"А ти на кого си майка???"

Вчера приятелката ми е посетила няколко домове за сираци в околностите на София, като са направили дарение от фирмата в която работи. Прибра се доста развълнувана- тя е емоционален човек и аз я усетих. Започна да ми разказва за дома, за децата, за директорката на дома- жена, която си обича професията, и която с труд е превърнала един дом за изоставени деца в модерен европейски такъв, не като тези , които сме свикнали да виждаме по телевизията... не, че не си ги знаем, че са мизерни, ама просто чакаме телевизията да ни удари шамар, та да се развържем и да съберем по някой лев, за да помогнем на децата там.

"А ти на кого си майка...на кого си майка?", я попитало едно малко "ангелче" на входа на дома, като я видяло да носи подаръци в ръце, което подкосило приятелката ми. Тя е една нежна и любвеобвилна, с руса коса и сини очи, красива като ангел, излъчваща доброта и топлина. Казва ми.. "направо ми се доплака"...
"А ти на кого си майка"- децата в детската си наивност и по свой начин казват толкова много, и толкова на място. Готови са за една близалка да дарят цялата си добрина, безграничната си любов и доброта. Но защо не се вслушваме в тях, в детските им чисти очи, в святата им душа. Разбира ме ли ги всъщност?
"А ти на кого си майка"- дали наистина няколкото комплекта дрешки, сумата пари, или топлата храна са най-нужните неща на децата. Могат ли да заместят майчината нежност, майчината обич, семейството и домашния уют.
"А ти на кого си майка"- това не е ли показателно от какво имат нужда всички деца, и какъв "подарък" най-много желаят- именно "МАЙКАТА", именно нейната безгранична всеотдайност и любов..
"А ти на кого си майка" - сигурно всяко дете пита всеки посетител, защото те очакват от някъде, като Светата Богородица да дойде тяхната майка, да ги гушне до себе си, за да усетят и те, че са значителни, че са обичани истински и искрено, а не са "вечните неудачници", "братчетата на Гаврош, или "пленници на орис- вечна и зла", изоставени в ъгъла на живота, като никому ненужна вещ.
"А ти на кого си майка"- колко прями, искрени, съдържателни и кратки думи, изречени от.. деца, които гледайки те, карат сърцето ти да затупти по-бързо, и естествената реакция е да ги притиснеш до себе си.
"А ти на кого си майка" - в такъв момент съм объркан, не знам какво да мисля и да чувствам, губя опора под краката си.. Чудя се, нима абортът е толкова лошо нещо, защо го заклеймяваме; нима е по-добре да родиш дете и да го...изоставиш, да го хвърлиш в кофа за..боклук, като боклук... Какво излиза, че децата са боклук, така ли, който просто можеш да изхвърлиш на бунището? Нима е нужно да раждаме деца, и след това да ги захвърляме и просто да махнем с ръка и всичко да е по старому, без последствия. Не е ли по-добре да не се роди това дете?! Дори и да махнем с ръка, това дете е живо и ще бъде поредният клетник, заложник на съдбата. Аз нямам деца, но съм сипричастен към тази трагедия, която ние, великите българи, с 1300 год. история можем да скалъпим, типично по нашенски. Съпричастен съм и към всички онези, които нямат деца, но се опитват да имат- затова и направих каузата "Фонд Ин Витро' във facebook.com
"А ти на кого си майка"- мисля си, това ми напомня за Хемингуей и неговото "Питаш за кого бие камбаната- тя бие за теб". Сега сме в навечерието на един от най-светлите Християнски празници- Възкресение, защо не примислим, с ръка на сърцето, какво добро сме направили през изминалите дни, за какво в крайна сметка живеем, дали ние не сме част или ние не правим тази "трагедия на нашето време".
"А ти на кого си майка" - нима ние не сме също толкова виновни, колкото са и и всички онези, които просто са изоставили децата си в такива домове, белязвайки ги и лишавайки ги от възможността да имат нормално детство, дом и семейство. Виновни сме, защото нищо не правим като общество за тези деца, просто ни мързи, не за друго, мързеливци сме си по природа. По лесно е нищо да не се прави, така е най-лесно, всичко си тече и така без да правим нещо... Ние сме също убийци, убийци на души и съдби. Спомням си, че в една книга "младостта на крал Анри IV" пишеше.. "убийците също имат сърца", и за едни думи на Балзак - "И ний вършим грях, кога грешиме тайно", както тайно се захвърлят децата в кофите за боклук. Дали тези хора имат сърца и съзнават това, че само Бог дарява живот и само Бог го отнема, а ние сме една прашинка от вечността, нищо за този свят от милиарди години.
"А ти на кого си майка", "А ти на кого си майка", "А ти на кого си майка", тези думи се въртят в главата ми като грамофонна плоча, те са показателни и казват толкова много, само с няколко слова. Смятам да спра, само да добавя нещо... едни думи на...Ленин- той освен комунист е бил и философ, нека не го заклеймяваме, а да помислим върху неговото "Има хора с побелели коси, има хора с изпотрошени гърбове и крака, има хора богати и бедни, но всички са еднакво щастливи, докато могат да кажат..."мамо"!!!"- нека всеки реши за себе си какво да прави...Ала Бог гледа и неговият съд е най-страшен!!!