест ще ги подтикне да споменат тук-там, че има такава книга, а пък защо не и в блога си да кажат някоя дума; разбира се, като автор тайно се надявах някой ако изобщо прочете книгата, след това да сподели с читателите си своето впечатление.

И знаеш ли какво се получи? Нищо не се получи: нашенецът няма току-така да се мине да направи нещо добро на друг човек. С изключение на двама-трима всички единодушно замълчаха след като получиха книгата. Сред тях и "знаменитости" като Радан Кънев и други такива, уж десни хора.

Казвам примера без коментар. Той говори много за тия, които разбират. Става дума за качеството на "матряла"...

Marin Chushkov каза...

Добре, ама какво толкова си се притеснил. Тя простотията не ходи по земята, а по хората. Аз виждам, че много хора започнаха да ме четат, може би защото съм млад и напорист, защото не се страхувам, което ме радва. А че ти си допринесъл да съм такъв- какво лошо, аз сам си нося кръста и отговорността.
Да ти кажа, за българската блогосфера- много много не чета различни блогове. Просто чета твоя, на Радан Кънев, на Лъчо Томов, Иван Бедров и още малко, колкото ми е блогрола. Така, че не ми дреме какво мислят хората. Абстрахирал съм се отдавна от хорските мисли. Колкото ме харесват, толкова и не ме харесват- мисля, че е обезличаващо да се стремиш да се харесах на всички. Виж за мен сега е по-важно нежният пол да ме харесва :):):)Другото не му обръщам внимание. Дерзай Ангеле, и по-малко обръщай внимание на хорските приказки. Ако имам и един читател, който разбира какво говоря, то за него ще пиша. Аз не искам да съм младият политик на целия народ, а на умните, способните, интелигентните хора.