Вчера публикувах една статия, за Големия избор. И както забелязах, се заформи хубава дискусия. Включи се един много интелигентен и способен човек - Георги Грънчаров, с когото имах удоволствието да се запозная. Включи се и "никой" си.. "анонимен", който взе да се заяжда, да ме учи какъв трябва да бъда, или какъв съм и така.. С една дума- оттегчен от живота и никак не разбиращ свободата човек... Ето моето мнение за "анонимността" в интернет или защо анонимен е равен на "никой", на "нищо"....Според мен, а и не само, всеки жив човек е "нещо", част от Света, от Космоса- значително и неповторимо; всеки човек е уникален, както с външността си, така и с богатството на вът-
решния си свят, като чувства, емоции, преживявания, вълнения, идеи и ценности. За да сме "различни", т.е "личности", както ни е създал Бог, ние най-вече си имаме "име", название, с което се идентифицираме пред света, и с което се отличаваме от него. Името е събирателен образ на личността ни.. Аз се казвам Марин Петков Чушков, чувствам се Марин и се гордея с това. Не се срамувам, не чувствам дискомфорт и неудобство да се нарека Марин и да поставя името си зад изречени слова и извършени дела. Нещо като сертификат за идентичност, че това е казано, премислено или направено от мен, както в Древността... Аз се гордея с името си, защото съм "личност", защото съм свободен, защото съм човек. Аз не се притеснявам от това какво ще си помислят другите за моите идеи, защото не ме е и срам да мисля, а и самата "идея" не може да е срам. Тя е носител на "живота", а аз обичам да го живея, защото съм "АЗ" и не се срамувам от себе си.
Аз съм свободен човек, и затова не ми е в ДНК-то да налагам ограничения и цензура. Всеки мисля, че може да си наложи такава, с оглед собственото си възпитание, ценз, морал, етика и нравственост... За тези, които като "анонимен" се заяждат, сипят обиди и ги е страх да си сложат името под думите си, е доказателство за едно нещо само- т.е за първична ограниченост, за страх и озлобеност, за "окованост", за "нищо", защото анонимен означава "никой и нищо".Бъди епонимен, бъди синонимен, бъди омонимен, но не бъди анонимен (Лъчезар Томов)- никой, идващ от никъде и нищо не значещ. Преди да критикувате, си отговорете -Ти кой си, какво си? За какво се бориш? Страх ли те е, защото "анонимността" изразява точно страх- страх от СВОБОДАТА...О моля, недейте да казвате какво е СВОБОДА, защото ми се струвате малко..."червендалести", от онези, които си мислят, че много разбират Свободата и са на светлинни години от нея, както си мислят, че ЕС е само фондове, които могат да се крадат безнаказано. Свободата е категория на "битието", на "съществуващото", на порядъка, на правото, защото то е именно антипод на хаоса и произвола и въвежда ред в Хаоса и го превръща в Космос. Правото е и мярата на позволената ни свобода, на социалната свобода, такава, за да не вредиш на другиму, да не пречиш и той да се ползва от Свободата си. Другото, за което ми говори анонимността е "безправовост"- анархия, хаос, където няма човешки
норми, всичко се постига със "сопата", "насилието". Анонимните май са застъпници на това, а ?! Редът е нещо като "всеки може да си размахва юмрука където иска и колкото иска, но само до носа на другия".Те със своята анонимност са "несъществуващо", "небитие". Там няма свобода, защото свободата е за "живите", за съществуващите, за "реалността". Както е казъл Парменид Елейски, за когото може и да не са чували- "Битието съществува (в него е живота и свободата - бел. моя), а небитието не". Затова не се срамувайте да поставяте името си, инициали, или някой прякор ако искате, но не бъдете анонимен. Ако сте нищо и се възприемате като такова- ОК, ако се срамувате от себе си, от това, което е създал Бог, посредством родителите ви-ок, но това говори за много дълбоки душевни смущения и комплекси...
6 коментара:
Анонимността е точен атестат за безличност, безхарактерност, малодушие, комплексарщина и т.н.
Както споменах и по-рано мотивите ми за това да остана анонимен са ирелевантни, но само за да спрат твоите душевни терзания ще ти кажа, че не е от страх. Отчаяните ти опити да формулираш някаква теза за „свободата” и „анонимността” като категории и понятия и невероятно слабата, непоследователна и объркана аргументация са покосени още в зародиш от безспорния факт, че акт на един анонимен, който според твоите виждания е никой или нищо, става причина за твоята ответна реакция. Навярно вече си учил Наказателно право и проф. Стойнов ти е обяснил или най-малкото си прочел основните теории за причинно-следствената връзка (ако не е така искрено съжалявам, а и ще стане опасно в един по-късен момент когато/ако започнеш да практикуваш). Трябва да ти се е изяснило до този момент, че без причина няма следствие, т. е. без моя коментар ти нямаше да напишеш този пост, поне не тук и сега, а една причина сама по себе си не може да бъде нищо или никой. Не мога да разбера защо мислиш, че сипя обиди или че се заяждам. Аз просто се старая да бъда максимално обективен.
Anonimniko,
gola voda si, kakwoto i da pishesh. Zastani s imeto si kato iskash da pomognesh na Marin. Ne poznawam Marin, no eto chowekyt si spiswa blog i si ima mnenie, a ti ei taka i dawash akyl obache smelost da zashtanesh zad dumite si nqmash.
Mladen Savov
Драги Анонимен, както за последен път ще ти кажа "анонимността е атестат за безличност, за безпринципност, за малодушие и комплекси.." Сигурно щом ми говориш и за право, си от моите завистливи колеги от университета- там има една групичка, които просто природата ги е ощетила и във физически - ниски, дебели, и във интелектуален план, но за сметка на това им е дала една мега-болна амбиция, комунистическа арогантност и наглост и се пъчат и дуят, точно като пуяци, даже като "свине" от книгата на Оруел- "Фермата"...
О моля те, не ми говори за право, наистина- вашата комуноидна представа за право, законност, равенство и справедливост я видяхме- грубо погазване на Конституцията, на законите, политизация на съдебната система и внедряването на "свои хора" на всеки държавен пост, превръщането на всяка институция, покваряването и, използването и за закрила на поголовните ви кражби и далавери...
А относно проф. Стойнов- при него имам отлична оценка, така че не ми бери грижата. Нещо много си се затъжила за моето развитие, за живота ми, досущ като комунист- вре си главата на всякъде. Грижи се за теб, за собствената ти кариера. На въпроса за "причинно следствената връзка", моля те, недей да ми говориш за право още веднъж, щото на тази "плоскост" ще "ядеш бой" като мръсно куче. Ти трябва да си наясно че тази връзка е от обективната страна на деянието, на престъплението като деяние, т. е проявлението и в действителността не зависи от волята на субекта- нещо като все едно да те прострелям от упор в главата- последиците- смъртта на жертвата настъпват независимо от това дали си искал, целял или допускал тези последици. А в случая, аз мога да влияя в/у тези последици- т.е можеше да не напиша статията си за анонимността, но можеше и да я напиша, както и направих. Всичко зависи от моята воля... Ето тук пак комплекс- нещо за много значителна се мислиш, та даже и да си причина да пиша статия, едва ли не посветена на теб. Всъщност си едно "нищо", "празнина", даже и име нямаш като хората, дори човек ли си? Ти да не си мислиш, че си първата анонимна или анонимен, и аз не знам какво си. Да не си мислиш,че си нещо ново, че откриваш топлата вода, та да ставаш причина за моята статия, която да е следствие на твоите "мега интелигентни" и смислени слова..Ти сигурно и незнаеш механизма за формирането на деянието, та камо ли да ми говориш за причинно-следствена връзка. Нека ти напомня нещо, деянието се формира по следния начин- При взаимодействието на човек с природата се раждат някакви потребности, нужди за промяна на самата действителност с оглед неговите нагласи-морални, физически и пр.Осъзнатата необходимост, т.е нуждата от своя страна формира целта.При поставянето на целта следва процес на мотивация, т.е борба на мотивите. Мотивът е вътрешен стимул, двигател на процеса, той насочва енергията на индивида към постигане на набелязаната цел. Мотивът е и основен предмет на доказване..След това следва реализацията и постигането на целта, която може да е различна.В зависимост от мотивите и целите имаме квалифицирани обстоятелства, привилегировани и пр. Виж ти сигурно бъркаш и мотив със цел. Той е опосредяващо звено м/у потребността като абстракция и целта, като резултат. Тук индивида може да откъсне съзнанието си от едни мотиви, и да го подчини на други. Това е вторичната сигнална система- т.е съзнанието, присъщо само на човека. Да ти напомня, че първичната система са рефлексите, които са и присъщи на животните.. Виж ти можеш да ми бъдеш "мотив" както и многото други, подвизаващи се и криещи се зад анонимността си, но не и причина, или цел. Много малка, жалка и незначителна си, за такива големи "неща".Ти си персона non grata, incognito. Преди да ми казваш какво трябва да чета, май ти трябва да прочетеш доста повечко. Като си толкова "значителна", или си нещо, Аз всъщност не знам какво си, как да знам дали си нещо, защо не си кажеш името, или те е страх от мен. Малко лицемерно и двулично е, не мислиш ли? Лицемерието, двуличието, подлостта са типично нашенска черта- да си плямпаме колко сме велики и да се присмиваме зад гърба на другите, ама пред тях да мълчим и да се червим, защото ни е страх, или защото в погледа им се вижда, че са повече от нас и по- надарени и по-умни и по-способни. Виж, ето аз имам позиция и не ме е страх или срам да я изразя. Блогът ми е като дневник, имам име, имам и снимка, защото не ме е срам от себе си- млад съм, умен, красив дори, роден съм от любовта. Майка ми и баща ми са се обичали тогава, обичат се безрезервно и днес, и ето ме мен. Не съм "издънка" като теб, която се срамува от себе си. Като си толкова велика, та даже и юридически съвети ми даваш, и едва ли не си по-голям юрист от мен, защо не си направиш блог, защо не се представиш, за да те видят всички. Виж ако попиташ за Чушков в курса ми, сигурен съм, че поне 2/3 знаят кой съм- дали с добро или с лошо, всеки ме знае и ще каже за мен.. Даже и преподавателите ме знаят, та и препоръки ми даваха за една стипендия, ама както и да е. Теб просто никой не те знае, щото си нищо, т.е "анонимен" и мисля, че това подклажда озлоблението ти. Природата те е лишила от качества, които дяволски си искала да имаш....
П.П: Позволявам си да използвам такива силни думи, защото аз говоря с "никой", даже и за обида не може да ме съди, просто защото словата ми са адресирани към някаква "неопределеност", към "никой"...
Един приятел от детството ми мислеше, че колкото повече повтаря едно нещо, толкова по-силен аргумент става то. Е, успя сравнително навреме да осъзнае, че не е точно така, но виждам, че ти явно и на тази възраст продължаваш да използваш този прийом. Не, не съм от тази групичка, не съм от твоя курс, не ме познаваш и аз не те познавам, така че можеш да запазиш мнението си за колегите от твоя курс за момент, в който разговаряш с тях, защото това което правиш (да плюеш по тях в тяхно „отсъствие”) е изключително некоректно, грозно и недодялано. Четейки коментара ти ми изплува един образ в главата – заприличами на завързано, мършаво, озверяло куче, което злобно дърпа веригата във всички посоки.
Виждам, че си изкълвал учебника, но едно е да прочетеш нещо, а съвсем друго е да го разбереш. Нямам време и желание да ти разяснявам каква е същността на причинно-следствената връзка, каква е същността на това, което съм писал в предните си коментари и каква е връзката между тези две неща. Явно не си разбрал. Не те виня. Просто мислех, че ще можем да комуникираме нормално, без да са необходими излишни обяснениия. За теб е по-лесно да отклониш темата в друга посока, отколкото да защитиш позицията си. Искрено ти пожелавам да надскочиш нивото си. Успех.
П.П.
Не съм се почувствал обиден от „силните ти думи”, а колкото до „неопределеността” – ако не виждаш едно нещо, не означава, че то не съществува. Всичко е въпрос на доказване.
@Анонимен, Винаги можем да комуникираме нормално, мисля, че го правим. Аз не те обиждам, просто излагам мнение, емоционално, както съм емоционален и аз. Защо да прикривам чувствата си и емоциите си- не се страхувам да ги покажа, защото всеки човек ги има. Желая ти и на теб успех...и съжалявам,че наистина не се познаваме. Успех, на което и поприще да си, в крайна сметка що за хора сме, ако не се опитаме да променим света към добро. За това и искам да знам поне имената на хората, които дръзват да излагат мнение
Публикуване на коментар