Аз няма да се откажа!!!

Тази сутрин сядам пред компютъра и признавам, горя от желание да разгледам какво става с блога ми. Нещо много се запалих напоследък да пиша, и въпросът е, че вдъхновението ми не стихва. То вдъхновение в България да пишеш колкото си щеш, "матриал" навсякъде има. Глупостите нямат свършване, а простотията и цинично-нравствената вакханалия са във възторг. Та ето виждам, че няколко мои статии разбуниха доста духове, заформиха доста добра дискусия с различни политически окраски, страсти и емоции. Което ме радва. Аз се радвам на различното и приветствам различните. Това е смисълът и на свободата. Но нещо, което още повече ме радва, и така гали егото ми е, че моите статии са добре приети. Ето виждам,че регистрирам доста добра посещаемост, като се има в предвид, че съм много млад - на 22 години, пиша от скоро. Виждам ,че доста хора четат редовно блога ми, коментират ме- къде с добро, къде с лошо.

Ето и един коментар, който ме грабна. Публикуван е в сайта на Ангел Грънчаров, Ето и коментара- малка част от него, която ме засяга:

" г-н Грънчаров, чета блога на Марин Чушков(ваш ученик)и Ви заявявам, че ако в българските университети и училища има повече преподаватели като Вас, бъдещото на България ще бъде винаги в сигурни ръце! Моите адмирации, Господине, за прогресивния начин на мислене, който сте развили и изградили в този млад българин!

Признавам си, това ме поласка, почувствах приятна топлина, зарадва ме. Радват ме и всички тези коментари, които виждам по блога си- на Иван Христов, на г-н Hinkoff, на г-н Румен Александров, на Ивайло Яйджиев и пр.. Явно трудът ми не е останал незабелязан, напротив, попада точно так където трябва и е оценен по достойнство. Точно като картечен откос, или оръдиен залп в крепостта на Триглавата ламя. Попада точно в сърцето на читателите ми, защото аз пиша със сърце, т.е със чистата емоция, вяра, романтика дори на младия човек, изправил се току що сам срещу морето от бедствия, навлизащ сам в живота си, със желание да го живее страстно, но и достойно. Всичко, което съм написал, е дълбоко искрено, дълбоко премислено, и изстрадано. По-истински от това не мога да бъда- моето сърце обича само истината, истината, и свободата..

Ето защо, аз съм твърдо убеден, че това е правият път- труден, осеян с тръни, страшен, но и славен. Това е пътят към универсумът на свободата, пътят на достойнството. Знам, че убежденията ми са правилни, достойни, и реални (в което се опитваха да ме убеждават някои, че съм бил "нереален" във възгледите си). Аз няма да спра да се боря, няма да секне в мен желанието да правя добро, да бъда справедлив. Аз няма да се откажа, а ще продължа да бъда такъв- демократ, Юрист, космополит, европеец по дух и по ценности, още преди България да е част от Европа. Няма да склоня глава пред тази сатанинска машина на злото- комунизма и всичките и демони. Няма да се предам, защото в моите вени тече кръвта на Левски, Ботев, Каравелов, защото вярвам в Бог Иисуса Христа, защото тази вяра е непоклатима. Аз няма да се откажа да се боря за правото ми да живея достойно, да видя България свободна, нормална, богата европейска страна. Няма да ме сломите, защото Бог е с мен, и неговата могъща ръка ме води през полетата на битките, защото се чувствам част от този огромен Космос и богатство на световната култура, ценности и цивилизации. Защото доборото и справедливостта винаги побеждават !!!