За пореден път се доказахме като първенци по брой на загинали в пътно-транспортни произшествия. Отново траур, отново търсене на виновни, отново въпросителни - "Как се случи", "Защо се случи" и "може ли така.." Питаме се, знаем отговорите, но мълчим, мълчим и нищо не правим- нормално, по български. Защото сме си вечно чакащите, вечно дремещите, безотговорните и...некадърните. Да некадърни сме си, и като граждани, и като народ. Това вече цяла Европа го разбра и твърдо се убеди, че е така. Некадърни сме си, но я от срам, я от прекомерно самочувствие, се свеним да си го признаем, да си отворим очите и започнем да се променяме към добро. Поредната кървава вакханалия от вчера е доказателство за това.
Не ми се иска в този ден на траур да говоря кой крив и кой прав, кой не си е свършил работата, и защо 40 годишни "брички", "морги" се разкарват по улиците още. Но явно има какво да се каже, явно тези проблеми се дължат преди всичко на ценностния, нравствения, правния нихилизъм, на грубото, тъпанарско погазване и незачитане на правила, норми, закони. Това се дължи на едно крайно пошло, грозно и примитивно тъпо "неразбиране" на свободата, на демокрацията, на живота... В крайна сметка всеки си плаща за простотиите си, за неразбирането си, за малодушието и пр. Ето всички платихме кървава цена- много невинни граждани убити по зверски и нелеп начин.
Поведението на шофьорите по пътищата, несъобразената скорост, жертвите по пътищата, са олицетворение на нравствения колапс и цинизъм вътре в нас. Поведението ни навън е такова, каквото е и вътре в нас. Иначе всички си викаме "няма закони", "няма правосъдие", особено когато сме от позицията на потърпевши, на жертва. Българите си имаме една способност да се оплакваме по един наистина виртуозен начин, така че да изкараме едва ли не цялата вселена срещу нас, световен заговор и конспирация насочена срещу нас. Всички виним системата, съда, някой си друг, а не осъзнаваме,че системата сме ние-гражданите. Всеки е един елемент от нея и с "работата" си, с делата си придава облик на системата, като съвкупност от много и различни работещи елементи. Системата е това, което я правят тези елементи.
Питам се къде е превенцията, генералната превенция? Къде са тези предпазващи механизми, които да не допускат такива трагедии, не само по пътищата, но и в живота? Защо когато сме потърпевши ние се оплакваме от несправедливото отношение към нас, а когата имаме някакъв, макар и малък "келепир", сме готови да потъпчем без угризение всички закони, норми, само и само да стане нашето, без да осъзнаем, че тези правила са, за да има някакъв баланс и справедливост? Правим го, защото сме българи и всичко, което правим си е "нашенско", родно... некадърно и нескопосано, както е нескопосана и цялата ни държава, и обществото ни и живота ни. Пъплим си като въшки, задоволяващи се само с това "да ударим кьоравото", да "барнем келепиреца", да се наплюскаме, да гледаме сеир и чалга, и пошлост навсякъде. Абсолютен примитивизъм, който не ни прави хора. Чак гнус ми става, че сме такива.
Ето 16 човека са в гроба от некадърността на "някой си"- на този, който е бил с 0.29% алкохол, на този, който е направил фалшив технически преглед на една видима "трошка", на този, който е разрешил този рейс да се движи там, където всички вървят пеш... Виновни са, и ние сме виновни. "Защо да вървим пеш, като можем да се качим с рейс?", "Защо да спазвам закона, като може да го наруша и то безнаказано?", "Защо да спра този рейс, който си е бричка от всякъде от движение, като мога да взема 40-50 лв. рушвет и да му дам акт за техническа изправност".
Tази трагедия, която помете към гроба 16 души и рани още 10, този соц. автобус "Чавдар" и то "без спирачки", може да е показателен и за нещо друго. Може да не е случайност тази трагедия, точно на Спасовден, на Възнесение Господне. Може би самият Господ Бог ни изпраща кърваво знамение какво ни чака, ако не се променим, ако не "изпъдим" тези соц-иопати, които са на власт. Защо точно Чавдар и то без спирачки - олицетворението на "научнотехническия прогрес и достижения" на комунизма- сами се сетете. Комунизмът спирачки няма, гладът му за жертви, за кръв е ненаситен. Аз обаче съм вярващ човек и съм се научил да виждам, да разбирам и отсявам Божиите послания и знаците, които ни дава Съдбата, чрез заобикалящата ни действителност. Може би самият Бог иска да се събудим от робския сън, да започне дългочакания духовен поврат в душите ни, да се опомним и излезем от прокобната прегръдка на комунизма, която ни трови и души толкова години, която е отнела колосално голям брой животи....
Изобщо на някой пука ли му какво става в тази държава въобще? На някой дреме ли му на онази му работа, че откъдето и да се погледнем, която и област на държавата, на институциите да погледнем- винаги се сблъскваме с некадърността на някой си., с нашенския-"байганьовския" манталитет. А тази некадърност, аморалност, безпринципност, безнаказаност ни докарва до тук- в крайна сметка да си въздишаме, да си викаме по едно вяло и безлично "Моите съболезнования", или "Бог да ги прости, мир на праха им" и пак да си я караме по старому. Така е, кучетата си лаят, керванът си върви. Върви по крива патека, към пропаст, докато не се намери пак "някой" да нахрани със справедливост кучетата и да опъне спирачката на този керван България, преди да скочи в бездната на разрушението.