Младите политици

Вчера бях поканен да участвам в дискусия- кръгла маса на тема "Как да накараме младите хора да гласуват за Европейски парламент". Поканени бяха много млади хора, предимно младежи от младежките звена на политическите сили. Това, което ме зарадва, е че всички се представиха на ниво, с изключение на Атака- там провалът си е закономерност и представителя на НДСВ, който, горкичкият, едно изречение не можеше да върже и "запецваше" на всяка дума.

Много добро впечатление ми направи естествено, Юсеф Дакак- младият кандидат от ДСБ за изборите в ЕП, не защото и аз бях с него и съм част от тази партия, или защото изповядвам тези убеждения, а защото говореше много убедително, аргументирано, с обосновани идеи, така както говорят всички политици на ДСБ - защото са интелигентни и подготвени хора, и защото са хора със доста задълбочени познания. А и самите десни идеи са дълбоките, истински идеи, за свободата, личността и достойнството. Юсеф Дакак е един от кандидатите на ДСБ за Европарламента, така че ако още се чудите за кого да гласувате, ето ви една подходяща кандидатура на млад, усмихнат, честен, възпитан, образован и интелигентен човек, със чисти патриотични чувства, такъв какъвто отдавна не е виждала българската политика и от който страшно се нуждае. Аз също смятам да гласувам за Юсеф Дакак, защото виждам в него европейските дух и ценности, в които вярвам, виждам в него сила, воля, упоритост, вярност към родината и желание за служба на обществото. Мисля, че Юсеф е човекът, който може да изрази моите възгледи и да помогне за разрешаването на много проблеми от трибуната на ЕП. Нека го подкрепим!!!

Също отлично се представи представителят на ДПС Корман Исмаилов, с когото се познавам от едно мое медийно участие в Референдум преди време. Корман Исмаилов е умерен, спокоен и възпитан младеж, образован, с последователни либерални идеи. Следете за в бъдеще изявите му. Нека не ви смущава, че е от ДПС- важно е колко струва самият човек, със собствените си личностни качества и дела, а не партията му. Това и е един от принципите, върху които се гради демокрацията- да се съди за личността, другото са глупави, остарели предразсъдъци. А и всеки има възможност открито да споделя идеите си, вижданията си и да членува в която и да е политическа сила.

Приятно впечатление ми направи и Александър Тодоров от СДС, Орлин от ПП Социалдемократи, Иво Стоименов от "Зелените", представителя на ГЕРБ, Обединени земеделци на Ан. Мозер. С една дума мога да кажа, че всичките са млади, мислещи и можещи хора и България има нужда от тях. Това ме обнадежди, че младите наистина могат да ни изненадат приятно, че не всички млади са "вятър работа", което ме кара да напиша една статия за младостта като качество, като време; за емоциите, чувствата и преживяванията на младите хора, и мисля да се захвана насериозно за това. Същевременно мисля да се опитам да мотивирам по някакъв начин младите хора да не стоят в страни на случващото се, а да се вземат в ръце и да отидат да гласуват, защото ако продължат да стоят в ъгъла на живота, май и техният живот ще ги захвърли в някой тъмен и прашасал ъгъл. Сега нека да започна със статията си за младостта- дали е качество, или до известна степен е недостатък...

На къде отиваме- към демокрация или тоталитаризъм? - част 4

В тази част на моята публикация искам да се спра на два много интересни проблема - а именно отношението към истинската интелигенция в една деспотична система и превръщането на обществото в бездушна маса, както и последиците от това.

I. Организирайки интелектуалците в една стегната мрежа от учреждения, налагаща им своя концепция, идеология, морал, етика и естетика, Партията фактически ги лишава от всякаква свобода- интелектуална, физическа и духовна. Тук идеологията на Партията- Държава излиза от нормалната, естествената, божествената концепция за Човека и отделната личност, като център и изходна величина, със своите индивидуални белези, чувства, емоции и преживявания. Под съпровода на идеята за "общото благо" пропагандата превръща отделния индивид в "маса", в колектив, в общност, "комуна", където всеки е никой и всички сме едно. Общността, масата- само тя на нея се дава титлата "личност" и прави всичко от колектива, за колектива. "Човек е личност само чрез действията си вътре в общността и за общността"(Ото Дитрих).

Индивидуалната свобода е безконтролност, разюзданост, анархия и безотговорност. Индивидуалната свобода се възприема като тежест, а целта на режима е да ни освободи от тази "тежест", т.е да живеем "спокойно", за нищо да не се притесняваме, точно като овце- стоим си послушно, бездушно, пасем си наволя, а ни стрижат, доят ни, колят ни, просто защото сме стадо.

На тези които са останали непокварени от тази "чума"- промиването на мозъци, не се дава никаква възможност за реализация и развитие; не им се дава "свобода" да възруптаят срещу тоталитарния режим и всячески са притиснати, омерзени и ограничени. Някой от тях се поставят в услуга на режима, потъпквайки всички свои принципи, изнасилвайки себе си, поругавайки сами своето АЗ, чест и достойнство. Други просто емигрират с надеждата да открият по-добър живот в чужбина, загърбвайки завинаги дом, семейство, отечество, близки. Статистиката е категорична - 1.5 млн. емигранти от България за последните 10-15 год.. Това е действителната, истинската интелигенция, съставена от способни, образовани, силни, умни и кадърни кадри, които трябваше да издърпат България от блатото и да я превърнат в модерна, уредена и просперираща европейска държава, гарантираща както своята сигурност и суверенитет, така и мира, сигурността и просперитета на целия Балкански полуостров и Черноморски регион.

II. Превръщането на социума в маса, в стадо чрез неутрализиране на интелигенцията, насаждане на фалшива чалга-култура и ценностна система, основана на илюзии и празни химери, е признак за едно- един такъв "стилизиран" народ много по-лесно се управлява и подчинява. Но това означава и нещо друго - примитивизиране, оскотяване, принизяване или вулгаризиране на духовното му и културно равнище. Това от своя страна води до космично изоставане от нормалната европейска и световна културна цивилизация и равнище на живот; отдалечаване от неговите съвсем естествени европейски корени.

"Ръководството на масата е изкуство и като такова, виртуозността му се постига с упорит труд. Масата е като животно, което се подчинява на своите първични инстинкти, пориви и трасти. За нея логиката и разсъжденията нямат значение. Аз фанатизирам масата, за да я направя инструмент на моята политика." (Адолф Хитлер). .... "Липсата на критичен ум в масата води до следното- приемане за истина и на откровената лъжа, стига само тя да е поднесена по един "атрактивен" и интересен начин. Чувствителността на масите е примитивна, тя има в своя корен постоянния и неизменен характер на дивата природа. Спомнете си още Аристотел казва "Човекът е социално..животно". "Масата има твърде опростен мисловен и чувствен апарат. Всичко, което не може да разбере, я плаши. Само като се съобразявах с тези естествени закони, аз бях в състояние да я владея. Аз мога да ръководя масата когато я фанатизирана, аз фанатизирах масата... Накарах я да се издигне над себе си, дадох и смисъл и функция. Ако се изправя пред нея с разумни аргументи, тя не ме разбира, но щом засегна у нея чувствата, които са и присъщи, тя приема лозунгите, които и давам.Аз разбърках народа и го превърнах в маса. И забележете, колкото е по-богата сместа на масата- еснафи, търговци, работници, чиновници, толкова по-лесно се владее."

Тези думи са на един от най-добрите оратори и демагози- Адолф Хитлер. С тях мисля да завърша и да оставя размислите и страстите на вас. В никакъв случай не съм привърженик на Хитлер, Сталин или пр., но не мога да отрека неговото умение да владее и ръководи масите, да ги превръща в истински инструмент на своята политика. В тази насока Хитлер си остава един от най-умелите оратори на света.. Разбира се, не претендирам за изчерпателност, задълбоченост, и съсвсем уместно не съм изложил и други аспекти на един такъв режим. Това по своето естество е материал за написване на един докторат...

На къде отиваме- към демокрация или тоталитаризъм? - част 3

I. Характеристики на тоталитарната държава. За тоталитарната държава говори още Б.Мусолини. Той я характеризира като "държава, поглъщаща в себе си цялата енергия, интереси и надежди на един народ". Паул Ритербуш- един от идеолозите на национасоциализма определя тоталитарната държава, като "държава, в която една партия или една идеология се е издигнала до тоталност". Тази партия- държава е подчинила всички лостове на публичната власт - армия, институции, съдебна система, религия, култура, общество.

Най-основните характеристики на един тоталитарен, антидемократичен модел са следните:
-установяване на еднопартийна система чрез унищожаване на другите партии (или недопускането им до властта примерно, чрез "изборни фалшификации" и машинации).
- срастване на Партията с държавата- всички държавни структури, институции и органи са подчинени на партията, чрез поставянето на ръководни позиции на заслужили функционери и верни партийни труженици.
-оеднаквяване на целия социален живот и превръщането на социума в маса, стадо- осъщестява се най-често на икономическа основа (всички граждани са еднакво бедни, за сметка на управляващите, които държат за себе си целия капитал, икономически потенциал и средства - т.н. олигархия).

Когато всички сме еднакво бедни и безпомощни, идеологията ни се натрапва и я възприемаме като естествена; вярваме че олигарсите-управляващи са най-доброто за България, най-доброто, което може да ни се случи; всичко тече по мед и масло, цъфтим и вързваме, без и за миг да се усъмним, че бедността ни се дължи точно на тези "богоизбраници". По този начин легитимираме и реабилитираме истинските си грабители.
За еднопартийната система и срастването вече говорих и не мисля да се спирам.

II. Много важно е да се отбележи унифицирането на духовния живот, чрез създаване и налагане на изкуствени ценности от псевдоинтелектуалци. Опошляването на всичко истинско и стойностно, превръщането му в клише, в простота, достъпна за народа е свързано с т.нар. "масова култура" или субкултура, или чалга.. Всички медии, отвсякъде тръбят чалга- перхидролени принцеси, напомпани със силикон в големите си цици ни говорят за морал и духовност. Дебеловрати и плешиви типове със съмнителен морал пък се пишат за баш-патриоти, проповядват търпимост, солидарност, справедливост. По този начин обществото губи реалната представа за истинските стойности и измерения на живота, свободата, времето и битието; попада в един омагьосан кръг на ценностен и нравствен колапс; вакуум от който няма измъкване за дълго време. Реалните и истинските неща са превърнати в безпредметни глупости, а фалшът, цинизмът, наглостта, пословичната неграмотност и простотия са култ, ценност, качества, които ти осигуряват забогатяване , професионална реализация и социално благополучие.

Изкуството и литературата са подчинени на Партията- това се видя преди ден-два, с присъдената награда за особен принос при популяризирането на книгата на Вожда на партията, което чисто и просто си е един долен политически слугинаж и лакейство, с цел да се подмажеш на силния и да си осигуриш още малко време като духовен пастор на стадото.

Науката също остава непощадена и е засегната от фалшивата идеология.- тя трябва да служи на партийните каузи. В научните среди са внедрени хора без каквито и да е научни заложби или интелект. Закриляни от политиката, те съвсем необезпокоявано оскверняват всички академични достижения; налагат своя измислена и лишена от доза научност доктрина. По този начин младото поколение завинаги е духовно осакатено, принизено и лишено от духовна основа, върху която да стъпи. Младото поколение остава завинаги в лоното на фалшивата идеология. До ден днешен има хора казващи "нАука", вместо "наукА"
TO BE CONTINUED....

Поредната крачка към погазването на демокрацията

Снощи чета, гледам и не вярвам на това. Депутатите ще гласуват промени в закона за митингите, манифистецаиите и пр., с което забраняват на гражданите да протестират, забележете, с трактори, комбайни и друга селскостопанска техника , животни- кози, овце, крави и пред основни държавни институции- Парламент, Президентство, Министерски съвет и Съдебна палата. По този начин един вид управляващите тушират всички протести- на гражданите, на фермерите, които едва не изритаха властта преди месеци.Това ще рече, че можем да си протестираме..на гарата, или пред телевизора, под юргана, а може и въобще да ни забранят да протестираме, ако ни наложат какво да мислим, чувстваме и разбираме. Е все съм очаквал глупости, ама това преля чашата- то направо си е простотия. Питам аз, дали за това им е дадена властта- да погазват законите, гарантиращи развитието на гражданското общество, представителната демокрация и устоите на правовата държава, или да работят за интересите на гражданите и за създаване на такива условия за равитие на посочените от мен приоритети. Защото правото на мирен протест на открито е точно основен белег на гражданското общество, основна черта на представителната демокрация. Що за гражданин съм, ако нямам право открито, чрез мирен протест, манифест или шествие да изразя своята воля и гражданска позиция- съгласие или не с дадени решения на политиците за моето бъдеще. Гражданството вече е мит, труп, сега е време такъв да стане и крехката ни демокрация.

Скъпи "другари", защо вместо да строите АЕЦ Белене, не построите един ГУЛАГ или не възстановите трудовите лагери и направо не пращате "неудобните" там? Забранете и ползването на интернет, както вече направихте с радиото на ББС- вижте колко поразии тъприте от интернет- от него може веднага да се научи за някой нов доклад на ОЛАФ, докато ако го няма може и да не се разчуе. В интернет може да си говориш свободно... а забравих, вие нали ще овластите МВР да ни следи и санкционира в интернет. Имах някакви надежди, но не, вече категорично мога да ви поздравя- потъпкахте докрай демокрацията в калта. Ако и вашият "другар" Жан беше направил това, то сигурно още щеше да е на власт. Точно "защото сте социалисти" вие не зачитате нито закон, нито норма, пердашите през просото досущ като комсомолец на първомайски митинг. Браво, сега можете да ни подарите с чиста съвест на Путин, нали открай време ви е мечата да станем 16-та република, вие му харизахте вече националната ни енергийна сигурност.

Мажоритаризъм с... "партиен" елемент

Моите опасения за мажоритарния избор, иницииран от БСП се оказват верни. Тази сутрин Корнелия Нинова, която също беше гост и в Референдум като "млад политик" миналата седмица, и е говорител на БСП, казва, че "столетницата" щяла да издигне кандидати за всичките 31 мажоритарни места.... УЖ МАЖОРИТАРЕН ИЗБОР, НO ПО ПАРТИЙНА ЛИНИЯ. Госпожата тогава на дълго и на широко ми обясняваше на мен колко демократичен бил техният мажоритарният елемент,, все едно са открили топлата вода, без естествено да отчете моят въпрос, че мажоритарният елемент внесен в една пропорционална избирателна система е едно "недоносче", както винаги е било всичко тяхно и най-вече бесепарското управление. Питам се, къде е мажоритаризмът в това- уж народа искал да гласува за личности, които отстояват лична позиция и съвест, а не партийни представители, а самите кандидати, щели да се издигат пак, представете си от... "партията".

За мен чисто и просто това е поредната голяма лъжа, поднесена по един много примамлив и изкусителен начин. Заблуден, че ще гласуват за някой мажоритарно издигнат кандидат, дезориентираният електоратец, тип "стадо" ще пълни урните с гласове, които после ще отидат пак за определена партия. Това ли е мажоритаризмът, това ли е демократичното, г-жа Нинова питам аз, или е поредният фарс и сценарий проигран от БСП, за да вкарат още някой и друг техен човек, прикрит зад фасаден "мажоритаризъм"? Ами каква е разликата между спуснатите листи, в които също се кандидатират хора, личности, и въпросните "мажоритарни" кандидати, които пак ще бъдат спуснати по "партийна линия", както всяко нещо случващо се в нашата държава- хубаво или лошо, но след "партийно одобрение?

Друго нещо, което не мога да не отчета е, как ще се избира един кандидат, с какво количество гласове? Ясно е, че при местните избори и президентските, които са мажоритарни по своето естество, има една фигура, наречена "балотаж", т.е ако кандидатът не успее да събере 50% + 1 глас, т.е да има "мнозинство", той отива на втори тур. Тук такова нещо ще има ли, или колкото и гласове да събере, щом е събрал повече от конкурента той влиза, т.е няма значение дали 10%, 20% или 5 гласа. Това създава една привилегия за определени кандидати, т.е за мажоритарните кандидати над пропорционалните- нещо недопустимо и конституционно и демократично погледнато, и справедливо. Това според мен е една вратичка за безпроблемно влизане на определен брой кандидати в следващия парламент, защото се видя, че мажоритаризмът пак обслужва партийни интереси а кандидатите ще бъдат партийно лансирани хора. А народецът , жаден за промени и справедливост, вярва ли вярва. Колко хубаво е да се управлява такъв народ, то и затова никой не иска да слиза от сцената и прави всякакви машинации да се задържи там- да държи гегата на пастир!!!

На къде отиваме- към демокрация или тоталитаризъм? - част 2

Продължавам да анализирам състоянието на сегашното политическо управление, като искам да предупредя, че съм далеч от претенциите да бъда максимално изчерпателен, точен и компетентен по отношение на терминологията. Ясна ми е разликата между тоталитаризъм и авторитаризъм - белезите ще разгледам по нататък. Та да се върнем на думата.

7. Подчиняването на почти всички медии на управляващата върхушка води до следното заключение. Медиите в съвременния свят са основно средство за информиране на много хора. В зависимост по какъв начин им е поднесена и каква идея съдържа, тя е способна да убеждава и да променя нагласата и схващанията на обществото по определени теми. Както стана с Иван Костов- изведнъж всички медии, естествено в изпълнение на умел сценарий, преднамерено и целенасочено взеха да хвърлят клевети върху неговата личност- къде основателно, къде не. Целта е една- да дискредитират политика Иван Костов, да го компрометират и очернят, точно в навечерието на изборите. Сега с новия закон за цифровизация, който точно регламентира кои "медийни играчи" да получат лиценз за разпространение на сигнал, естествено приближени до управляващите, говори за едно- създаване на нова пропагандна машина, налагаща една нова-стара идеология, тази на БСП- ДПС, втълпяваща, че това е най-доброто, което може да се случи на държавата, че всичко е розово, че цъфтим и вързваме и всички имаме толкова много пари, че никога няма да смогнем да ги изхарчим. Това е едно ново промиване на мозъци, втълпяване на фалшива идеология, натрапване на една лъжа и превръщане на народа в едно мирно и кротко стадо, което много добре се управлява и не оказва никаква съпротива. Факт е, че през последната една година, кръгове близки до ДПС и БСП купуват масово различни медии- вестници, списания, телевизии. Свидетели сме на поредното предизборно зарибяване. Същевременно това показва, че медиите като "четвърта власт", като безпристрастен и обективен коректив на демокрацията, в този си вид са инструмент за погазване на тази демокрация и важен ресурс, обслужващ точно определени частни интереси- тези на олигархията...

8. Създаване на собствена мрежа, на собствени структури от репресиращи органи- ДАНС, както и пряко вмешателство в личния живот на гражданите е показателно за едно- стремеж за тотален контрол над волята и съзнанието на всеки гражданин- "ти няма да си свободен, а ще бъдеш записван, следен, фотографиран, проверяван, стриган и доен", защото си част от стадото, от масата и нямаш право на свобода да изразиш открито мнението си, убежденията си, или ако го направиш, ще бъдеш строго санкциониран. Това е поредното национално предателство и крачка в страни или назад от представителната демокрация. Създаването на нови репресивни органи, визирам ДАНС, която ако махнем "АН" си е чисто и просто ДС, реабилитираща и включваща в себе си целия агентурен състав на въпросната ДС е плод на точно това управление. Тук искам малко по-подробно да се спра. Въпросната ДАНС, която "уж" трябваше да се бори с организираната престъпност, нещо, което вършеше ГДБОБ, СОБТ, или НСБОП и пр. се превърна в важен ресурс за легитимиране на властта, т.е преследване, подслушване, събиране на сведения, които да се превърнат в компромати срещу "опортюнистите" и при нужда тези инакомислещи хора да се поставят на "синджир" или да се укротят- пример- подслушването на журналисти, преследването на блогъри, изваждането на компромати срещу ключови журналисти (Коритаров) и пр. Сега с приемането на нов закон за достъп до обществената информация, даващ право на МВР за достъп до интернет трафика поставя под съмнение съществуването на понятието "лична свобода". Кое е организираната престъпност- няколко журналиста, блогърите, или организираната престъпност е тази, която източваше фондовете, а в последствие се оказа, че е и спонсор на Президента и управляващата партия, или тази, която е замесена в ДДС далавери, заменки, държавен резерв и обръч от фирми. Струва ми се, че толкова служби за сигурност, ДАНС, НАП, ГДБОП и пр., типични за една страна като САЩ, Великобритания и пр. и нулевият резултат в борбата с организираната престъпност, просто е един пореден неоправдан за гражданите ход от страна на управлващите. Вместо да се превърнат в гарант за сигурност и справедливостта, спец-службите се превърнаха в своеобразен бодигард на организираната престъпност, редом с прокуратурата, следствието и съдебната система. Резултатът е следният- поголовна корупция, престъпност и беззаконие във всяка една сфера на държавното управление. Това ме кара да заключа, че всяка държава си има мафия, но само в България мафията си има държава. В обществото се затвърждава убеждението за беззаконие, безправовост, липса на справедливост и вяра в институциите...

9. Превръщането на съдебната система и правоохранителните органи в политически инструмент за прикриване на престъпността и разчистване на политически опоненти. Поставянето на ключови постове в съдебната система на приближени до властта хора, както и откритото и политизиране, е грубо нарушение на принципа за разделение на властите, залегнал във всяка една модерна европейска конституция. Това поставя под въпрос самата независимост на съдебната система и нейната обективност и безпристрастност. Фактът, че отказът за регистрация на новото ръководство на СДС, в което са използвани чисто политически аргументи, а не правни, затвърждава и доказва моята теза. Безнаказаността на доказани престъпления и обвиняеми превръща съдебната система в жалка карикатура, подлога и слуга на изпълнителната власт. Тук искам да поясня нещо. Назначаването на съдии, прокурори и следователи по партийна линия, независимо от техните професионални и лични качества на практика означава следното- в съдебната система се внедриха много магистрати- "нихилисти", които забравят своето предназначение, а именно точно и еднакво да прилагат закона и правораздават съгласно закона, принципите на доброто и справедливостта и тяхното вътрешно убеждение и съвест. Тези "магистрати" буквално изземват функциите на законодателното тяло (Парламентът), с революционните си решения в последно време- вместо да прилагат закона, те създават нови "правни норми" или нови закони. Последното скандално решение по делото Борилски сякаш е доказателство за това- на свобода са поредните престъпници, както и Максим Стависки, отнел живота на един младеж и оставил полуживо едно младо момиче. На практика тази нелепост, некомпетентност и нежелание на българския съд да правораздава ефективно е санкционирана от Франция, което представлява и автоматична предпазна клауза на България по отношение "Правосъдие и вътрешен ред", наложена от държава членка на ЕС срещу друга държава, отказваща да изпълни норми на ЕС. Ето какво имам в предвид- по скандалното дело Борилски съдът постановява "невинен" за извършителите и ги оставя на свобода. Френските власти са изумени и казват, че това в нормална държава и функционираща съдебна система не може да стане- доказателства, факти, експертизи, всичко е безупречно и необоримо и ясно показва кои са извършителите. Те обявяват, че ще продължат делото в техен съд, тъй като престъплението е извършено на френска територия и са в правото си да преследват наказателно и наложат наказание с цялата строгост на френския наказателен кодекс на извършителите. На политически език това казва следното- "не признаваме решението на вашия съд", което води до заключението за автоматична наказателна мярка спрямо България. При една осъдителна присъда от страна на френския съд, и при наличието на договор за правна помощ между България и Франция, независимо, че нашият НК забранява предаването на български граждани за наказателно преследване в друга държава, би следвало извършителите да бъдат предадени и да излежат присъдата. Това би ги последвало и ако някога стъпят на френска земя. Вместо да бъде стожер на законността, справедливостта и демокрацията съдебната система е техен палач. Не могат да се спестят критики по отношение на ВСС- конституиране, функции, правомощия,; Главен прокурор- назначаване, освобождаване, правомощия, отговорност; Магистрати- имунитет, несменяемост, безотговорност от никоя институция за абсурдни решения, статут на НСС, Дознание и пр.
TO BE CONTINUED...

На къде отиваме- към демокрация или тоталитаризъм? - част 1

Тези дни, на фона на случващото се и актуалните събития и безумните действия на управляващите по отношение на изборното законодателство- въвеждането на 8% бариера за коалиции и 31 "мажоритарно" избрани депутати, пред мен стои въпросът: на къде отиваме- към демокрация или нов тоталитаризъм? Към Еропа или към авторитарен режим и Русия? И понеже съм човек с гражданско самосъзнание и съвест, аз не мога да стоя безучастен на "ставащото" и "случващото" се, защото това кардинално въздейства върху живота ми, аз реших да анализирам събитията и да направя следните и много важни заключения и обобщения. Питам се- дали демокрацията у нас е реална, или фасадна, жалка карикатура, и дали зад привидно демократичното управление все още не действат старите репресивни структури на комунизма, пуснали в действие своя пъклен план, а именно да ограбят за пореден път страната ни, да я превърнат в тяхна "частна" собственост и да я харижат на братска Русия, която винаги е била тяхна Родина. Проблемът е много дълбок, и предупреждавам, че няма да пиша кратко, за това и смятам да публикувам този мой трактат на няколко части...

1. Аз смятам, че цялото фиаско около изборите е антидемократично, незаконно и поротивоконституционно. Пряко се нарушава равното изборателно право, прокламирано в чл.10 на Конституцията, като се въвеждат ограничения за опозиционните партии и по този начин управляващите от БСП (БКП) си осигуряват служебно още един мандат, "убивайки" опозицията и лишавайки я от участие и коректив във властта. Това е първа крачка към авторитаризма и тоталитаризма, но за това по-късно.. Този акт аз бих нарекъл едно политическо безумие, подлост, мерзост, лиспа на каквото и да е лично и политическо достойнство. Този акт ни тласка повече към орбитата на Путинова Русия и Ориента (Турция, която има такава бариера от 10% за неудобните) отколото към модерна, демократична и цивилизована Европа.

2. Псевдомажоритарният елемент в една чисто пропорционална избирателна система поставя под съмнение демократичността и законността на избора, както и "независимостта" на самите кандидати. Целта е ясна- поне 30 представителя на управляващата "клика" в следващия Парламент, независимо от изборните резултати. Кое е демократичното в това?! - лицата, които ше бъдат излъчени за кандидати, предварително одобрени, лансирани и заслужили хора по партийна линия (знае се каква), и най-вече удобни. Как ще бъдат финансирани те?- естествено с партийни средства, или с такива със съмнителен произход. По този начин в БГ условията, мажоритарният принцип, което по дух е една истински демократична идея, работеща в много страни с истинска демокрация, но в мажоритарна система, а не пропорционална , ще бъде опорочен и ще служи за прикритие и в услуга на управляващите. Неприложимостта на този вид "мажоритаризъм" идва от следното - мандатите се разпределят на пропорционален принцип, т.е цялата държава се разпределя образно казано на няколко избирателни и големи района, като на всеки район е даден определен брой мандата. Резултатът е следния- 10 000 гласове в Силистра примерно, ще се равняват на 100 000 в София за един мандат. Това е пряко нарушение на равното избирателно право и легитимиране на неравностойното положение на едни граждани за сметка на други. Проблемът идва още от Конституцията, където изрично не е посочено колко граждани избират един депутат, както е в Търновската конституция( 10 000 поданици). С една дума - манджа с грозде както е казъл народът. Тези "демократични" промени, осъществени от потомствени комунисти е все едно "дяволът да чете Евангелието", т.е крайно цинично.

3. Абсолютната летаргия, алиенацията, невежество на народа и идеологическият колапс на социума способства за осъществяване на замислената екзекуция на демокрацията, машинации и фалшификации на изборите. Липсата на каквато и да е гражданска съвест, граждански протест и гражданско общество, със съзнанието му за гражданство, е мълчаливо съгласие със случващото се. Кои фактори способстват за това състояние на обществото?- в следващата част.
4. Непрестанните злоупотреби с власт и политика от страна на управляващата комуноидна олигархия, и използването на целия властови и политически ресурс за задоволяване на лични, частни и корпоративни интереси е показателно за едно управление, осъществено от правителство, поставящото се над законите и Конституцията и незачитащи никакви норми, морал и пр.. Превръщането на държавата в "заден двор, в лична собственост, в бащиния; уреждането на постове, сделки, възлагането на обществени поръчки по роднински, шуро-баджанашки принцип (както с Ирена Кръстева и синът и Делян Пеевски- зам. министър на Емел Етем), е също основен белег на тоталитарния строй. И по-точно- срастването на партията с държавата, или подчиняването на държавата на партията. Това води до обявяване на една единствена държавна и политическа религия и идеология- тази на управляващата партия, в лицето на нейния "вожд".

5. Неспособността на правителството да управлява си пролича от първите дни и непрестанните протести, конфликти, интригии кражби. Неосъществените реформи, във всяка сфера на социалния живот- образование, здравеопазване, съдебна система, води до заключение, че властимащите имат интерес от запазване на статуквото, угодно тях, но злочестно за всеки гражданин. Поголовните кражби на държавни средства, многобройните престъпления срещу данъчната и финансовата система от приближени на властта и оставени ненаказани(ДДС афери, източвания на държавния резерв и НЗОК, НОИ) и от европейските фондове са доказателство за това.

6. Неадекватните мерки за овладяване на икономическата криза, или по-точно остъствието на каквито и да е такива, аноснира за една хронична липса на административен капацитет, дефицит на управленски ресурс и качества, с една дума негодност, некадърност, неспособност за елементарни управленски ходове и реакции, които трайно олицетворяват цялата членска маса на БСП и ДПС...
TO BE CONTINUED...

Мое море, мое синьо вълшебство...

Стоя в тишината на нощта и преди да заспя, си мисля за...живота, за красотата, за "въпросите, които никой век не е успял да разреши". И внезапно се сетих за морето, за душата ми, която често описвам като океан, бездна от тайни, за това синьо вълшебство наречено море, което просто ни променя, всеки път когато застанем с лице към безкрайната синева и почувстваме свежия морски бриз по лицето си... Мисля си за морето, за вярата. На пръв поглед няма май нищо общо между морето и вярата, но дали е така? Ще се опитам да помечтая, да помисля и да понапиша нещо...
Морето, този неистов копнеж по щастието, този блян по съвършенството,. Морето олицетворява свободата, хармонията с цялата Вселена, духовния мир дори, вътре в душата. Пред морето всеки е спокоен, нещо в енергията или в морските звуци те успокоява.
...Когато застанеш пред морето, сякаш чувстваш едно неописуемо вълнение, в което се преплитат странни емоции и чувства- страх, болка, тъга...но и надежда. Съзерцаването на вълните, които се блъскат и разбиват в брега, тихото съзерцание е една разходка, едно бродене из дебрите на душата- богата, тайна и неизвестна, като океан, като космос. Душата също е едно бездънно море, в което при всяко гмуркане откриваш нещо ново, непознато, неизследвано, изключително; море, в което никога не можеш да стигнеш до дъното или да изучиш.
Докато гледам морето и се дивя на неговата красота, аз оставам насаме със себе си, все едно сякаш съм сам в тази вселена, сякаш виждам моята душа през огледало, в една безкрайна морска шир. Стоя "изопнат и ням" както казва Дубарова- най-синьото момиче, и "чувствам се и горд, и голям, и силен, и добър като..морето" Тихо съзерцавам морето с вперен поглед и се надявам..дишам и живея. "Надеждата е най-святата добродетел, най-синеоката под това небе"(Хораций), най-красивата, най-чистата. Стаила се в някой кът на душата, както на дъното на кутията на Пандора, тя е движещата сила, която може би и върти колелото на живота...
Вярата и морето- каква красива илюзия, какво синьо вълшебство, какво умиление и хармония. Вярата и морето- неразривно свързани, като Деня и Нощта, като Слънцето и Луната, като Ин и Ян- и едното и другото будят прекрасни или горестни спомени, изпълват те с вълнение, с нетърпение и очакване на нещо, но също и те натъжават... Една легенда разказва как самотните жени на моряците при всеки поглед към морската шир изпитват едно съжаление, едно нетърпение да видят любимите си скоро, но винаги изпускат по една тежка въздишка и една сълза, за това и морската вода е сълзите на тези жени, които потънали в унес до сетния си час очакват любовта си, крепени от..вярата.
Морето и вярата са две допълващи се, но и контрастиращи неща. Докато синьото безкрайно море олицетворява женските сълзи и отчаяние, то надеждата влива нови сили в душата ни ; пази ни от отдаване в хладната прегръдка на мъката, самопогубвайки се. Надеждата ни дава нов жаден поглед, устремен към живота и победата. Морето и надеждата- какво приказно синьо вълшебство
Аз съм! Аз съществувам. Аз съм личност, свободна и уникална, защото вярвам. Вярвам в доброто, вярвам и в себе си, но най-вече вярвам в Бог като носител на безграничната любов, абсолютната чиста нравственост и благодат- на Него се уповавам и в трудни, и в "лесни" моменти. Вярвам, че Бог е с мен, помага ми и ме закриля "според вярата ми". И когато след време стигна до заника на живота ми, моето време необратимо изтече на Земята... и се превърна в морска пяна, както Малката русалка от приказката на Андерсен, пожертвала се, за да бъде за миг до своя любим, съм сигурен, че морето, моето красиво море, няма да ме захвърли на брега като никому непотребна и ненужна вещ, а ще ме прибере в дълбините си, във Вечността, където няма да се "чувствам сам и ничий, подмамен от мимолетна слава, ранен от студени безразличия", където пак ще живея и ще се надявам и всичко пак ще е едно безкрайно синьо вълшебство.

P.S: Снимките са обект на авторски права, собственост на техния автор Patrick Smith, и са публикувани от мен, след любезното му разрешение. Единствената им цел е научно-образователна. Моля да не злоупотребявате с това

Христос Воскресе - да възкресим божественото у себе си

Дойде дългоочакваният момент, Спасителят възкръсна за нов живот, за да покаже, че той е Божият син, той е истината и пътят и живота; за да изкупи всички грехове на земните. Бог изпрати своя син Иисус, за да плати за всеки грях. Нека винаги носим Бог в сърцата си, в душите, да го възлюбим с цялото си сърце, душа, с цялото си съзнание, с всичкия си ум и ближния, както себе си (Лука 10:26-27) , и в трудни моменти да знаем, че неговата ръка ни води по пътищата на живота, тя ни напътства. Нека в този прекрасен ден възкресим доброто и святото у себе си, поне за миг се докоснем до това божественото, непреходното на което той ни учеше; нека за миг си спомним нашата мисия на Земята- а именно да правим добри дела, независимо какво ни коства това. Що за хора сме, ако поне един път не сме се опитали да променим света към добро- аз вярвам в това, колкото и да е наивно. Нека винаги се водим и търсим добротата у ближния, да не го хулим и обвиняваме. Нека Бог ни даде силата да променим света, да променим себе си, да се издигнем над дребните злободневни страсти. Нека Бог ни даде и мъдростта да различим доброто от злото, да поставим истинските, стойностните, ценните неща над пошлостта на битието, да възродим любовта и обичта към ближния- святата обич, за която говореше Иисус, защото Бог е всичко и всичко е Бог. Нека възлюбим Бог с цялото си сърце и душа- така както любим живота, както Той ни обича. Нека се покаем-"Мили Боже, аз знам че съм грешник, знам че съм мислил и вършил лоши неща. Разкайвам се за прегрешенията си, моля те, прости ми. Аз зная, че твоя син Иисус умря за моите грехове, че твоята Сила го е възкресила от мъртвите. Сега моля те да ме изпълниш със своята благодат с твоя Свят Дух" Защото Бог толкова възлюби хората, че даде своя единствен свят Син за изкупление на греховете им (Йоан 3:16)...

Моите големи "недостатъци"

Днес е Велика събота, ден преди големия празник Възкресение... След като прочетох коментарите в блога си, които определено са съдържателни, аз искам да пиша по един проблем. Проблемът си е мой, за това и ще го споделя, но е и проблем на всеки- всеки може да го види в себе си. Ние хората, ние "личностите" постоянно и навсякъде изтъкваме качествата си, преимуществата си, стремим се да се харесаме на всеки (което е безличие естествено), но забравяме нещо друго - освен качества, притежаваме и точно толкова други недостатъци, защото сме хора, защото ако ги нямаше щяхме да сме Богове, или поне 'свръхчовеци', за които говори Ничше. Аз също имам недостатъци. Мислех да пиша за тях- не се притеснявам, не се и срамувам, защото те са част от мен, плод са на мен самия, на моето Аз и трябва да ги търпя и нося навсякъде в себе си. Надявам се, че ще успея поне да се освободя от някой от тях след това... Нали "споделеният грях е половин грях". Ето, защото аз обичам истината, свободата, съвършенството, не се и притеснявам да говоря за моите недъзи... Напоследък написах няколко статии- кои добри, кои лоши, къде хваля, къде критикувам яростно, на моменти и дори обиждам... Надявам се да получа в този ден прошка, за поне малка част от греховете си, за прегрешенията си, защото всеки един от нас е грешник, а и смятам да облекча съвестта си... Та ето и моите недостатъци:

1. Най-големият ми недостатък, който дразни и отблъсква на моменти е това, че много говоря, много плямпам бре, за добро или за лошо. Невъзможно е в потока на речта да не се "изцепя", да не изръся някоя глупост. Май ще трябва повече да слушкам, отколкото да пелтеча нагоре и надолу и акъл да давам. Признавам си този грях!!!

2. Друг недостатък е прекаленото ми честолюбие, самолюбие и самочувствие... до нарцисизъм и егоцентризъм не стига, но все пак го има. Това ме превърна в човек, "който не умее да губи". Аз признавам си, гледам на живота като на състезание, в който има само един победител - номер 1. Другите са губещи и... неудачници. Доколко ми е недостатък не знам, но това ми дава и хъса и жаждата и спортната злоба, дава ми сила да живея живота. Водещото тук е "АЗ". Аз трябва да успея, не на всяка цена, но трябва, в рамките позволени ми от закона и свободата трябва да победя...

3. Признавам си "егоист" съм, черта позната на всички лидери- както казах, аз съм израстнал с техните книги, така че, както с идеите и възгледите, съм възприел за мое щастие или нещастие и техните недостатъци. Вечно аз съм прав, вечно моята да става. На моменти даже се стига до "издевателство" над по-слабите; не ги изслушвам, хуля ги и ги виня. Това пречи и на подхода ми към определени хора, признавам.

4. Имам се за "безспорен авторитет" и съм "самонадеян", компетенция по всичко, на моменти дори до наглост. Както се казва "на всяка манджа мерудия намирам". Това ме прави и леко нахален, арогантен. Но може и да е от възрастта, младите хора- аз съм на 22г, сме арогантни по дух, самонадеяни сме и сме самоуверени- мислим си, че всичко знаем, едва ли не тези преди нас са "яли доматите с колците" и нищо не са живели или видели. Ще трябва повече да се съобразявам с родителите ми, които се опитват да ми спестят много ядове, да изслушвам внимателно другите без да ги прекъсвам, като нещо не ми е "по мярка"

5. Аз съм най-нетърпеливият човек на света. Искам всичко, ама искам го сега. Ако нещо просто не стане на момента или в обозримо бъдеще, просто не е за мен, въпреки ,че съм много упорит и нахъсан, и от 9 извора вода ще донеса, та даже и ще ги изкопая преди това. Може и затова всичко при мен да се нарежда, просто за по-кратко време правя повече неща и резултатът не закъснява.Но определено съм от нетърпеливите, затова и все бързам на някъде, все "бързам да живея", да не вземе нещо да избяга, или да изпусна нещо. Това ме прави и сприхав, а и нервен.

6. Нервен съм, импулсивен, сприхав - това като последствие от голямото ми нетърпение за живота. Ако трябва да се оприлича на някой, май ще е онова прасенце- "малкия слон от Странджа планина" от филма "Господин за един ден", дето пощури цялото село, та и паметника изяде. Все от нещо ще съм недоволен, а и от себе си най-вече, няма угода на мен и все ще намеря на нещо кусуря. Нервността ме кара да говоря бързо, да ръкомахам, да не се владея на моменти и да изпадам в емоции, които пречат на реалната ми преценка, замъгляват ме.

7. Суетен съм си, от малък все се мажа с кремчета, лосиончета, да съм чистичък, изгладен, сега все гледам как ми стои яката на ризата, дали имам петно, дали съм се обръснал като хората. Абе държа си на външния вид, както и на вътрешния. В крайна сметка нали външността е първата индикация за привличане между индивидите, и тогава всичко останало. Сигурно съм актьор в този "панаир на суетата"- света, ама е забавно, в крайна сметка и аз съм от онова бейби-бум поколение, рожба или жертва на рекламата, на марките, прическите, музикалните идоли и субкултурата( това ми звучи като култура на "метрото") :):)

8...Трудно е човек да пише за собствените си недостатъци, за качествата си- виртуози сме всинца, знае се. От нас по-големи няма. Пиша тази статия, защото блога ми направи 1000 читателя, и смятам че хората, които ме четат заслужават да знаят с "какво чудо на природата" си имат вземане даване, за добро или за зло. Не се притеснявам да се самоиронизирам, да си се самоприсмивам- това е присъщо на истински свободния, широкоскроен човек, космополит по душа.. Качествата си оставям на вас, вие да прецените какво притежавам като запас от статиите ми. Ако нещо съм спестил- може да го коментирате, за сега не се сещам, ама все ще имам и някой и друг още клин за избиване. Надявам се да ми простите, за тези мои лоши черти, за чепатия ми характер, особено тези, които съм засегнал, които съм наранил.

"А ти на кого си майка???"

Вчера приятелката ми е посетила няколко домове за сираци в околностите на София, като са направили дарение от фирмата в която работи. Прибра се доста развълнувана- тя е емоционален човек и аз я усетих. Започна да ми разказва за дома, за децата, за директорката на дома- жена, която си обича професията, и която с труд е превърнала един дом за изоставени деца в модерен европейски такъв, не като тези , които сме свикнали да виждаме по телевизията... не, че не си ги знаем, че са мизерни, ама просто чакаме телевизията да ни удари шамар, та да се развържем и да съберем по някой лев, за да помогнем на децата там.

"А ти на кого си майка...на кого си майка?", я попитало едно малко "ангелче" на входа на дома, като я видяло да носи подаръци в ръце, което подкосило приятелката ми. Тя е една нежна и любвеобвилна, с руса коса и сини очи, красива като ангел, излъчваща доброта и топлина. Казва ми.. "направо ми се доплака"...
"А ти на кого си майка"- децата в детската си наивност и по свой начин казват толкова много, и толкова на място. Готови са за една близалка да дарят цялата си добрина, безграничната си любов и доброта. Но защо не се вслушваме в тях, в детските им чисти очи, в святата им душа. Разбира ме ли ги всъщност?
"А ти на кого си майка"- дали наистина няколкото комплекта дрешки, сумата пари, или топлата храна са най-нужните неща на децата. Могат ли да заместят майчината нежност, майчината обич, семейството и домашния уют.
"А ти на кого си майка"- това не е ли показателно от какво имат нужда всички деца, и какъв "подарък" най-много желаят- именно "МАЙКАТА", именно нейната безгранична всеотдайност и любов..
"А ти на кого си майка" - сигурно всяко дете пита всеки посетител, защото те очакват от някъде, като Светата Богородица да дойде тяхната майка, да ги гушне до себе си, за да усетят и те, че са значителни, че са обичани истински и искрено, а не са "вечните неудачници", "братчетата на Гаврош, или "пленници на орис- вечна и зла", изоставени в ъгъла на живота, като никому ненужна вещ.
"А ти на кого си майка"- колко прями, искрени, съдържателни и кратки думи, изречени от.. деца, които гледайки те, карат сърцето ти да затупти по-бързо, и естествената реакция е да ги притиснеш до себе си.
"А ти на кого си майка" - в такъв момент съм объркан, не знам какво да мисля и да чувствам, губя опора под краката си.. Чудя се, нима абортът е толкова лошо нещо, защо го заклеймяваме; нима е по-добре да родиш дете и да го...изоставиш, да го хвърлиш в кофа за..боклук, като боклук... Какво излиза, че децата са боклук, така ли, който просто можеш да изхвърлиш на бунището? Нима е нужно да раждаме деца, и след това да ги захвърляме и просто да махнем с ръка и всичко да е по старому, без последствия. Не е ли по-добре да не се роди това дете?! Дори и да махнем с ръка, това дете е живо и ще бъде поредният клетник, заложник на съдбата. Аз нямам деца, но съм сипричастен към тази трагедия, която ние, великите българи, с 1300 год. история можем да скалъпим, типично по нашенски. Съпричастен съм и към всички онези, които нямат деца, но се опитват да имат- затова и направих каузата "Фонд Ин Витро' във facebook.com
"А ти на кого си майка"- мисля си, това ми напомня за Хемингуей и неговото "Питаш за кого бие камбаната- тя бие за теб". Сега сме в навечерието на един от най-светлите Християнски празници- Възкресение, защо не примислим, с ръка на сърцето, какво добро сме направили през изминалите дни, за какво в крайна сметка живеем, дали ние не сме част или ние не правим тази "трагедия на нашето време".
"А ти на кого си майка" - нима ние не сме също толкова виновни, колкото са и и всички онези, които просто са изоставили децата си в такива домове, белязвайки ги и лишавайки ги от възможността да имат нормално детство, дом и семейство. Виновни сме, защото нищо не правим като общество за тези деца, просто ни мързи, не за друго, мързеливци сме си по природа. По лесно е нищо да не се прави, така е най-лесно, всичко си тече и така без да правим нещо... Ние сме също убийци, убийци на души и съдби. Спомням си, че в една книга "младостта на крал Анри IV" пишеше.. "убийците също имат сърца", и за едни думи на Балзак - "И ний вършим грях, кога грешиме тайно", както тайно се захвърлят децата в кофите за боклук. Дали тези хора имат сърца и съзнават това, че само Бог дарява живот и само Бог го отнема, а ние сме една прашинка от вечността, нищо за този свят от милиарди години.
"А ти на кого си майка", "А ти на кого си майка", "А ти на кого си майка", тези думи се въртят в главата ми като грамофонна плоча, те са показателни и казват толкова много, само с няколко слова. Смятам да спра, само да добавя нещо... едни думи на...Ленин- той освен комунист е бил и философ, нека не го заклеймяваме, а да помислим върху неговото "Има хора с побелели коси, има хора с изпотрошени гърбове и крака, има хора богати и бедни, но всички са еднакво щастливи, докато могат да кажат..."мамо"!!!"- нека всеки реши за себе си какво да прави...Ала Бог гледа и неговият съд е най-страшен!!!

Какво според мен е "Анонимността"

Вчера публикувах една статия, за Големия избор. И както забелязах, се заформи хубава дискусия. Включи се един много интелигентен и способен човек - Георги Грънчаров, с когото имах удоволствието да се запозная. Включи се и "никой" си.. "анонимен", който взе да се заяжда, да ме учи какъв трябва да бъда, или какъв съм и така.. С една дума- оттегчен от живота и никак не разбиращ свободата човек... Ето моето мнение за "анонимността" в интернет или защо анонимен е равен на "никой", на "нищо"....
Според мен, а и не само, всеки жив човек е "нещо", част от Света, от Космоса- значително и неповторимо; всеки човек е уникален, както с външността си, така и с богатството на вът-решния си свят, като чувства, емоции, преживявания, вълнения, идеи и ценности. За да сме "различни", т.е "личности", както ни е създал Бог, ние най-вече си имаме "име", название, с което се идентифицираме пред света, и с което се отличаваме от него. Името е събирателен образ на личността ни.. Аз се казвам Марин Петков Чушков, чувствам се Марин и се гордея с това. Не се срамувам, не чувствам дискомфорт и неудобство да се нарека Марин и да поставя името си зад изречени слова и извършени дела. Нещо като сертификат за идентичност, че това е казано, премислено или направено от мен, както в Древността... Аз се гордея с името си, защото съм "личност", защото съм свободен, защото съм човек. Аз не се притеснявам от това какво ще си помислят другите за моите идеи, защото не ме е и срам да мисля, а и самата "идея" не може да е срам. Тя е носител на "живота", а аз обичам да го живея, защото съм "АЗ" и не се срамувам от себе си.
Аз съм свободен човек, и затова не ми е в ДНК-то да налагам ограничения и цензура. Всеки мисля, че може да си наложи такава, с оглед собственото си възпитание, ценз, морал, етика и нравственост... За тези, които като "анонимен" се заяждат, сипят обиди и ги е страх да си сложат името под думите си, е доказателство за едно нещо само- т.е за първична ограниченост, за страх и озлобеност, за "окованост", за "нищо", защото анонимен означава "никой и нищо".
Бъди епонимен, бъди синонимен, бъди омонимен, но не бъди анонимен (Лъчезар Томов)- никой, идващ от никъде и нищо не значещ. Преди да критикувате, си отговорете -Ти кой си, какво си? За какво се бориш? Страх ли те е, защото "анонимността" изразява точно страх- страх от СВОБОДАТА...О моля, недейте да казвате какво е СВОБОДА, защото ми се струвате малко..."червендалести", от онези, които си мислят, че много разбират Свободата и са на светлинни години от нея, както си мислят, че ЕС е само фондове, които могат да се крадат безнаказано. Свободата е категория на "битието", на "съществуващото", на порядъка, на правото, защото то е именно антипод на хаоса и произвола и въвежда ред в Хаоса и го превръща в Космос. Правото е и мярата на позволената ни свобода, на социалната свобода, такава, за да не вредиш на другиму, да не пречиш и той да се ползва от Свободата си. Другото, за което ми говори анонимността е "безправовост"- анархия, хаос, където няма човешки норми, всичко се постига със "сопата", "насилието". Анонимните май са застъпници на това, а ?! Редът е нещо като "всеки може да си размахва юмрука където иска и колкото иска, но само до носа на другия".
Те със своята анонимност са "несъществуващо", "небитие". Там няма свобода, защото свободата е за "живите", за съществуващите, за "реалността". Както е казъл Парменид Елейски, за когото може и да не са чували- "Битието съществува (в него е живота и свободата - бел. моя), а небитието не". Затова не се срамувайте да поставяте името си, инициали, или някой прякор ако искате, но не бъдете анонимен. Ако сте нищо и се възприемате като такова- ОК, ако се срамувате от себе си, от това, което е създал Бог, посредством родителите ви-ок, но това говори за много дълбоки душевни смущения и комплекси...

Големият избор или Големият провал

Снощи най-после дойде момента на "Големия избор"- новото реалити шоу по БНТ.Признавам си, чаках го с нетърпение, защото и аз участвах в кастинга и не скривам, че бях разочарован... След снощното представяне на новите "лидери", аз се зарадвах, зарадвах се, защото журито с отхвърлянето ми, ми направи всъщност един комплимент, един реверанс, спаси ме от удавяне в блатото на пошлостта, несъдържателните гръмки фрази, поднесени по един много изкуствен неистински и неискрен начин, спаси ме от клишетата, които изобилстват и се употребяват навсякъде, където не им е мястото- от телевизията, радиото, "жълтите вестници" до всеки гражданин, осмелил се да говори за проблемите на държавата и да предлага какви ли не "изкопаеми", некомпетентни идеи и по спирки и по кафенца, и по лавки.... Извинявайте, но това не са лидери, поне не и с това, което показаха снощи. Имах големи надежди поне за 4-ма- Тони, Марина, Анна и Светослав, сега имам все още надежда за Тони и Светослав, които се държаха най- естествено, бяха най-искрени и открити, бяха себе си- без маски и излишен популизъм, точно като "лидери".

Защо смятам че това ще е Големият провал- ами очевидно журито явно няма реална представа за "лидер", или какъв набор от качества трябва да притежава един човек, за да бъде лидер... Аз вече писах за това и не смятам да се повтарям... Но не мога да се примиря с отговорите на кандидатите.

Не може, след като се определяш като десен, с консервативни убеждения човек, учиш Право, и след като ти зададат въпроса "Защо точно министър-председател, а не президент", ти да говориш пълни глупости- все едно не си учил Конституционно право, или на въпроса "какво ще правим със собствеността", който беше провокативен- един от основните правни институти, чиста правна категория, ти да кажеш... "ами младите и старите нещо не се обичат". Собствеността е основната гаранция на правата на човека, на демокрацията, на свободата. Усещам, че повечето кандидати, въпреки че се определят като леви, център и по-малко десни, всъщност дълбоко, нямат знания и познания какво представлява дясната идея, дясната ценностна система- а именно свободата, просперитета, богатството- и духовно, и материалното, като изразител на духовността; човешката личност с нейните качества, стремления и изживявания, нямат познания нито за дясно нито за ляво, нито за център и правилно не успяха да отговорят "къде е центъра между доброто и злото".
Повечето кандидати излизат с тесни, ресорни виждания, което не говори за лидерство. Един лидер трябва да има глобална концепция- от космоса, до молекулата, както примерно Светослав- човек симпатичен, усмихнат и още на секундата ти става приятен и близък. Така поне ми стана на мен. Подкрепям го и смятам, че той най-добре се справи снощи...
Една забележка към БНТ- "другари" жури, казвам ви "другари" по обективни причини- не си затваряйте очите пред можещите, пред способните, пред лидерите и ги игнорирайте, както направихте на кастинга. Не може да отхвърляте един кандидат..като Божидар, завършил в Лондон, който изложи една концепция за изход от кризата- точна, стриктна, задълбочена, показваща владеене на материята и дълбоки познания в нея, с всичките и недостатъци и преимущества. Не си затваряйте очите и пред мен, защото аз показах една цялостна концепция- като се започне от Конституцията и държавното устройство и управление, минем през съдебната система с всичките и дефекти, които са обект на критики от цяла Европа, през здравеопазване, образование и финансовата и данъчната система, с точно конкретни проблеми, с точно решение на тези проблеми, а не само "замазване". Това е един лидер- с точни идеи във всяка област, имащ глобална представа за ставащото и случващото се, а не с тесни идеи. Теснотата си пролича снощи по "клишираните" заучени фрази на участниците.
Другари от БНТ - не може да игнорирате силните кандидати, защото били десни или леви и им личало, при положение, че търсите "лидер", и да ги замествате с посредствени хора. Не може да игнорирате кандидати, защото са "прекалено подготвени", а другите са по-назад от тях и няма да има съревнование, а превъзходството на някой кандидати е очевидно и в интелектуален, и в идеен план, защото търсите лидер. Не може да игнорирате един кандидат, защото той е вече политически ангажиран или определен, или "някой си", което е по-добре от "неопределеният", "неангажирания", "никой си", защото се е ползвал от правото си дадено му в Конституцията на свобода на политическите убеждения и членство в политически партии, защото търсите лидер.
Всяка една промяна в държавно политическия, обществен строй се реализира точно чрез политика- и образованието, и екологията, и здравеопазване, та и нравите и манталитета, ако са създадени условия и предпоставки за това... Преимуществата на някой кандидати над други- се нарича "естествен подбор", който е водещо звено в еволюцията. В България имаме един комплекс- не обичаме хората, които ни превъзхождат, които са "повече" от другите и се опитваме да ги "стъпчем" в калта, както тъпчем всяка ценност, вместо да им дадем път за развитие, да дърпат обществото и държавата напред, а не да им берем срама, както се "срамим" от посредствените, заради тяхната посредственост и неспособност. След като търсите лидери, изберете лидерите, нали това търсите, или не знаете и вие другари какво търсите? И накрая, който си го може си го може, който има идеи и виждания рано или късно ги показва, както го направих на Референдум, колкото и нескромно да звучи. За скромността ще използвам едно "клише" - "тя е за хората, които нямат други качества". Благодаря Ви, че ме спасихте от поредната "безсмислица", която явно няма да гледам.

Да не превръщаме Парламента в..."кочина"

Онзи ден гледах парламентарния контрол, точно когато въздесъщите депутати гласуваха въпросната бариера от 8%, която според мен, със скромния ми опит като юрист, от всякъде погледнато си е противоконституционна, и ако наистина Конституционния съд е стожер на Конституцията, на законността, крепител и пазач на демокрацията; ако той е това, за което се представя, аз мисля, че ще я отмени като "Отче наш". Но за това вече писах, писах и за нашенския вариант на демокрацията, която по-точно си е "фасадна", опаковъчна и пр....

O tempora, O mores- О времена, о нрави, е възкликнал удивен древният мислител. А аз бих допълнил също и О простота, О Свещена простота (Ян Хус изрекъл тези думи преди да умре, когато го горили на клада, като видял една "бабичка" да хвърля съчки на кладата му). Като гледах дебата, просто не вярвах нито на очите си, нито на ушите си. Щеше ми се да не е истина, но простотията не ходи по земята, а по хората. На прекрасните и възвишени словоизлеяния на нашите народни представители, аз брихнах да се смея в лудешки смях. В първият момент си помислих.. че може и да са пияни, минути преди да се направи предложение за "дрегер" в Парламента. Казах си, не е лесно да се взема такова решение- да оставиш 20-30 % без народно представителство, да обезкървиш за пореден път "вечно прохождащата" ни демокрация, а и беше ранен следобед. Под напрежението депутатите може "да са сръбнали" едно, колко му е. После взе да се говори за.. "задници", за "ламарини, които да пазят нечий задници", на което аз вече не се смеех, а ми идваше да трясна телевизора... И това ми било депутати.

Моля ви, не превръщайте парламента в кочина, достатъчно прасета има по улиците, които си изхвърлят боклуците на всеки метър. Моля ви, не превръщайте Парламента в кочина, обитавана от свине, като тези на Оруел във Фермата. Моля ви, не превръщайте Парламента в Кочина с вашите просташки и злободневни фрази и подвиквания. Моля ви, не превръщайте Парламента в Кочина изпълнена с депутати- които по килограми и занемарен външен вид наистина гонят свинските...

В тази връзка, искам да дам едно предложение, за депутат да се кандидатират преди всичко хора с прилична външност, т.е поне симетрична на ръста им и не над 100 кг. Остана само ЕК да ни погне и затова, че депутатите ни са.. дебелаци, занемарени и с будещи погнуса телеса.ДА, това е една "недемократична", "противоконституционна" мярка, но както е тръгнало -давай като диво прасе в атака през просото, да погазим всяка норма на благоприличе, на законност на морал и добри нрави. То е ясно, че нито Конституция важи тук, нито закон, нито наредба. Всеки си я кара досущ като прасе, лежащо във екскрементите си. Сигурно като всичко потъпчим и омажем като прасета, тогава ще се погнусим от себе си, та ще вземем да станем хора.

Сделката на годината- как се прави заменка за 100 млн?

Както казах, днес смятам да напиша една статийка за заменките, и особено за последната, която ми се струва, ще е най-тлъстата... Министерството на финансите и по-точно Пламен Орешарски гарантирали, че сделката със строежа на новата сграда на НАП билa в интерес на държавата. Г-н Орешарски, как малко не се поучихте бре- за пореден път погазвате нагло всички закони. Как ще се сдружавате с частен субект за изграждането на административна сграда без търг, без обществена поръчка и конкурс. На мен, на prima vista, без да съм разгърнал законите, ми намирисва от всякъде на корупция, такава каквато само БСП могат да "сговневят". Имотът бил собственост на ИПК Родина (на соц-велможата Ирена Кръстева, която е собственик на Монитор", "Телеграф", "Политика", "Борба" и "Меридиан мач", ръководи телевизия "ТВ 7" и всекидневника "Експрес) и държавата щяла да прави смесено дружество с ИПК Родина, с дял под 50% за държавата, като в замяна щяла да обезщети въпросната Кръстева с три-четири имота на Аксаков, Дондуков, 6-ти септември, в центъра на София, с цена около 32 млн. лв. плюс доплащане от страна въпросната Кръстева в размер на 60 млн. лв. Дали ще се осъществи това доплащане, или по-точно в кой джоб ще отидат тези пари- няма да се рзбере, естествено, защото червеното управление е "прозрачно" и по-прозрачно от това няма къде... За обикновения непросветен българин, това му е все едно, но за свободната конкуренция, пазарната икономика, това е жесток удар. Абе таварищи, откъде-накъде директно ще възлагате на конкретен субект да строи за нуждата на държавата, ще се сдружавате с него и ще въртите "алъш-вериш". Тя, държавата в крайна сметка не ви е "бащиния", колкото и да я смятате за такава. Къде са разследващите органи, защо мълчат- като Мургина мълчат, тя също беше галеница на Орешарски. Това ако не е е поличитески чадър, то здраве му кажи. Миналата година държавата е отхвърлила предложението за довършване/ строеж на сградата за цена 54 млн лв. Нека не се заблуждаваме в цифрата- такъв строеж- мащабен си изисква и солидно финансиране, а сега е готова да прежали някакви си 80-100 млн. лева за строежа си. Е как да не е готова, нали тяхната сестрица Кръстева стои зад проекта, защо да не цоцне още някакви си имоти и 40-50-60 млн отгоре за нейната грозотия и съборетина на Цариградско- който я види, ум да му зайде, като паметника на НДК-то, творение на соца и някой неграмотен архитект. Смея да твърдя че тези цифри, които се тиражират по медиите, са значително занижени, а реалните са доста по-големи, но тях кой ги знае, те са все на тъмно, и под масата. Сигурно е наред след това Сметната палата, БНБ, незнам какво си. Не се ли забелязва колко органи имаме- сигурно са поне 5-6 за финансово разузнаване, за борба с прането на пари, със ДДС аферите. Ама работят ли те? Какво стана с Мургина, кой я ръкоположи за шеф на НАП.. Просто източила няколко десетки милиона от джобовете на данъкоплатеца и "just disappeared"-изчезнала, напуснала, потънала в небитието. Това е, кой да и търси отговорност, като МВР, ДАНС и пр. работят само и само да прикриват далаверите на червената комуноидна олигархия, да подслушват неудобни журналисти, да следят гражданите и пр. Kакво прозрачно управление си имаме, за каква пазарна икономика и свободна конкуренция говорим? За пореден път управляващите доказаха, че тези основни принципи, върху които стои цялата демокрация, за тях се празни понятия, без смисъл. Давайте направо по комунистически, защо се трепете с тея измишльотини- конкуренция и прозрачност- вятър работа.