Ловът, риболовът и опазването на природата

Не знам дали съм споменавал някъде, но мнозина, които ме познават, знаят че съм много запален риболовец, даже вманиачен рибар. Почти толкова запален, колкото и по политиката. Редом с риболова, аз съм запален и по българската природа, правя всевъзможни инициативи, с които да допринеса поне за съхранението й - то за развитие и обогатяване у нас и дума не може да става в която и да е област, но поне да я съхраним за нашите деца, за да могат и те да и се порадват..

Всеки, който е ходил по родните водоеми, е останал с тъжното впечатление, че те са се превърнали в едно бунище, сметище, където се изхвърлят всевъзможни боклуци. Да не говорим, че са обезрибени, обезжабени и незнам какво си още, я поради поголовните и безнаказани набези на бракониери, я от безхаберието на държавните институции, които не се грижат за зарибяването на родните водоеми и за опазването на рибните ресурси, животинската и растителната флора и фауна и аквакултурите.

Не съм запален по лова, но членувам в ловно-рибарски дружества и съм запознат отблизо с проблемите на ловците и риболовците- те в общи линии са едни и същи- бракониерите и безотговорността на българските институции, които отказват да се борят срещу тази напаст. Но за щастие, все пак, макар и малко, все още се намират истински "пантеисти", природозащитници, хора обичащи и уважаващи природата, които да участват активно в опазването на природните ни ресурси, в развъждането на дивеч, който бива пускан на свобода, поддържането на местообитaнията на водоплаващите и прелетните птици, почистването и стопанисването на водоемите, редовното им зарибяване и опазването на рибата и дивеча в тях и около тях....

В България, сред определени хора битува схващането, че ловците и риболовците са най-големите унищожители и убийци на природата, на дивеча, защото убивали за удоволствие. Аз не мога да приема това и искам да опровергая това безсмислие, защото хората, които твърдят това, явно не отчитат факта, че ловците и риболовците отделят от собствения си залък и джоб немалко средства за развъждане на дивеч, за поддържане на местообитанията му, за прехраната, за съоръжения, за размножаването му, за опазването му, за изчистване на водоемите, за борба срещу бракониерите... Така е, защото преди да уловиш нещо, а и за да има какво да уловиш, то трябва да създадеш нещо, да пуснеш нещо. Аз също многократно съм участвал и съм давал средства за зарибяване на водоеми, за оборките на многобройните боклуци, с които са осеяни водните площи.

В това отношение смятам, че ловците и риболовците имат основен принос, за да остане жива природа в България, и ако има район или водоем, в който да се е запазил животът, то той бива запазван и съхраняван благодарение безкористните усилия на ловните и рибарските сдружения и хората, които членуват в тях. В тази насока смятам, че всички водоеми, които имат стопанско значение - микроязовири, напоителни язовири и пр. трябва да бъдат отдадени за стопанисване на ЛРС-та, защото е пределно ясно, че държавата ни не може да се погрижи за нищо- нито за младите, нито за старите, нито за здравите, нито за болните, та камо ли за природата ни.

А иначе всички, типично пак по български, постоянно си говорим, че "трябва да пазим природата чиста", "да съхраняваме природните ресурси", "да се отнасяме с уважение към Божието творение- дивата природа", но когато дойде време на дела да направим това, всички вдигаме ръце и нито даваме средства, нито искаме да свършим нещо с двете си ръце, нито пазим, а само мърсим и хвърляме къде ли не, какво ли не.

Аз съм студент, и не разполагам с кой знае какви възможности- най-вече финансови, но всяка година си вадя билет за любителски риболов, дарявам средства, макар и символични за зарибяването на водоеми, за поддържането на чистотата им, за ремонт на хидросъоръжения, за да ми е приятно да бъда сред природата и да и се наслаждавам с пълно сърце, уважение и опиянение от красотата й....

Един такъв човек, който безотказно се бори за запазването на природата, с ентусиазъм, упорство, всеотдайност и безпрекусловност, е Гено Чобанов- мой приятел и председател на ЛРС "Съединение"."Бай Гене", както е по-известен сред ловците и риболовците в околията, е превърнал собствената си къща и двор в една малка фауна, в зоологическа градина, където развъжда около 100 вида различни птици, сърни, елени, пауни, фазани, яребици, зайци, гугутки, гълъби, които биват пускани на свобода. По същия начин се грижи и за ранените животни. Бай Гене е един широкоскроен човек, с огромно сърце, демократ по душа, защото само истинските демократи могат така безрезервно да обичат природата, да я ценят и пазят.

Неговите думи, в отговор на моя въпрос: "Защо прави всичко това?", бяха: "Защото обичам природата, и при мен всичко, което се прави за лова и природата, се прави от любов. При мен всичко се прави с любов!". Многобройни са делата му, с които се старае да опазва биоразнообразието на територията на ЛРС "Съединение". Няма да преувелича, ако кажа, че той е Човекът, който създаде лова в Съединение, който се изправи открито и заведе куп дела, които впоследствие и спечели срещу безхаберието на родните институции, срещу бракониери и разрушители на природата. Само искам да цитирам малка част от тези достойни мероприятия, които той организира.

Бай Гене дръзна да се опълчи срещу ЛРС "Сокол", коeто беше монополист по отношение на ловните стопанства в района на Пловдив, които биваха стопанисани по един крайно грозен и срамен начин. Всеизвестно е че въпросното ЛРС е пълно с "дебелаци", които по цял ден освен да вдигат чашката, освен да подкрепят и прикриват бракониерите, друго не правят, камо ли да развъждат дивеч, да зарибяват, да опазват и поддържат. Друг е и въпросът, че въпросното ЛРС е пълно с добре познати "болшевики", което и определя на практика дейността му.

Гено Чобанов отне голяма част от водоемите, които се стопанисваха от ЛРС Сокол, и които бяха пристан на цялата бракониерска паплач в околията, изчисти ги, зариби ги, и сега са едни наситени с живот, чисти и спретнати водоемчета, където можеш да отмориш с въдица в ръка и да си починеш през почивните дни и по този начин ги спаси. Гено Чобанов дръзна да заведе дела срещу едри земеделски производители, които унищожаваха със забранени пестициди и инсектициди растителност, отравяха животни и не опазваха околната растителност около своите парцели. Незнам дали на някой друг толкова му "пука" за природата, колкото на Чичо Гене. Чичо Гене, не е от онези "природозащитници", които прегръщат дървета, а той засажда дървета.

За това и има такъв авторитет и всички го гледат с респект и уважение. Ежедневно Чичо Гене организира направата на хранилки за дивеча, гнезда за прелетните и водоплаващите птици, извършва залесяване на различни площи... И това са само малка част от делата, които той прави от голямото си сърце и "от любов и с любов". Такъв човек не мога да не уважавам, не само заради демократичните му възгледи, а и заради благородните му каузи, които реализира на дела. Дано все така продължава и все с такъв ентусиазъм върши всичко, което е подхванал...

"Любов към природата", това е ключът, който може да ни накара да не си изхвърляме боклуците където ни падне, а да се замисляме преди да го направим, и с уважение и почитание да се отнасяме към заобикалящия ни свят. Ние хората нямаме право така да се отнасяме с природата, да издевателстваме над нея, защото тя плаче и плачът и е смъртоносен. Спомнете си за многобройните пожари, които ежегодно унищожават ценни растителни и животински видове, които унищожават Живота и Душата на Гората. А те са дело на жестоката човешка ръка, погубваща всяко живо същество, до което се докосне. Ние не сме направили нищо толкова велико и ценно каквото е природата, за да го разрушаваме така безвъзвратно. Смятам, че степента ни на цивилизация и цивилизованост, проличава по отношението ни към дивия свят и животните. Защото човек е в пълният смисъл човек, само когато живее в унисон и хармония със себе си, със заобикалящата го природа. И един човек е истински добър човек, само когато изпитва любов към останалия жив свят.

В никакъв случай не бива така бежалостно и жестоко да експлоатираме природата, защото тя ежедневно ни е отплаща на всяка една наша инвазия над нея- бедствия, наводнения, земетресения, пожари. Това може само да ни покаже, че не ние сме върхът на хранителната пирамида, а сме една прашинка от вечността. Този свят на 6 млрд. години пази в себе си такива дълбоки тайни, които никога няма да ни позволи да узнаем. В навечерието на новия ловен сезон, аз искам да пожелая на всички ловци "наслука"- да ловуват с успех и удоволствие, но и с отговорност към природата и нейното богатство и многообразие. Наслука !!!

Марин Чушков