Сън сънувах...

Онзи ден, в понеделник, сънувах един леко комичен, малко странен, но много емблематичен и символичен сън...Сигурно ще умрете от смях, но не мога да ви го спестя, а и искам малко да се развеселим. Напоследък само случки, които ни ядосват, вбесяват, натъжават, отегчават...

Заспал съм си сладко, както си учех за изпитите, и изведнъж, като някаква сцена от познатото анимационно филмче "Ну Погоди". Aз- малкият Зайо си подскачам на една зелена, морава, чистичка полянка. Подкачам и си свиркам песента "Синьо лято", и весел, и засмян, скок-подскок, изведнъж съзирам два вълка. Пак такива, като смахнатия, глупав Вълчо от Ну Погоди. Но този път вълците бяха Сергей Станишев и Ахмед Доган, с вълчи окраски, в рокерски одежди и възседнали два рокерски мотора. Той Станишев нали се прави на рокер и в това си амплоа разбива сърцата на застарялата "нежна половинка" на левицата.

Гледам ги тези Вълци на мотори, с рокерски дрехи, гледам ги- стоят си и се препичат на полянката, по която аз си подскачам и подсвирквам "Синьо лято". Препичат се и пушат отровни цигари и сигурно си говорят неща от сорта: "Тук хотел, там голф игрище, на което другарката Масларова ще играе голф с "лекторатеца ни"... Да трябва да го държим жив, защото от година на година намалява неимоверно, а само той ни е, друг си немаме. Трябва да ги водим на почивка, на СПА процедури, че без него няма ни власт, ни далавера, ни парици... За летяща чиния няма да съберем, щото може в един момент да ни изритат директно на Луната, и транспорта ще си платим до там.."

Такива неща си говореха Доган и Станишев, поне така сънувах, а около тях навсякъде мръсни, маслени петна от моторите им, боклуци, фасове и мръсотия, тяхната, комунистическа мръсотия и смрад.

Щом ги видях, нетипично за един малък Зайо, побеснях. Превърнах се в Мега Зайо, в Супер Зайо и се устремих със силен бяг към тях. В джобовете си бях натъпкал някакви вестници, книжа- такива "пропагандни", с които раздирах и разкривах подлостите и измамите им. Като бягах, джобовете ми взеха да пушат, сигурно защото новините във вестниците бяха прекалено горещи, направо парещи и свързани с нови, незнайни злодеяния на Доган и Станишев.

Тогава Станишев се смути и изплаши, възседна мотора си и рече на Доган: "Този пак ни погна, пак ще ни съсипе, виж го как му пушат джобовете- носи нови компромати за нашите нечистоплътни дела. Пак ще ни разконспирира и усмива". А Доган му отвърна с един тон на примирение: "Той винаги носи компромати, винаги ни усмива, винаги ни разконспирира. Давай да бягаме докато е време, защото и бой ще ядем за капак". И тръгнаха да бягат с моторите си. Аз след тях- тичам колкото душа имам, обезумял и мега ядосан. Настигам и почвам да ги бия с горящите вестници по чотурите. Бия ги, и им викам- "На ти Серьога, на ти Доган, долу БКП, долу ДПС. За Масларова, за Р.Овч., за Р.Петков.. за 8%" и здраво налагам, въпреки че съм малкият Зайо. И така в един момент се събудих, но мега доволен от стореното, все едно е било на яве. Интуитивно си казах в момента на събуждането- "Свърши се най-после. Тези вълци няма да ни глозгат повече".

Сънят ми има символно значение. Не е случайно, че тези кръвопийци са изобразени от съзнанието ми като "вълци" - хищници, месоядци, нагли, но и глупави- такива, каквито са Доган и Сер Гей. Втори ден ми е супер яко на душата,чувствам едно удовлетворение, па макар и на сън. Мисля си, че трябва здраво да ги бием на изборите, за да прогоним тези съветски рокери, за да запазим природата си, да изчистим боклуците от властта, да спрем техните безчинства и мародерства.