понеделник, август 24, 2009

Разсъждения относно "драмата" с Павел и Николета

Това събитие около двете деца - Павел и Николета Василеви, както и тяхното "принудително изземване" от баща им, напоследък намери широк отзвук в медийното пространство. Какви ли не писаници, какви ли не теории, трактовки и тълкувания излязоха по родните медии. Кои с основание, кои без основание, в нашата мила Родина всеки си чеше езика с каквото му падне, и всеки разбира от какво ли не. Е, в тази светлина, аз съм от най- "непросветените", защото съм ограничил кръга на моите познания само в... две области - Право и Политика. Само това, и нищо повече, нищо друго не ме интересува. Затова и като юрист, искам да хвърля малко светлина върху случилото се, да разясня някои неща на "грамотния" и "юридически културен гражданин"...

Да започнем от това- чл. 14 СК и чл.46 ал.2 от Конституцията гласи: "Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството", т.е никой от съпрузите няма право и не може чрез своите си действия или бездействия да ограничава правата на другия. Във въпросния случай, сме свидетели как бащата ограничава правата на майката, като не й позволява да бъде с децата си, като ги държи в България незаконно. Незаконно, защото постоянното пребиваване на децата е в Полша (доколкото ми е известно), а бащата с редовна декларация за напускане на децата ги довежда в България, но не ги връща обратно в Полша, където законно те живеят.

Мотивите му за това са крайно несъстоятелни, недоказани, а сигурно и недоказуеми. Да припомня нещо, че в правото обективната истина е висша ценност и подлежи на доказване със законоустановените средства и способи, т.е по законен начин. Аргументи от сорта "майката е проститутка, алкохоличка" и "иска да вземе децата, за да дърпа социални помощи", са меко казано смешни. Ако майката е алкохоличка или проститутка, и с поведението представлява "опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на децата" (чл.74 ал.1 СК), то защо господинът по време на процеса не го е доказал това? Ще докаже, ама доказва се това, което съществува и което обективно може да се докаже. Именно поради тази причина гражданският процес има "състезателно начало"(спр. чл. 8 ГПК), което позволява всяка от страните свободно да изложи тезата си, да я подкрепи с доказателства по делото, или да иска събирането на нови доказателства, ако не притежава такива. Всяка от страните има право да иска назначаването на съдебни експертизи, които да потвърдят или отхвърлят нечии твърдения.

Нещо повече, специалисти психолози заключават, че бащата оказва трайно манипулативно въздействие върху децата, целящо да ги настрои срещу майка им. Резултатът е съдебно решение от полски съд, признато от български съд в България (екзекватура) и две спечелени дела от майката- пред СГС и пред Соф. апелативен съд, който потвърждава и постановява децата да бъдат върнати на майка им в Полша със сила на пресъдено нещо (неотменими). Така признато съдебното решение на полски съд има върховенство (primat) и е задължително за всеки един орган на изпълнителната власт, т.е всяка една институция трябва да го прилага без да обсъжда неговата правилност и "целесъобразност".

Майката по законен ред- завежда дело, спечелва го си връща обратно децата. В случая имаме две съдебни решения, които "със сила на пресъдено нещо" потвърждават това ( и тезата ми). Всякакви други аргументи от сорта "не ми позволиха да се направи мед. експертиза", "да докарам свидетели от Полша" и пр. са ирелевантни и без никаква юридическа стойност. Съдът затова е съд- да разгледа делото, да приложи закона в цялата му строгост и най-общо, да реши "кой крив и кой прав".

Това е социалната справедливост- върховенство на закона над всичко и недопускане погазването му по никакви съображения, интереси и пр. (дай Боже винаги да е така). В този случай, смея да твърдя, че магистратите са си свършили работата. А, че бащата твърди, че решението било "несправедливо", "незаконно", че показва себе си пред обществеността като "жертва на световен заговор", се нарича "синдром на невинността" - в затвора всички са невинни и всички, които загубят делото казват - "няма закони, несправедливо решение на съда, незаконно решение".

Да продължа нататък- въз основа на потвърденото от САС съдебно решение, майката започва принудително изпълнение, за да си вземе децата. Това е крайна мярка, т.е използва се едва когато са се изчерпали всички средства и методи за доброволно изпълнение (бащата многократно е отказвал да даде децата). Стига се до въпросната картинка в Асеновград, където бащата по традиционен български начин вдига "патардия" до небето с камери, комшии и пр., което травмира допълнително децата и ги превръща в невинна жертва на този "грозен" семеен процес. Нужно ли е всичко това, питам аз? Нужно ли е всеки път все по български да правим всичко?- да се хвърляме пред колите, да вдигаме панаир, да викаме, да врякаме, крякаме... да я караме през просото. Кой е жертвата- естествено, че децата. Върху тях е целият този шок. И аз да съм на техните години, при вида на толкова народ, насочили се срещу мен, дори да искат "звезда" да ме правят, съм си плюл на петите, и още как. Тази тълпа "бабаити", която се беше събрала и гледаше "сеир", да не искаше да шокира децата, го направи по най-успешния начин.

Нормално е децата като чуят да им казват в тази суматоха "викайте Помощ" и те да изпаднат в истерия, все едно ги убиват. Крехка е детската душа и психика- иска се такт, подход. В това отношение мога да кажа, че въпросните действия на ЧСИ излязоха извън пределите на закона и застрашиха безопасността на децата, като им причиниха травми, болки и страдание. Тук бащата наистина има основание да недоволства и го подкрепям. Изземването на децата не се осъществи по законния ред, дори беше незаконно, защото не се спазиха всички критерии относно безопасността на децата по ЗЗакр.Д. Социалните работници ,които бяха овластени и оправомощени да съблюдават това стояха като странични наблюдатели. В този случай, с оглед безопасността на децата, с оглед съхраняването им и предпазването им от емоционални травми, трябваше да се преустановят действията за един по-късен, по-спокоен период.

Майката по най-нормалния, културен, цивилизован начин си завежда иск, печели си делото и иска да си прибере децата. Да, и щеше да си ги прибере пак по културен ред, ако мъжът и не беше българин и ако въпросните събития не се развиват в България. В България всичко трябва да се развива по възможно най-българския вариант-с циркове, свирни, панаири и луди балкански скандали- "ще се бием, ще пукаме гуми"... но пак ще сме си ний. Позната родна картинка. Стигна се до скандали, до ръкопашни стълкновения, до цял полк полицаи, медии, институции. Защо бащата не остояваше своите права по същия начин- дела, развод, присъждане на родителските права? Какво е направил за промяна статута на децата си за двете години, докато са били при него, а сега реве, че му ги отнемат по законния ред? Отговорът е - нищо, защото принципно в народопсихологията ни е дълбоко вкоренено, че ние сме недостижими, че законът е "врата у поле" и че "нас това не ни лови".

Нещото, което повдигна в мен гнева е следната констатация. По форуми и блогове какви ли не неща се изписаха, искат се оставки на министъра на правосъдието за това, че е приложила закона и е изпълнила законно наложено съдебно решение- издадено от съд и в резултат на воден открит съдебен процес. Хората, които изказват мнения с обиди, клевети, базирани на едно наистина и най-елементарно непознаване на правовия ред и държавните институции ме отврати. Важното е да сипеш обиди, да плямпаш глупости и да си държиш инато на твоето, без и най-малка частица истина да съдържа тезата ти.

Излиза следното, поне от думите на бащата а и на по-голямата част от народеца ни това разбрах- "ако имаме интерес от нарушаването на законите, то тогава да ги нарушим, за да е на нащ'та", "ако обаче законните ни интереси са потъпкани, защото някой друг е нарушил законите, то тогава онзи трябва да го "обезглавят" затова", т.е че е нарушил закона. В единия случай така, в другия иначе, един път спазваме закона, защото е в наш интерес, в другия го нарушаваме, защото пак е в наш интерес. Това е един крайно примитивен правен нихилизъм, показателен за развитието на едно примитивно общество, което живее по правилата "око за око, зъб за зъб", по най-дивашкия, нецевилизован и разбойнически начин. Липсват ни поне няколко века еволюция, за да сработят всички механизми на публичната власт у нас, за да започнат да работят законите ни по европейски. Те, законите в повечето случаи са заимствани от най-европейските държави, но резултатите са плачевни- там работят, тук не. Тук, в родни условия работи само бухалката, сопата, юмрука, тоягата и всичкият този примитивен, допотопен инвентар за управление на едно овче стадо...

Законът е закон, за да се прилага- създаден от хората, за да служи на хората, да обезпечава мирното им и безконфликтно съжителство. Законът е закон, за да се спазва и да не се допуска ничий интерес да стои по-високо от него и да оправдава потъпкването му, неприлагането му, суспендирането му. В тази насока "законността" е summum bonum, висше благо, висша цел и добродетел, най-голям интерес.

Бащата е изпуснал момента по законен ред да обжалва действията на ЧСИ, да обжалва присъдите- я от невнимание, я от "без основание". Темида е сляпа и съди според доказателствата, а не според нечий голословни твърдения, т.е от обективно съществуващото заключава за субективното, а не обратното. Ако е обратното, то тогава е "облечен в закон произвол".

Друго, от което направо позеленях, е неразбирането от страна на адвоката на Тодор Василев на фундаментални правни институти или престъпни състави. Говоря за чл. 142 НК - отвличане и чл.142а - противозаконно лишаване от свобода. На г-н Василев спокойно могат да му се повдигнат обвинения за "противозаконно лишаване от свобода", тъй като в един продължителен период той държи децата в България на отпаднало правно основание или без основание., като ограничава възможността им свободно да се придвижват в пространството (да се завърнат в Полша). Г-н Адвокатът му, твърди, че "за да отвлечеш някой, то трябва да има от кого да го отвлечеш" е крайно безумно, направо смешно. Все едно ако отвлекът някой възрастен човек, който е самотен- няма ни семейство, ни близки(няма от кого да го отвлекат) това няма да е отвличане...И не само това. Адвокатът цяла сутрин по БТВ говореше с едни метаюридически термини, слова, категории, които просто ме отегчиха.


5 коментара:

Анонимен каза...

Публикацията Ви напълно съвпада с мнението ми, след като и аз гледах днешното гостуване в сутрешния блок на БТВ.
Аз не съм юрист, дали сте и правни аргументи по отношение на случая.
Много тъжна картина наистина. И, ако бащата е все пак страна по случая, с отчайващото отношение към закон и институции, то жалкото е, че в цялата ситуация, социалните работници и медиите не са на достатъчно високо ниво. Това е по-тежкия факт, защото е ясно, че нацията ни няма достатъчно демократични рефлекси, но институциите са тези, които не само налагат, а и дават пример.

Marin Chushkov каза...

Много сте прав. Искам да акцентирам върху вашето "липса на демократични рефлекси", което отговаря на "неразвито съзнание и чувство за демокрация"- това е разковничето на всичките ни проблеми; оттук идва и нихилизмът към институциите, към законите, към държавната система. Друго не мога да добавя. Липсва ни точно тази демократична зрялост, затова и си мислим, че всичко се оправя само с "тояга" и я караме през просото. Бащата да си сърба попарата, иска или не иска, законите ще бъдат спазени, дори по такъв грозен начин!

Анонимен каза...

Поздравления за публикацията! Аз не съм юрист, но имам представа от Хагската конвенция, при това много преди България да я приеме, а правните ви аргументи съвпадат с това, което чух във връзка със случая от други юристи.
Когато видях първия запис, бях ужасена, но после се отърсих от емоциите и видях цялата сцена като това, което беше в действителност - цирк, режисиран от бащата, в който той използваше децата си най-безмилостно само за да докаже тезата си, че те искат него. За жалост обаче установих, че огромна част от сънародниците ни са неспособни да се отърсят от тези емоции. То не бяха оставки, то не бяха заплахи към Полша, то не бяха нецензурни изрази. Много сте прав в диагнозата си, че всичко това се дължи на липсата на демократичен опит, че не сме достатъчно зрели за демокрация. За нас законът е закон само когато е на наша страна, иначе е незаконен и несправедлив. В случая Тодор Василев е нарушил закона и цялото общество му съчувства в неговото беззаконие. Защото българинът по принцип не признава законите. Аз също гледах предаването по БТВ и ми направи впечатление как този човек прекъсваше ЧСИ, как я надвикваше, как не й даваше възможност да се изкаже. Тя се опита да обясни защо са му отхвърлили молбата за развод - той я заглуши с гръмогласни жалби от тази несправедливост, а народът подсмърча съчувствено. Защото е по-лесно да заглушиш закона, отколкото да приемеш, че си нарушил правилата и затова губиш.

Прав сте и за пропуските в социалната система. Не съм съгласна обаче, че вината за калпавото изпълнение по отнемането на Николета е на ЧСИ и социалните. Социалните нямат правомощия, а ЧСИ на два пъти е помолила за задържане на бащата, но от прокуратурата са й отказали. В този ред на мисли бих казала, че сериозна слабост в нашата система е липсата на координация и доверие между отделните институции.

Анонимен каза...

Maрине здравей,
блогът ти е разкошен!
Поздравления и успех.
Пише ти Мартин Ралчевски, писателя, който живее във Великобритания, запознахме се в кантората на Енчо Енчев. Както се разбрахме ти изпращам моя блог: www.ralchevski.blogspot.com
aко сметнеш за уместно публикувай го някъде. В него съм качил откъси от трите си книги, които са издадени от "Сиела". Ще се радвам чрез тях да съм полезен на повече наши сънародници.
:)

Георги Антонов каза...

Марине, точно преди два дни си говорихме с един приятел за същия случай, за който ти си писал. Въпреки, че ти си писал по-рано, аз чета сега и трябва да ти благодаря за представянето на въпроса от юридическа гледна точка. Имах нужда да прочета някъде синтезирано какъв точно е бил случаят, защото нашите "водещи медии" определено не могат да изпълнят задачата да го представят по ясен начин.

Моето отвращение от сцената беше умножено от начинът, по който беше представена в медиите, подчинени на "битивикултурата" (една дума е). За пореден път предпочетоха "комерс"-а, дезинформацията и правилно определените като "подсмърчащи" (дали от тъга, че не е станало "по наш'та" или просто от селяния) лица и изявления.

Получихме това на мястото на информативни репортажи и безпристрастни коментари, неща които се ценят в обществата с модерна ценностна система. А в обществото с ценностна система от времето на "Под Игото" явно се цени подсмърчането и дрането на ризи е по-убедително от юридическите аргументи.

Мисълта ми е, че колкото Василев е виновен, толкова са виновни и телевизиите, които му дадоха възможност да прави циркове. ЧСИ-то може и да е била най-компетентното от действащите лица и отговорността за запазване здравето на децата в крайна сметка да пада върху нея. Но поне аз не съм съгласен, че е трябвало тя да се поддава на натиск от страна на Василев и да не изземва децата само от страх да не стане олелия.

Той по тази логика можеше да извика още медии и още зяпачи и да организира бдение пред къщата си, а тя от страх за децата да не пристъпи към изпълнение въобще. Тогава циркът щеше да е още по-голям.

Хубаво е, че се демонстрира пред всички как се изпълняват съдебни разпоредби, а щетите, нанесени на децата, да останат на съвестта на обичния им баща.

Поздрави и пиши още по правни въпроси, че ми е интересно :)