Гласът на младостта

Младостта е ценно качество. Ценно е, заради живота, чиято страст гори сърцата, ценно е заради свежестта, заради смелостта, дързостта и духовната чистота. Но младостта колкото и ценна да е, има и своите недостатъци. Младите са буйни, арогантни, самонадеяни, понякога и безочливо нагли. Това е изразено и в мотото „Аз знам и мога всичко. Всичко разбирам и всичко съм научил”. Това са най-често срещаните слова изречени срещу някой по-възрастен, осмелил се да дава наставления.

Ние младите виждаме живота и света през розови очила. За нас няма невъзможни и недостижими неща, което е добре, защото това е амбиция, амбиция да надминем себе си и да достигнем недостигнатото, да открием неоткритото. Ние младите сме неизлечими оптимисти и романтици- това си личи най-вече по усмивката и безгрижния ни вид. Смеем се на всичко, просто защото сме млади и всичко е толкова хубаво. Красотата на младостта е неописуема и може да се обрисува само с една дума, а именно „младост”. Всичко възприемаме от добрата страна, уви.

Младостта аз я свързвам със свободата, живота, любовта, вярата, надеждата. Младостта е онзи събирателен образ на всичко чисто, възвишено, красиво, на всички добри страни на пълноценния и автентичен живот. Млад е онзи, който всеки миг чувства в себе си онзи неистов, страстен, стремителен копнеж да живее. Млад е онзи, който усеща в кръвта си бурните извори на живота, които текат и в които се опитва да се задържи. Млад е онзи, в който пулсира свръх силата да промени света, както нему е угодно, или поне да промени посоката на въртене. Пред младите граници няма... Но разбира се, младостта е и бреме, и отговорност, и дълг дори- защото трябва да направиш толкова много неща, най-малкото да изживееш живота си, да осъзнаеш себе си, да откриеш и ръководиш съдбата си. Младостта има и своите недостатъци.

Най-големият дефицит на младостта е липсата на житейски опит и мъдрост. В днешните дни да си млад никак не е лесно- постоянно мислиш за любов, която в повечето случай не бива споделена, трудно избираш, а ако избереш, то твърде скоро се разочароваш от избора си.Днес искаш едно, утре друго.

Непостоянството, непоследователността е неизменен спътник на младостта. Понякога младите сме и доста объркани- пред нас е целият живот, целият свят, в нас е още един такъв „космос” и всичко чака нас- чака да станем неговият Колумб, да го преоткрием, да го изследваме и изучаваме. Чудим се по кой път да тръгнем, на къде да тръгнем и къде да отидем. Объркаността ни си личи и от настроенията, които при нас се менят като слънцето и дъжда- от романтици и оптимисти бързо ставаме песимисти и нихилисти. Това всеки го е усетил- рицарят на печалния образ, живеещ на границата между реалността и мечтите живее във всеки един от нас. Нали и затова сме млади- преизпълнени с мечти и устремени да покоряваме върхове.

Напоследък много модерно стана да се говори за „младите”- че те са бъдещето, че трябват млади лица в политиката, за да влеят живителна сила и нови идеии в изхабеното ни българско политическо представителство. Но дали това е така?. Дали младите могат да бъдат новите „водачи” на страната ни, и да се нагърбят с тази не лека отговорност да управляват държавата?
TO BE CONTINUED...