Продължавам да анализирам състоянието на сегашното политическо управление, като искам да предупредя, че съм далеч от претенциите да бъда максимално изчерпателен, точен и компетентен по отношение на терминологията. Ясна ми е разликата между тоталитаризъм и авторитаризъм - белезите ще разгледам по нататък. Та да се върнем на думата.
7. Подчиняването на почти всички медии на управляващата върхушка води до следното заключение. Медиите в съвременния свят са основно средство за информиране на много хора. В зависимост по какъв начин им е поднесена и каква идея съдържа, тя е способна да убеждава и да променя нагласата и схващанията на обществото по определени теми. Както стана с Иван Костов- изведнъж всички медии, естествено в изпълнение на умел сценарий, преднамерено и целенасочено взеха да хвърлят клевети върху неговата личност- къде основателно, къде не. Целта е една- да дискредитират политика Иван Костов, да го компрометират и очернят, точно в навечерието на изборите. Сега с новия закон за цифровизация, който точно регламентира кои "медийни играчи" да получат лиценз за разпространение на сигнал, естествено приближени до управляващите, говори за едно- създаване на нова пропагандна машина, налагаща една нова-стара идеология, тази на БСП- ДПС, втълпяваща, че това е най-доброто, което може да се случи на държавата, че всичко е розово, че цъфтим и вързваме и всички имаме толкова много пари, че никога няма да смогнем да ги изхарчим. Това е едно ново промиване на мозъци, втълпяване на фалшива идеология, натрапване на една лъжа и превръщане на народа в едно мирно и кротко стадо, което много добре се управлява и не оказва никаква съпротива. Факт е, че през последната една година, кръгове близки до ДПС и БСП купуват масово различни медии- вестници, списания, телевизии. Свидетели сме на поредното предизборно зарибяване. Същевременно това показва, че медиите като "четвърта власт", като безпристрастен и обективен коректив на демокрацията, в този си вид са инструмент за погазване на тази демокрация и важен ресурс, обслужващ точно определени частни интереси- тези на олигархията...
8. Създаване на собствена мрежа, на собствени структури от репресиращи органи- ДАНС, както и пряко вмешателство в личния живот на гражданите е показателно за едно- стремеж за тотален контрол над волята и съзнанието на всеки гражданин- "ти няма да си свободен, а ще бъдеш записван, следен, фотографиран, проверяван, стриган и доен", защото си част от стадото, от масата и нямаш право на свобода да изразиш открито мнението си, убежденията си, или ако го направиш, ще бъдеш строго санкциониран. Това е поредното национално предателство и крачка в страни или назад от представителната демокрация. Създаването на нови репресивни органи, визирам ДАНС, която ако махнем "АН" си е чисто и просто ДС, реабилитираща и включваща в себе си целия агентурен състав на въпросната ДС е плод на точно това управление. Тук искам малко по-подробно да се спра. Въпросната ДАНС, която "уж" трябваше да се бори с организираната престъпност, нещо, което вършеше ГДБОБ, СОБТ, или НСБОП и пр. се превърна в важен ресурс за легитимиране на властта, т.е преследване, подслушване, събиране на сведения, които да се превърнат в компромати срещу "опортюнистите" и при нужда тези инакомислещи хора да се поставят на "синджир" или да се укротят- пример- подслушването на журналисти, преследването на блогъри, изваждането на компромати срещу ключови журналисти (Коритаров) и пр. Сега с приемането на нов закон за достъп до обществената информация, даващ право на МВР за 
достъп до интернет трафика поставя под съмнение съществуването на понятието "лична свобода". Кое е организираната престъпност- няколко журналиста, блогърите, или организираната престъпност е тази, която източваше фондовете, а в последствие се оказа, че е и спонсор на Президента и управляващата партия, или тази, която е замесена в ДДС далавери, заменки, държавен резерв и обръч от фирми. Струва ми се, че толкова служби за сигурност, ДАНС, НАП, ГДБОП и пр., типични за една страна като САЩ, Великобритания и пр. и нулевият резултат в борбата с организираната престъпност, просто е един пореден неоправдан за гражданите ход от страна на управлващите. Вместо да се превърнат в гарант за сигурност и справедливостта, спец-службите се превърнаха в своеобразен бодигард на организираната престъпност, редом с прокуратурата, следствието и съдебната система. Резултатът е следният- поголовна корупция, престъпност и беззаконие във всяка една сфера на държавното управление. Това ме кара да заключа, че всяка държава си има мафия, но само в България мафията си има държава. В обществото се затвърждава убеждението за беззаконие, безправовост, липса на справедливост и вяра в институциите...
9. Превръщането на съдебната система и правоохранителните органи в политически инструмент за прикриване на престъпността и разчистване на политически опоненти. Поставянето на ключови постове в съдебната система на приближени до властта хора, както и откритото и политизиране, е грубо нарушение на принципа за разделение на властите, залегнал във всяка една модерна европейска конституция. Това поставя под въпрос самата независимост на съдебната система и нейната обективност и безпристрастност. Фактът, че отказът за регистрация на новото ръководство на СДС, в което са използвани чисто политически аргументи, а не правни, затвърждава и доказва моята теза. Безнаказаността на доказани престъпления и обвиняеми превръща съдебната система в жалка карикатура, подлога и слуга на изпълнителната власт. Тук искам да поясня нещо. Назначаването на съдии, прокурори и следователи по партийна линия, независимо от техните професионални и лични качества на практика означава следното- в съдебната система се внедриха много магистрати- "нихилисти", които забравят своето предназначение, а именно точно и еднакво да прилагат закона и правораздават съгласно закона, принципите на доброто и справедливостта и тяхното вътрешно убеждение и съвест. Тези "магистрати" буквално изземват функциите на законодателното тяло (Парламентът), с революционните си решения в последно време- вместо да прилагат закона, те създават нови "правни норми" или нови закони. Последното скандално решение по делото Борилски сякаш е доказателство за това- на свобода са поредните престъпници, както и Максим Стависки, отнел живота на един младеж и оставил полуживо едно младо момиче. На практика тази нелепост, некомпетентност и нежелание на българския съд да правораздава ефективно е санкционирана от Франция, което представлява и автоматична предпазна клауза на България по отношение "Правосъдие и вътрешен ред", наложена от държава членка на ЕС срещу друга държава, отказваща да изпълни норми на ЕС. Ето какво имам в предвид- по скандалното дело Борилски съдът постановява "невинен" за извършителите и ги оставя на свобода. Френските власти са изумени и казват, че това в нормална държава и функционираща съдебна система не може да стане- доказателства, факти, експертизи, всичко е безупречно и необоримо и ясно показва кои са извършителите. Те обявяват, че ще продължат делото в техен съд, тъй като престъплението е извършено на френска територия и са в правото си да преследват наказателно и наложат наказание с цялата строгост на френския наказателен кодекс на извършителите. На политически език това казва следното- "не признаваме решението на вашия съд", което води до заключението за автоматична наказателна мярка спрямо България. При една осъдителна присъда от страна на френския съд, и при наличието на договор за правна помощ между България и Франция, независимо, че нашият НК забранява предаването на български граждани за наказателно преследване в друга държава, би следвало извършителите да бъдат предадени и да излежат присъдата. Това би ги последвало и ако някога стъпят на френска земя. Вместо да бъде стожер на законността, справедливостта и демокрацията съдебната система е техен палач. Не могат да се спестят критики по отношение на ВСС- конституиране, функции, правомощия,; Главен прокурор- назначаване, освобождаване, правомощия, отговорност; Магистрати- имунитет, несменяемост, безотговорност от никоя институция за абсурдни решения, статут на НСС, Дознание и пр.TO BE CONTINUED...
Няма коментари:
Публикуване на коментар