Какво за мен е Патриотизмът, в нашенски "патриотичен" вариант"

Преди няколко дни участвах в един кастинг, за едно предаване в БНТ- Големият избор, но за мое съжаление, неуспешно-дали заради мен, или заради обективни причини в БГ, или БНТ- никой не знае. Бях отхвърлен с думите "Абе откъдето и да те погледнем, си личи, че си десен". Та в течение на времето и с коментарите, които писах за въпросното предаване, един субект с инициали ASD, с идеята да ме вбеси, ми постави един хубав и смислен въпрос, на който ще се опитам да отговоря. Ето въпросът- "защо смятам патриотизма за "вятър работа" или "вятър на устата". Ето и моя отговор, който се надявам да излезе на сайта и на БНТ, което ще е и последният ми коментар там...

@ASD, виж, ще си позволя само още един коментар- не искам да превръщам сайта на БНТ в трибуна на моето слово...малко "лудичко" звучи, не мислиш ли, а и смятам че ще ме обявят за "луд", за "смахнат", ако продължавам да ги "спамя" така (което естествено не желая да правя).....Та относно патриотизмът, или защо смятам, че "патриотизмът е последното убежище на глупците и злодеите"... Ами, нещо напоследък много модерно взе да става да се зовеш патриот. Всеки себе си определя за патриот, всички подбуди му били, чисто и просто… от патриотизъм. И сульо и пульо, и Волен Сидеров, та и Яни Янев дори се надпреварват кой да се окичи с прякора „Баш Патриот” на държавата. Странно викам си аз, понеже съм малко чишит, абе „чини ми се”, че има нещо гнило в тази работа. Та ние ако бяхме всинца патриоти- я виж какво би станало- щяхме да задминем по възход и просперитет и ЕС и „омразната” на мнозина „патриотични българи” Америка (която наистина има много „патриоти”, даже и филм Патриот си имат). За Америка мога да съдя, и за патриотизма на нацията, от това каква еуфория се усещаше по време на изборите- цели 90% си упражниха изконното право на глас и стояха на крака докато не чуят името на новия си Президент. Ето това е патриотизъм, а не като нашия- всички сме „патриоти”, ама не ни дреме кой ще ни управлява, или кой ще ръководи държавата ни, те всичките са маскари, ама иначе сме си патриоти и скачаме до небето ако някой каже, че не сме и посегне на 1300 годишната ни история, както направиха онези двамата учени от Берлин, които искаха да предложат един нов поглед на Баташкото клане. Но ние „Бай Ганьовците”, понеже сме патриоти, родоначалници на целия свят и цивилизации(и на египетската едва ли не се изкарваме) им „свихме крилцата набърже”, така както се опитахме да свием и крилцата на Юрген Рот( сигурно си го спомняте кой е той), който беше дръзнал да ни „изкарва на показ кирливите ни ризи”. Все едно че не си ги знаем- знаем си ги, и още как, но не обичаме много много друг да ни се меси и „акълец да ни дава”, защото си имаме „бол”. Та тези мисли ме накараха да се запитам, аджеба, що за животно е това чудо „патриотизъм” и има ли въобще почва у нас…. Мислих, мислих и стигнах до тези заветни думи на д-р С.Джонсън, казани още в далечната 1750г.. Ако реша да се нарека патриот, то цяла плеяда от кресльовци ще рипнат дружно срещу мен, за да ми кажат, че те са по големи патриоти…Ех сега се сещам за едни много добри статии на Вероника Бикова в Медия Тайм Ревю, и за мразеният от мнозина философ Ангел Грънчаров (мой достоен учител, и аз негов достоен ученик) точно за този типично нашенски патриотизъм, който не е много много към България- земята на Каравелов, Раковски, Левски, Ботев, Вазов, а по скоро придобива някакси уродливи форми на почит към „освободителката” ни, премилата Русия.

Виж, АСД( щеше ми се да ти знам поне името, по приятно би било да си говорим с истински имена и за истинските неща, просто защото някакси изпитвам наркотичен глад към истината, колкото и клиширано да ти прозвучи) в днешно време, ние българите, ние патриотите, се погрижихме да изпразним от съдържание всяка една ценност, просто да я потъпчем, оплюем, омаскарим, и изхвърлим на бунището за мечти, както стана със Свободата, Патриотизма, а сега е на път и Истината да отиде на боклука, просто защото не сме нещо друго, а Българи, и се гордеем че сме такива и че сме имали 1300 год. история, от която да храним голямата си заблуда, че сме най-великите на този свят, или едва ли не светът се върти около нас. Да имали сме, и никой не ни отрича историята, но смятам че напоследък, малко премножко ми дойде от това все да се оправдаваме за недостатъците си и да си трием срама с историята. Нещо от сорта- ако някой посмее да ни каже, че просто трябва да се променим в някаква посока- ние веднага му кряскаме в лицето – „Как смееш, ние имаме 1300 год. история”… от която 700-800 год, сме били роби, ама това е друг въпрос. Все едно и другите са нямали история-я да вземем примерно Франция и това, което е останало в пантеона на световната култура от тях- Наполеон,.Лувъра, Айфеловата кула, Париж, та минем през Германия с внушителната и Кьолнска катедрала, Испания- с Барселона, Мадрид и др. или Италия с Рим и Венеция. В съзнанието ми изникват думите на Данте- „Горестта е най-страшна сред бедите, да си спомняме за нащ’те дни честити”. Така е- живеем в капана на спомените за една отминала епоха, за нейното величие, а нямаме сили да вперим поглед в бъдещето и да извървим пътя към Европа, нямаме сили да „преоткрием Европа в душите ни”(Ангела Меркел), и затова все търсим спасение в тази история, която се оказа, че и не знаем толкова добре, или въобще не знаем, ама иначе имаме самочувствие с нея. Нещо като „имам го, ама го нямам”. Аз останах с много неприятно впечатление, когато гледах едно предаване на един от „най-първите ни патриоти”, и се оказа, че всичките му участници не знаят къде е паднал Христо Ботев… Та такива патриоти сме, само на думи, даже и на думи вече не сме, защото пак в това предаване голяма част не знаят и една строфа от едно Ботево стихотворение (които аз..защото не съм чак такъв патриот, като разлистя всеки път започвам да треперя от вълнение, от плам, и си поплаквам тихо- невярвах, но един ден сълзите ми потекоха, когато просто за пореден път прочетох…. „И кога въстане робът, в редовете на борбата, да си найда и аз гроба..). Днес, вижда ми се, че всички патриоти, все нещо мразят, което не било „българско”, сиреч все още непокварено и непотъпкано и омерзено по нашенски – мразят евреите, мразят турците, мразят европейците, защото им дават акъл, и им спряха париците, да не говорим за Америка, мразят себе си и всеки около себе си, а най ми се струва, че обичат Русия, защото ни била „спасила”, когато ние не сме били способни да си отвоюваме свободата и да докажем на света, че сме нация- единна и велика…

Струва ми се, че българският патриотизъм е..чисто и просто една курва, проститутка, или „блудница несретна”(ще ме прощавате, ама знам че си обичаме „сеира” и зрелището, а и искам и аз малко рейтинг, като този на професора Вучков), с която всеки злоупотребява по най-грозния и унизителен начин, когато я хване и където я хване и след като е наситил бесовете си и първичните си страсти, я захвърля на боклука, като най-мръсен парцал, нещо като никому ненужна вещ….

Ето защо аз като чуя някой да се зове сам себе си патриот и вече знам, че е подлец и лъжец, демагог, който спекулира с душата на българите, знаейки, че това е „болна тема”. Смятам че, за да узнаем какво е истински патриотизъм, ние преди всичко трябва да сме..”космополити”, мисля че това вече е нещо много по-модерно и някак по-съответстващо на моето амплоа, на вътрешния ми духовен свят и ценностите, които аз изповядвам. Аз се чувствам дотолкова българин, дотолкова колкото съм и гражданин на света- една малка частица от Европейските ценности (защото ЕС не е само политически, икономически съюз, но и преди всичко културна, духовна общност между хора, с различни ценности, идеи и културни традиции. В крайна сметка, отдавна западния свят е осъзнал нещо- че малката ИДЕЯ стои в основата на големи и велики неща и подвизи, че целият свят се върти от идеи, дори задвижвам от луди идеи, а не като нашенското типично патриотично, марксистко-материалистично мислене и схващане за света, че „интересът клати феса”. Ето още на тази плоскост сме сбъркани, после как да ги достигнем и Европата, и европейците. Ами как- никак, просто защото фундаменталните принципи, коловозите по които вървим водят в противоположна посока- нас към Азия и Ориента, под изящната чалга музика и песни на Азиса, а Европа- към цивилизация и културно обединение под съпровода на 9-тата симфония на Бетовен. Кое е по хубавото, или „по-известното” Бетовен, или Азиса- нека си отговорим, ама честно, с ръка на сърцето, пък тогава да ставаме патриоти.