понеделник, април 20, 2009

Мое море, мое синьо вълшебство...

Стоя в тишината на нощта и преди да заспя, си мисля за...живота, за красотата, за "въпросите, които никой век не е успял да разреши". И внезапно се сетих за морето, за душата ми, която често описвам като океан, бездна от тайни, за това синьо вълшебство наречено море, което просто ни променя, всеки път когато застанем с лице към безкрайната синева и почувстваме свежия морски бриз по лицето си... Мисля си за морето, за вярата. На пръв поглед няма май нищо общо между морето и вярата, но дали е така? Ще се опитам да помечтая, да помисля и да понапиша нещо...
Морето, този неистов копнеж по щастието, този блян по съвършенството,. Морето олицетворява свободата, хармонията с цялата Вселена, духовния мир дори, вътре в душата. Пред морето всеки е спокоен, нещо в енергията или в морските звуци те успокоява.
...Когато застанеш пред морето, сякаш чувстваш едно неописуемо вълнение, в което се преплитат странни емоции и чувства- страх, болка, тъга...но и надежда. Съзерцаването на вълните, които се блъскат и разбиват в брега, тихото съзерцание е една разходка, едно бродене из дебрите на душата- богата, тайна и неизвестна, като океан, като космос. Душата също е едно бездънно море, в което при всяко гмуркане откриваш нещо ново, непознато, неизследвано, изключително; море, в което никога не можеш да стигнеш до дъното или да изучиш.
Докато гледам морето и се дивя на неговата красота, аз оставам насаме със себе си, все едно сякаш съм сам в тази вселена, сякаш виждам моята душа през огледало, в една безкрайна морска шир. Стоя "изопнат и ням" както казва Дубарова- най-синьото момиче, и "чувствам се и горд, и голям, и силен, и добър като..морето" Тихо съзерцавам морето с вперен поглед и се надявам..дишам и живея. "Надеждата е най-святата добродетел, най-синеоката под това небе"(Хораций), най-красивата, най-чистата. Стаила се в някой кът на душата, както на дъното на кутията на Пандора, тя е движещата сила, която може би и върти колелото на живота...
Вярата и морето- каква красива илюзия, какво синьо вълшебство, какво умиление и хармония. Вярата и морето- неразривно свързани, като Деня и Нощта, като Слънцето и Луната, като Ин и Ян- и едното и другото будят прекрасни или горестни спомени, изпълват те с вълнение, с нетърпение и очакване на нещо, но също и те натъжават... Една легенда разказва как самотните жени на моряците при всеки поглед към морската шир изпитват едно съжаление, едно нетърпение да видят любимите си скоро, но винаги изпускат по една тежка въздишка и една сълза, за това и морската вода е сълзите на тези жени, които потънали в унес до сетния си час очакват любовта си, крепени от..вярата.
Морето и вярата са две допълващи се, но и контрастиращи неща. Докато синьото безкрайно море олицетворява женските сълзи и отчаяние, то надеждата влива нови сили в душата ни ; пази ни от отдаване в хладната прегръдка на мъката, самопогубвайки се. Надеждата ни дава нов жаден поглед, устремен към живота и победата. Морето и надеждата- какво приказно синьо вълшебство
Аз съм! Аз съществувам. Аз съм личност, свободна и уникална, защото вярвам. Вярвам в доброто, вярвам и в себе си, но най-вече вярвам в Бог като носител на безграничната любов, абсолютната чиста нравственост и благодат- на Него се уповавам и в трудни, и в "лесни" моменти. Вярвам, че Бог е с мен, помага ми и ме закриля "според вярата ми". И когато след време стигна до заника на живота ми, моето време необратимо изтече на Земята... и се превърна в морска пяна, както Малката русалка от приказката на Андерсен, пожертвала се, за да бъде за миг до своя любим, съм сигурен, че морето, моето красиво море, няма да ме захвърли на брега като никому непотребна и ненужна вещ, а ще ме прибере в дълбините си, във Вечността, където няма да се "чувствам сам и ничий, подмамен от мимолетна слава, ранен от студени безразличия", където пак ще живея и ще се надявам и всичко пак ще е едно безкрайно синьо вълшебство.

P.S: Снимките са обект на авторски права, собственост на техния автор Patrick Smith, и са публикувани от мен, след любезното му разрешение. Единствената им цел е научно-образователна. Моля да не злоупотребявате с това


1 коментар:

Jackie каза...

Прекрасно си го написал!
Поздравления!