събота, юли 11, 2009

Съботни вълнения

Ето събота е, а аз снощи не успях да мигна. Цяла нощ се въртях и мислих, цял бях потънал в размисли- за Истината, за Свободата, за Живота...за дясното, за демокрацията, за ДСБ и Синята коалиция, за бъдещето на страната, управлявана от цял отбор ченгета.

Вчера бях на среща с моя район, на "отчетна конференция" относно постигнатото на изборите. Аз дръзнах да заявя позицията си, т.е изложих всичко онова, което бях написал в статията си "Оценка за постигнатото от Синята коалиция". Мнозина мислещи, мои съпартийци се съгласиха с мен, че имаше грешки, че трябва да се усъвършенстваме и наистина да използваме по-ефективно човешките ни ресурси и т.н. Естествено, имаше и от другия лагер- хора, които са "фанатично" предани и се подчиняват безропотно на партийните решения, на статуквото. Някой от тях ме нападнаха с упреци от сорта "Още съм много млад да говоря така.." или "От много скоро съм бил член, за да съм давал мнение".

Аз не знам колко "стаж" трябва да имаш, за да "дадеш мнение", за да изкажеш позиция, за да мислиш, да разсъждаваш. Ето аз мисля, разсъждавам, търся истината или поне логичното обяснение, което да даде мира на душата ми. Не се удовлетворявам от такива аморфни, повърхностни заключения, точно защото съм фанатично предан само на истината, свободата и демокрацията. Явно такива хора имало и в нашата партия- с нищо по-различни от онези "другите", просто само оцветени в синьо. Ние и затова не успяхме да наложим демокрацията като основна идея по времето на нашето управление, а имахме известни периоди на лутане, на връщане към комунизма, защото "заместихме" червената номенклатура със синя такава, заместихме червените злоупотреби със сини и нищо не се получи и промени. В добавка на народното отдръпване от нас, ние получихме и тонове нечистотии върху Иван Костов, изляти от верните ченгета на ДС...

Явно не се нрави на някои хора амбицията ми, желанието ми да променя, ама наистина нещо. Точно защото аз съм искрен и прям човек и винаги говоря с ума и сърцето си, аз винаги откривам искреността или неискреността в душата на събеседника си. Грънчаров добре ме е научил и с отговорност мога да твърдя,че не се е родил още човекът, който ще успее да ме излъже, да ме откъсне от истината, да ме заблуди, да ме отклони от пътя ми. Корените на демокрацията, на свободата, на истината, справедливостта са така дълбоки, така силни в мен, че никой не може да ги изкорени.

"Много от скоро си член и не можеш да говориш така"- все едно ти си "никой" или нищо и не ти е присъщо много много да се месиш, да мислиш, а камо ли да говориш открито. Трябва да станеш "богоизбран", едва ли не, да гледаш и ти народът от високо, за да изразяваш критика... Ами може и да съм "богоизбран", кой знае. Всеки си идва на този свят с кармата, с ориста си- на някой в повече, на друг в по-малко. Всекиму според вярата му в Бог.

Ей, мамка му, абе не сме ли всичките такива- ние българите. Много много не обичаме "умниците", инакомислещите, различните. Всички трябва да сме "маса", колектив и никой не може да се отличава с нищо от другия- като по калъп правени. Отличиш ли се с нещо, или с ум, способности, качества, разсъдък, дръзнеш ли да изкажеш открито, да заявиш своята позиция, да покажеш своята "раз-личност", ти някак заплашваш цялото стадо, ставаш опасен за тях, мигом ставаш неудобен; враг срещу когото настръхват всички; нарушаваш им примитивния без-порядък. Това го виждам в цялото общество, във всяка партия, във всяка малка групичка, общност.. колектив. Всички трябва да сме еднакви, да мислим по един начин, да чувстваме едно и също нещо и да живеем еднакво, било то зле или добре. Започнеш ли да показваш присъствие на дух, на личност, да изразяваш свободата ти, на теб ти казват открито: "Стой, ти си никой и по-добре е да си никой, недей да се опитваш да станеш някой и много много да знаеш". Някой хора изпитват направо параноичен страх от свободата, от различието, и в това се коренят всичките ни неудачи като нация, като държава. Ето 20 год. се лутаме- ту напред, ту назад- ту към свободата, ту към робство. Хич не я обичаме тази свобода, много е отговорна, много труд иска да се опази, а ние не обичаме нито да се трудим, а за отговорност, ред, дисциплина, законност- да не говорим.

Дава ли си някой сметка какво значи "Ти си много млад", изказани в този тон. Все едно означава- "тук не ти е мястото, нямаме кой знае каква нужда от теб, кой знае каква полза от теб няма". Такива сме си българите, и най-българското- подлостта и завистта си ни е най-присъщо. Упорито отказваме да го загубим, пазим си го като "светая светих" и още 1300г. така ревниво ще си го кретаме, нищо че може и в по-голямо блато да живеем. Важното е "безценната" подлост и завист да са си в нас.

Аз не мога да укорявам никой, никой не мога да съдя за решенията му, за това какъв е, за грешките му. Аз не съм Бог, за да съм съдник на грешните, на хората. Това не е в моя предел, в моята природа, в моя свят, по моите сили и възможности. Всеки е прав за себе си и всеки си носи кръста. Никой не е виновен, виновен става само ако дръзне да прекрачи прага на моята свобода, на моя свят, на моите права и да ги узурпира, да ги потъпче безсрамно. Аз се опитвам да изразя свободно мнение, да бъда свободен, да бъда истински жив и щастлив, да бъда млад, а ми казват че свободата никак не е хубаво нещо, че младостта е лоша черта. Ех, щом е така, тогава ще се емигрира. Тази държава, този народ с нищо не заслужава човек като мен, те ни третират като радиоактивен, мегаопасен отпадък. А после се питаме- защо няма млади хора, защо младите емигрират, защо точно в САЩ и на-Запад емигрират и защо тези страни процъфтяват, а ние си стоим все в същото блато и си се къпем в собствената мръсна, черна, лепкава, непроходима кал?

Защо всъщност се боря да променям нещата, защо се боря за Просвещение, за морал, за ново начало, за промяна? Защо се опитвам да накарам народът да проумее най- елементарни, естествени неща- за света, за човека, за душата? Защо, защо- та той 1300 год. не е проумял, нищо не е взел нито от Римската култура, нито от Византия, нито от Ренесанса. Само сме възприели всичко от Ориента, от Азия. Толкова ни е било хубаво там, че цели 5 века и малко повече сме си останали под тяхна власт- под турска и под комунистическо-руска. Друго обяснение не мога да намеря. Цели 5 века. Кой ще стои толкова време на едно и също място, на едно и също равнище, ако не му е харесвало това?


Няма коментари: