Тази сутрин се събудих и реших да си довърша започнатата поредица от статии за младите хора. Мисля, че е необходимо да се говори за младите, за новото поколение, дори да се разговаря с него, защото и аз съм млад, а и тази обърканост, тази неопределеност на младостта трябва да се превъзмогне........Израснали в едно общество с подменени изкуствени ценности, или липса на такива, израснали под „благозвучния” съпровод на чалга културата, израснали във времето на прехода, мутрите и големите политически илюзии и илюзионисти, довели до разграбване на държавата, дали „младите” ще намерят онзи потенциал, онази сила, за да се измъкнат от ценностния колапс и духовната разруха, и ще имат стремежа, упоритостта и твърдостта да променят България към добро, за да се превърнем в нормална европейска държава, в правова държава, с функциониращо гражданско общество.
Ще успеят ли, наистина, младите да проявят тази необходима и жадувана от всички гражданска съвест и доблест, политическа зрелост и далновидност, която може да ни изстреля в орбитата на модерните цивилизовани европейски държави?
На мен напоследък ми се струва, че влечението на младите хора към политиката идва по-скоро от представата за политиката, като инструмент за бързо забогатяване и реализация, отколкото като средство за постигане на обществено благополучие. Това е наследство от прехода – окаяно образование, бедно и омерзено общество, бедни осакатени души, корумпирани политици и публична власт обслужваща частните интереси. Ценностният и нравствен нихилизъм води до такъв резултат. Колко примамлива е мисълта: „влизаш в политиката с идеали, като норамален млад гражданин и след 4-5 год. си мултимилионер, точно заради тези свои идеали, които обаче вместо да работят за националната кауза, те работят за личната кауза, или поне да определен кръг хора, които си успял да продадеш и изтъргуваш на доста добра цена.
Дали младите са онзи лъч надежда, който чакахме толкова дълго. Дали в тази месомелачка
на пари, власт, привилегии, големи интереси; дали в този ценностен и нравствен колапс, голяма част от младите ще успеят да изградят отново замъка не от пясък, а от солидни морални принципи и добродетели, които да обърнат политическото статукво? Дали младите, живели и живеещи в тези мизерни социални условия, няма да се превърнат в едно ново, усъвършенствано поколение национални предатели и грабители, търгаши, далавераджии и демагози, още по-нагли, аморални, със затъпено чувство за чест, достойнство, дълг и отговорност. Дали младите няма да са новите стари търговци на мечти, които ще са още по-жестоки, по безчувствени към обикновените човешки трагедии; които без скрупули ще продадат душите си и идеите си за 12 сребърника и малко власт? Дали младите- бъдещето, няма да са поредната илюзия на българите, които вечно чакаме Месията, Спасителят, за да ни "оправи" с магическа пръчка собствената държава и живот, собствените ни проблеми, които ние трябва да разрешим
На тези многобройни въпроси-съмнения единствено времето може най-категорично да отговори.
Аз мисля, че младите не гласуват точно защото са се отвратили от сегашните политици, от псевдо-морала и ценностите господстващи в обществото. Аз мисля, че младите хора наистина са един нов хоризонт, новото лице на България, и дали ще са добри или лоши, то няма да разберем, ако не им дадем шанс да се покажат. Нека със действията да говорят за „морал”, за това бленувано от всички нас „ново начало”. Нека да дадем тази възможност на младите- да се изявят, да се докажат, да изразят своята позиция. Защото струва ми се, младите хора и техният отвод на изборите е показателно за две неща:
1. Че им е писнало да гледат едни и същи компрометирани лица в политиката.
2. Че това е техният начин да кажат „Не” на статуквото и някаква форма на протест срещу системата.
Мисля си и друго- в тази държава никой и нищо не прави, за да даде знак и кураж на младите, да им покаже, че те са това „бъдеще”. Стоим, кътаме си ги в задния джоб, или като на „лагер” в някоя партия, без реална възможност за изява. Ето младите излязохме на протест за модерно образование, за опазване на околната среда, за справедливост на убийците на студента Стоян Балтов, но кой ни чу? Срещу нас изпратиха ескадрони от полицаи, които просто ни пребиха, или по-точно ни „затвориха устата”. Смятам че отговорността за подрастващото поколение е твърде голяма, а държавата е абдикирала от тази отговорност за пореден път; обществото е в забвение и е оставило подрастващите на произвола. Това нехайство за бъдещето на младите, е безразличие и за нашето бъдеще.
Кога ще имаме това модерно образование, което виждаме на Запад? Как ще имаме модерни, добре подготвени специалисти, които и да бъдат добри професионалисти. Каква е причината на тази „мадежка” агресия и жестокост, която проявяват младите тези дни. От романтици се превръщат в убийци. Нима цената на живота е твърде ниска, та може така да се отнема? Тези и много други въпроси остават без отговор- но някой ще трябва да им даде отговор и то със реални действия- и колкото по-скоро, толкова по-скоро…
В държавата напоследък, аз виждам в публичното пространство едно течение от политици, които прокламират: "Оставете политиката на нас, не се занимавайте с политика- тя не е за
младите". Изключвам партията ДСБ и Зелените, тъй като те са си партиите на младите, но на младите - знаещите и можещите. Аз бих отговорил така- политиката е за младите, и за старите, но тя е предимно за способните, защото именно чрез прякото ни участие във властта ние се определяме като общество от личности, като socium, като demos. Така, че бягството от политиката, или неинтересуването ни от нея е едно бягство от социума, превръщане на масата в социопати, и т.н. Мисля си и друго- че тея "старчоците", които са от 20 год. в кулоарите на Парламента и вършат своите свинщини на всяка крачка, ги е много страх от младите, защото точно ние бихме внесли някакъв порядък в хаоса, бихме нарушили тяхната хегемония, и просто бихме им били шута и право в "пенсия".
Ако ние, младите искаме да променим нещо, то определено трябва да гласуваме, защото с отказа си от това право, изразяваме съгласието си със сегашната система и положение. Отказът от гласуване е бягство от отговорност, бягство от свободата, от бъдещето си. Все едно да кажеш "Аз не съм достоен за своето бъдеще, гласувай ти, изрази ти своята воля вместо мен. Ти си по-достойният Вие сте по-умни, вие по-добре разбирате, вие решавайте вместо мен". Това е признак на едно много ниско ниво на гражданска и политическа култура. Не може да не те интересува какво, или кой и как ще управлява страната ти, защото ти в крайна сметка живееш в тази страна, и политиката на управляващите определя твоя живот, в добра или лоша светлина....
TO BE CONTINUED...
Ще успеят ли, наистина, младите да проявят тази необходима и жадувана от всички гражданска съвест и доблест, политическа зрелост и далновидност, която може да ни изстреля в орбитата на модерните цивилизовани европейски държави?На мен напоследък ми се струва, че влечението на младите хора към политиката идва по-скоро от представата за политиката, като инструмент за бързо забогатяване и реализация, отколкото като средство за постигане на обществено благополучие. Това е наследство от прехода – окаяно образование, бедно и омерзено общество, бедни осакатени души, корумпирани политици и публична власт обслужваща частните интереси. Ценностният и нравствен нихилизъм води до такъв резултат. Колко примамлива е мисълта: „влизаш в политиката с идеали, като норамален млад гражданин и след 4-5 год. си мултимилионер, точно заради тези свои идеали, които обаче вместо да работят за националната кауза, те работят за личната кауза, или поне да определен кръг хора, които си успял да продадеш и изтъргуваш на доста добра цена.
Дали младите са онзи лъч надежда, който чакахме толкова дълго. Дали в тази месомелачка
на пари, власт, привилегии, големи интереси; дали в този ценностен и нравствен колапс, голяма част от младите ще успеят да изградят отново замъка не от пясък, а от солидни морални принципи и добродетели, които да обърнат политическото статукво? Дали младите, живели и живеещи в тези мизерни социални условия, няма да се превърнат в едно ново, усъвършенствано поколение национални предатели и грабители, търгаши, далавераджии и демагози, още по-нагли, аморални, със затъпено чувство за чест, достойнство, дълг и отговорност. Дали младите няма да са новите стари търговци на мечти, които ще са още по-жестоки, по безчувствени към обикновените човешки трагедии; които без скрупули ще продадат душите си и идеите си за 12 сребърника и малко власт? Дали младите- бъдещето, няма да са поредната илюзия на българите, които вечно чакаме Месията, Спасителят, за да ни "оправи" с магическа пръчка собствената държава и живот, собствените ни проблеми, които ние трябва да разрешимНа тези многобройни въпроси-съмнения единствено времето може най-категорично да отговори.
Аз мисля, че младите не гласуват точно защото са се отвратили от сегашните политици, от псевдо-морала и ценностите господстващи в обществото. Аз мисля, че младите хора наистина са един нов хоризонт, новото лице на България, и дали ще са добри или лоши, то няма да разберем, ако не им дадем шанс да се покажат. Нека със действията да говорят за „морал”, за това бленувано от всички нас „ново начало”. Нека да дадем тази възможност на младите- да се изявят, да се докажат, да изразят своята позиция. Защото струва ми се, младите хора и техният отвод на изборите е показателно за две неща:1. Че им е писнало да гледат едни и същи компрометирани лица в политиката.
2. Че това е техният начин да кажат „Не” на статуквото и някаква форма на протест срещу системата.
Мисля си и друго- в тази държава никой и нищо не прави, за да даде знак и кураж на младите, да им покаже, че те са това „бъдеще”. Стоим, кътаме си ги в задния джоб, или като на „лагер” в някоя партия, без реална възможност за изява. Ето младите излязохме на протест за модерно образование, за опазване на околната среда, за справедливост на убийците на студента Стоян Балтов, но кой ни чу? Срещу нас изпратиха ескадрони от полицаи, които просто ни пребиха, или по-точно ни „затвориха устата”. Смятам че отговорността за подрастващото поколение е твърде голяма, а държавата е абдикирала от тази отговорност за пореден път; обществото е в забвение и е оставило подрастващите на произвола. Това нехайство за бъдещето на младите, е безразличие и за нашето бъдеще.
Кога ще имаме това модерно образование, което виждаме на Запад? Как ще имаме модерни, добре подготвени специалисти, които и да бъдат добри професионалисти. Каква е причината на тази „мадежка” агресия и жестокост, която проявяват младите тези дни. От романтици се превръщат в убийци. Нима цената на живота е твърде ниска, та може така да се отнема? Тези и много други въпроси остават без отговор- но някой ще трябва да им даде отговор и то със реални действия- и колкото по-скоро, толкова по-скоро…В държавата напоследък, аз виждам в публичното пространство едно течение от политици, които прокламират: "Оставете политиката на нас, не се занимавайте с политика- тя не е за
младите". Изключвам партията ДСБ и Зелените, тъй като те са си партиите на младите, но на младите - знаещите и можещите. Аз бих отговорил така- политиката е за младите, и за старите, но тя е предимно за способните, защото именно чрез прякото ни участие във властта ние се определяме като общество от личности, като socium, като demos. Така, че бягството от политиката, или неинтересуването ни от нея е едно бягство от социума, превръщане на масата в социопати, и т.н. Мисля си и друго- че тея "старчоците", които са от 20 год. в кулоарите на Парламента и вършат своите свинщини на всяка крачка, ги е много страх от младите, защото точно ние бихме внесли някакъв порядък в хаоса, бихме нарушили тяхната хегемония, и просто бихме им били шута и право в "пенсия".
Ако ние, младите искаме да променим нещо, то определено трябва да гласуваме, защото с отказа си от това право, изразяваме съгласието си със сегашната система и положение. Отказът от гласуване е бягство от отговорност, бягство от свободата, от бъдещето си. Все едно да кажеш "Аз не съм достоен за своето бъдеще, гласувай ти, изрази ти своята воля вместо мен. Ти си по-достойният Вие сте по-умни, вие по-добре разбирате, вие решавайте вместо мен". Това е признак на едно много ниско ниво на гражданска и политическа култура. Не може да не те интересува какво, или кой и как ще управлява страната ти, защото ти в крайна сметка живееш в тази страна, и политиката на управляващите определя твоя живот, в добра или лоша светлина....TO BE CONTINUED...
Няма коментари:
Публикуване на коментар