Ново правителство - "нов късмет"

От вчера официално имаме ново правителство, начело с въздесъщия народен герой Бойко Борисов. Признавам си, че се вълнувам като младеж, като българин. Но редом с вълнението от този шеметно-паметен момент, в душата ми изникват хиляди тревоги, съмнения, опасения.

Правителството беше подкрепено и от Синята коалиция, нищо че Божо Димитров е министър без министерство. Аз не един път изразих позицията си, съмненията си, терзанията си. Като младеж и романтик, аз искам да имаме час по-скоро едно работещо правителство, което да сложи държавата отново на европейския й път, да сложи престъпниците в затвора, и слънце да изгрее на нашата улица. Признавам си, куфарите ми за емиграция вече са стегнати и с всеки ден надеждите ми да видя родината си свободна тънат в тъма. Още едно правителство, управлявано от крадливите ДС задкулисно, не мога да издържа. Още един позор пред цяла Европа не мога да си позволя. Ако така ще е, по-добре да се мре, или не- да се емигрира час по-скоро....

Такива съмнения и мисли се въртят из главата ми. Аз за друго освен за политика и право не мисля- явно призванието ми е това, но както и да е.

Много скоро ще видим дали ГЕРБ е наистина европейска партия, с европейски ценности и ориентация, или е поредният фойерверк, който бива гледан с широко отворени очи от целия народ, с тръпнещи от надежди и очаквания души. Много скоро цялата истина около Бойко ще излезе наяве, само да има кой да я види и кой да я чуе. Искрено се надявам действията и политиките, които ще предприеме новият кабинет да ме опровергаят, да разсеят съмненията ми- с дела, а не с думи. Искам, как искам само и аз да живея в свободна, модерна, демократична, правова, европейска държава. Това ми е най-голямата мечта, това е моят патриотизъм, а не онзи "България на три морета" и пр. псевдодемократични, ксенофобски лозунги. Затова и така остро критикувам и се вълнувам от случващото - съвсем искрено и с емоция, понякога и с наивност- присъщи на младия човек.

А що се отнася до позицията на Синята коалиция- за подкрепата на целия кабинет и Божо- Тервел, Телериг и Кардам, то явно държавническото мислене у Костов и Мартин е взело доминанта над теснопартийните емоции. И аз искам да няма ченгета, но от ината и упорството България нищо не печели. Сега повече от всичко е нужно да има силно и работещо правителство, а не да се раздираме отново в теснопартийни борби., типично по български. В крайна сметка "такъв е материалът" от който можем да избираме. Не сме Америка, Германия, Великобритания с вековни демократични, избистрени и солидни ценности.

Ето защо аз реагирам така, чисто "емоционално" спрямо Божо- аз съм на 23г., а Костов е на 60- преминал през редица премеждия, не един път изправял се пред такива жизненоважни за държавата ни дилеми, с много опит и познания, които аз поради крехката си възраст не мога да имам. Разбира се, позицията ми срещу ченгетата и кадрите на КГБ и ДС не подлежи на промяна и на ревизия. Тя е категорична, както е категорична и дясната ми политическа ориентация...

Но жизненоважно за България в този решителен момент е, да има отново "национален консенсус", както по времето, когато започнахме преговори с ЕС. Да, защото националният консенсус определя насоките на държавната политика, на националните принципи, цели и интереси. Мисля, че по пътя на компромисите това нещо за момента се постигна. А Костов съм сигурен, че направи сериозен компромис със себе си, като подкрепи Божо. Дано да не сгреши, защото такива компромиси с основните си ценности и принципи винаги са грешни, винаги са тежки изневери и изнасилвания над собствената си душа. Само реалните действия насочени към Европа могат да покажат и да докажат, че този компромис не е бил напразен. Дано и този път не изпием горчивата чаша на измамата, лъжата, която ни поднася Бойко. На добър час на новото правителство и искрено се надявам опасенията ми и съмненията, в които е потънала душата ми да се разсеят и да бъда опроверган!

Марин Чушков