Днес е Велика събота, ден преди големия празник Възкресение... След като прочетох коментарите в блога си, които определено са съдържателни, аз искам да пиша по един проблем. Проблемът си е мой, за това и ще го споделя, но е и проблем на всеки- всеки може да го види в себе си. Ние хората, ние "личностите" постоянно и навсякъде изтъкваме качествата си, преимуществата си, стремим се да се харесаме на всеки (което е безличие естествено), но забравяме нещо друго - освен качества, притежаваме и точно толкова други недостатъци, защото сме хора, защото ако ги нямаше щяхме да сме Богове, или поне 'свръхчовеци', за които говори Ничше. Аз също имам недостатъци. Мислех да пиша за тях- не се притеснявам, не се и срамувам, защото те са част от мен, плод са на мен самия, на моето Аз и трябва да ги търпя и нося навсякъде в себе си. Надявам се, че ще успея поне да се освободя от някой от тях след това... Нали "споделеният грях е половин грях". Ето, защото аз обичам истината, свободата, съвършенството, не се и притеснявам да говоря за моите недъзи... Напоследък написах няколко статии- кои добри, кои лоши, къде хваля, къде критикувам яростно, на моменти и дори обиждам... Надявам се да получа в този ден прошка, за поне малка част от греховете си, за прегрешенията си, защото всеки един от нас е грешник, а и смятам да облекча съвестта си... Та ето и моите недостатъци:
1. Най-големият ми недостатък, който дразни и отблъсква на моменти е това, че много говоря, много плямпам бре, за добро или за лошо. Невъзможно е в потока на речта да не се "изцепя", да не изръся някоя глупост. Май ще трябва повече да слушкам, отколкото да пелтеча нагоре и надолу и акъл да давам. Признавам си този грях!!!
2. Друг недостатък е прекаленото ми честолюбие, самолюбие и самочувствие... до нарцисизъм и егоцентризъм не стига, но все пак го има. Това ме превърна в човек, "който не умее да губи". Аз признавам си, гледам на живота като на състезание, в който има само един победител - номер 1. Другите са губещи и... неудачници. Доколко ми е недостатък не знам, но това ми дава и хъса и жаждата и спортната злоба, дава ми сила да живея живота. Водещото тук е "АЗ". Аз трябва да успея, не на всяка цена, но трябва, в рамките позволени ми от закона и свободата трябва да победя...
3. Признавам си "егоист" съм, черта позната на всички лидери- както казах, аз съм израстнал с техните книги, така че, както с идеите и възгледите, съм възприел за мое щастие или нещастие и техните недостатъци. Вечно аз съм прав, вечно моята да става. На моменти даже се стига до "издевателство" над по-слабите; не ги изслушвам, хуля ги и ги виня. Това пречи и на подхода ми към определени хора, признавам.
4. Имам се за "безспорен авторитет" и съм "самонадеян", компетенция по всичко, на моменти дори до наглост. Както се казва "на всяка манджа мерудия намирам". Това ме прави и леко нахален, арогантен. Но може и да е от възрастта, младите хора- аз съм на 22г, сме арогантни по дух, самонадеяни сме и сме самоуверени- мислим си, че всичко знаем, едва ли не тези преди нас са "яли доматите с колците" и нищо не са живели или видели. Ще трябва повече да се съобразявам с родителите ми, които се опитват да ми спестят много ядове, да изслушвам внимателно другите без да ги прекъсвам, като нещо не ми е "по мярка"
5. Аз съм най-нетърпеливият човек на света. Искам всичко, ама искам го сега. Ако нещо просто не стане на момента или в обозримо бъдеще, просто не е за мен, въпреки ,че съм много упорит и нахъсан, и от 9 извора вода ще донеса, та даже и ще ги изкопая преди това. Може и затова всичко при мен да се нарежда, просто за по-кратко време правя повече неща и резултатът не закъснява.Но определено съм от нетърпеливите, затова и все бързам на някъде, все "бързам да живея", да не вземе нещо да избяга, или да изпусна нещо. Това ме прави и сприхав, а и нервен.
6. Нервен съм, импулсивен, сприхав - това като последствие от голямото ми нетърпение за живота. Ако трябва да се оприлича на някой, май ще е онова прасенце- "малкия слон от Странджа планина" от филма "Господин за един ден", дето пощури цялото село, та и паметника изяде. Все от нещо ще съм недоволен, а и от себе си най-вече, няма угода на мен и все ще намеря на нещо кусуря. Нервността ме кара да говоря бързо, да ръкомахам, да не се владея на моменти и да изпадам в емоции, които пречат на реалната ми преценка, замъгляват ме.
7. Суетен съм си, от малък все се мажа с кремчета, лосиончета, да съм чистичък, изгладен, сега все гледам как ми стои яката на ризата, дали имам петно, дали съм се обръснал като хората. Абе държа си на външния вид, както и на вътрешния. В крайна сметка нали външността е първата индикация за привличане между индивидите, и тогава всичко останало. Сигурно съм актьор в този "панаир на суетата"- света, ама е забавно, в крайна сметка и аз съм от онова бейби-бум поколение, рожба или жертва на рекламата, на марките, прическите, музикалните идоли и субкултурата( това ми звучи като култура на "метрото") :):)
8...Трудно е човек да пише за собствените си недостатъци, за качествата си- виртуози сме всинца, знае се. От нас по-големи няма. Пиша тази статия, защото блога ми направи 1000 читателя, и смятам че хората, които ме четат заслужават да знаят с "какво чудо на природата" си имат вземане даване, за добро или за зло. Не се притеснявам да се самоиронизирам, да си се самоприсмивам- това е присъщо на истински свободния, широкоскроен човек, космополит по душа.. Качествата си оставям на вас, вие да прецените какво притежавам като запас от статиите ми. Ако нещо съм спестил- може да го коментирате, за сега не се сещам, ама все ще имам и някой и друг още клин за избиване. Надявам се да ми простите, за тези мои лоши черти, за чепатия ми характер, особено тези, които съм засегнал, които съм наранил.
1. Най-големият ми недостатък, който дразни и отблъсква на моменти е това, че много говоря, много плямпам бре, за добро или за лошо. Невъзможно е в потока на речта да не се "изцепя", да не изръся някоя глупост. Май ще трябва повече да слушкам, отколкото да пелтеча нагоре и надолу и акъл да давам. Признавам си този грях!!!
2. Друг недостатък е прекаленото ми честолюбие, самолюбие и самочувствие... до нарцисизъм и егоцентризъм не стига, но все пак го има. Това ме превърна в човек, "който не умее да губи". Аз признавам си, гледам на живота като на състезание, в който има само един победител - номер 1. Другите са губещи и... неудачници. Доколко ми е недостатък не знам, но това ми дава и хъса и жаждата и спортната злоба, дава ми сила да живея живота. Водещото тук е "АЗ". Аз трябва да успея, не на всяка цена, но трябва, в рамките позволени ми от закона и свободата трябва да победя...3. Признавам си "егоист" съм, черта позната на всички лидери- както казах, аз съм израстнал с техните книги, така че, както с идеите и възгледите, съм възприел за мое щастие или нещастие и техните недостатъци. Вечно аз съм прав, вечно моята да става. На моменти даже се стига до "издевателство" над по-слабите; не ги изслушвам, хуля ги и ги виня. Това пречи и на подхода ми към определени хора, признавам.
4. Имам се за "безспорен авторитет" и съм "самонадеян", компетенция по всичко, на моменти дори до наглост. Както се казва "на всяка манджа мерудия намирам". Това ме прави и леко нахален, арогантен. Но може и да е от възрастта, младите хора- аз съм на 22г, сме арогантни по дух, самонадеяни сме и сме самоуверени- мислим си, че всичко знаем, едва ли не тези преди нас са "яли доматите с колците" и нищо не са живели или видели. Ще трябва повече да се съобразявам с родителите ми, които се опитват да ми спестят много ядове, да изслушвам внимателно другите без да ги прекъсвам, като нещо не ми е "по мярка"
5. Аз съм най-нетърпеливият човек на света. Искам всичко, ама искам го сега. Ако нещо просто не стане на момента или в обозримо бъдеще, просто не е за мен, въпреки ,че съм много упорит и нахъсан, и от 9 извора вода ще донеса, та даже и ще ги изкопая преди това. Може и затова всичко при мен да се нарежда, просто за по-кратко време правя повече неща и резултатът не закъснява.Но определено съм от нетърпеливите, затова и все бързам на някъде, все "бързам да живея", да не вземе нещо да избяга, или да изпусна нещо. Това ме прави и сприхав, а и нервен.6. Нервен съм, импулсивен, сприхав - това като последствие от голямото ми нетърпение за живота. Ако трябва да се оприлича на някой, май ще е онова прасенце- "малкия слон от Странджа планина" от филма "Господин за един ден", дето пощури цялото село, та и паметника изяде. Все от нещо ще съм недоволен, а и от себе си най-вече, няма угода на мен и все ще намеря на нещо кусуря. Нервността ме кара да говоря бързо, да ръкомахам, да не се владея на моменти и да изпадам в емоции, които пречат на реалната ми преценка, замъгляват ме.
7. Суетен съм си, от малък все се мажа с кремчета, лосиончета, да съм чистичък, изгладен, сега все гледам как ми стои яката на ризата, дали имам петно, дали съм се обръснал като хората. Абе държа си на външния вид, както и на вътрешния. В крайна сметка нали външността е първата индикация за привличане между индивидите, и тогава всичко останало. Сигурно съм актьор в този "панаир на суетата"- света, ама е забавно, в крайна сметка и аз съм от онова бейби-бум поколение, рожба или жертва на рекламата, на марките, прическите, музикалните идоли и субкултурата( това ми звучи като култура на "метрото") :):)
8...Трудно е човек да пише за собствените си недостатъци, за качествата си- виртуози сме всинца, знае се. От нас по-големи няма. Пиша тази статия, защото блога ми направи 1000 читателя, и смятам че хората, които ме четат заслужават да знаят с "какво чудо на природата" си имат вземане даване, за добро или за зло. Не се притеснявам да се самоиронизирам, да си се самоприсмивам- това е присъщо на истински свободния, широкоскроен човек, космополит по душа.. Качествата си оставям на вас, вие да прецените какво притежавам като запас от статиите ми. Ако нещо съм спестил- може да го коментирате, за сега не се сещам, ама все ще имам и някой и друг още клин за избиване. Надявам се да ми простите, за тези мои лоши черти, за чепатия ми характер, особено тези, които съм засегнал, които съм наранил.
4 коментара:
Ти си луд по свой собствен си начин, което е уникално сладко!
ха-ха-ха :):). ами може и да съм луд, кой знае дали не ми хлопа дъската. Приемам го като комплимент, щом е уникално сладко :):)
Важното е, че те харесват, имаш дар слово, колега :)
Благодаря ти Лъчо, виж дар словото ми е от добрите качества, които открих още като малък и съвсем целенасочено започнах да развивам. Затова и избрах да следвам право- чувствам се юрист до последната си клетка. Това е нещото, което наистина ми носи удовлетворение. мисля, че повечето хора трябва да си изберат професии, които да работят с желание, а не защото били доходоносни, или лесно се забогатявало, което не е съвсем така. Ако си некадърен и най-платената професия ще те обрече на глад :):)
Публикуване на коментар