Разрухата в българското образование

Онзи ден научих за една меко казано нелепа, отвратителна, унизителна, нашенска си история. Такива само българите можем да си съчиним и да измислим. Събитието се развива в гимназията ПГЕЕ в Пловдив, където получих средно образование, и от което пазя сакрални спомени. Случката е с потърпевш моят приятел и учител- философът Ангел Грънчаров. Ето на кратко какво се е случило с този човек: Наказан съм с "последно предупреждение за уволнение": подтикват ме да си взема шапката и да си ида.

Ангел Грънчаров е свободолюбив човек, търсещ истината, същината, постоянно мислещ, борещ се за себеусъвършенстване. Часовете му са едни от най-интересните, от най-живите, и от които се извлича най-голяма полза за живота. Признавам си, неговите беседи, дискусии, лекции ми дадоха тази духовна сила, отвориха очите ми за свободата, за достойнството, за живота. И ето сега този Учител е на път да си замине, да се махне, да потъне в забвението на небитието. Този Учител, който е дръзнал да прояви творчество, новаторство, характер, воля... личност сега бива наказан. Да бива наказан, а не поущряван. Сигурно ако беше в САЩ на ръце щяха да го носят, но уви, в България всичко е обратно на нормалните неща, т.е всичко е ненормално, неестествено и противоестествено.

Заплашили са го с едно от най-тежките наказания- "предупреждение за дисциплинарно уволнение". Това си е крайно унизителна и свръхтежка мярка, при положение, че всеки в училище знае, че Грънчаров е доста тих, кротък и спокоен човек- никога на никой не е повишавал тон, не е издевателствал над учениците, не се е конфронтирал със своите колеги. С една дума има безупречна репутация. Неговата борба срещу комуната и комунистическата система е на друга плоскост- ето пише си книги, блог, в което няма нищо неморално, укоримо или противообществено. Нали имаме вече свобода на словото, мисълта, убежденията, съвестта! Имаме ли ги в действителност, или са само на книга?

За това свое новаторство, за тази своя творческа позиция, Ангел Грънчаров трябва да бъде наказан, като му се отнеме възможността да изявява себе си, да преподава на своите ученици- нещо, което е неговото поприще. Все едно да отнемат душата му, неговата идентичност и самоличност, неговото "АЗ". Той е човек, който страстно обича професията си, колкото и да е омерзена напоследък. Той е Учител и благодаря на Бог, че такива като него все още ги има, иначе българското училище отдавна да е заприличало на мръсен вертеп.

Грънчаров е човекът дал най-силен тласък по пътищата на живота ми, оказал най-голямо влияние върху формирането на волята ми, духовната ми култура, характера ми, в този важен за мен момент на съзряването ми. Ако си отиде, безспорно това училище губи "елитността си", просто защото няма да има вече "елит". Грънчаров е икона в това училище, или поне за тези, които го гледат като такава. Той е колорит, като инж. Паунов, Ст.Кралев, Ж.Асса и Ст. Костова- също такива новатори и експериментатори. Фактът, че техните методи на обучение дават най-добри резултати е всеизвестен. Възпитаниците на нашето училище жънат успех след успех- влизат в най-престижните ВУЗ-ове в България и чужбина, успяват да се реализират, биват конкурентноспособни, и способни да се справят с живота, защото биват учени на подход към живота, и той им се отплаща подобаващо.

Вместо тези личности, тези "Будители", които съхраняват и развиват духовността у подрастващите да бъдат поущрявани с всевъзможни награди, те биват критикувани и "гонени", като някакъв боклук. Това за мен е непростимо и необяснимо. Ние сме шампиони на абсурдите, истински виртуози, просто можем да си съчиним какви ли не абсурдни ситуации? Цяла Европа вече го разбра и не иска ни да чуе за нас, ни да ни види на снимка. Затова и сме в такава европолитическа изолация.

Това уволнение на Ангел Грънчаров, което му готвят таварищите от РИО Пловдив, а то е по поръчка на тях, е типично "комсомолско". Аз съм си патил от началника им - Александър Буздрев, който и за кмет на Пловдив се гласеше по едно време, но беше отдавна. Като ученик съм се занимавал с проекти към БЧК за превенции на наркомани- организирахме обучения, лекции и беседи за просвещение на младите, за опазването им от тази отрова и всичко вървеше нормално, по европейски, до момента, в който не се намеси този "комсомолец" с амбицията да препише цялата идея и резултатите от нея на себе си, на болните си кариеристични амбиции. Истината беше, че нито пари даваше за тези проекти, нито условия, нито хора, с които да се работи. Всичко идваше от доброто желание на една малка групичка хора- Жана Василева, др. Николай Томов, МБЧК и пр., както и пари по европейските програми в тази област.

Сега този комсомолски началник, съвсем в негов стил е погнал и един от останалите свестни учители. Те вече са малцина, и ако ги има, са на изчезване. Потоци неграмотна паплач се излива с години в българското образование, за да го разруши и унищожи. Истината е, че на комсомолската ни държава не и трябват мислещи, свободни граждани, защото в момента, в който българинът се осъзнае като личност, като свободен европейски гражданин, с гражданска съвест, самосъзнание и култура, краят на комунистите и на комунизма с всичките си метастази е неминуем, сигурен и мигновен.

Заради тази, от години "компетентна" стратегия в българското образование- да се преследват истинските Учители и да бъдат гонени като атеисти, виждаме на какво е заприличало Училището- на един бардак, в който младите се учат на какви ли не пороци. Резултатът е бум на детската престъпност, на множество жестоки престъпления- спомнете си зверските убийства на съученици, които бяха разчленени, и за които видни "специалисти" ни обясняваха, че "тази агресия се дължала на кризата, която идвала от САЩ" и ние си пляскаме с ръце, че на всеки труден проблем, мигом му намираме лесно решение и си спим спокойно, защото нашите деца са в сигурни ръце и ще растат образовани, начетени, способни да се борят със стихиите на живота и да побеждават в игрите на съдбата.

Как ще побеждават, като тези, които учат на свобода, на изкуството да живееш живота си с достойнство; като тези, които възпитават у младите гражданския дух, будната съвест, честта и достойнството, на разъдък и индивидуалност, не само със знанията си, а и с поведението си, биват отхвърляни, "изгонвани" по най-унизителния начин от пресветата система на "успешното" и "модерно" образование. Такава жертва, посветила живота си на правилното възпитание на подрастващите е Ангел Грънчаров. Сега за всичките си успехи той ще получи "дисциплинарно уволнение", защото с качествата си, с методите си, които в целия свят са успешни, но не и в България, той е нарушил "трудовата дисциплина", създадена от комсомолци, които сега ни учат на демокрация.

Аз съм сигурен, че ако това наказание тръгне да се обжалва по съдебен ред ще падне, просто защото цялата дейност на комуната е незаконна и винаги пада- рано или късно. Ангеле, не се отказвай, а ги съди до дупка. Делата по трудови спорове са безплатни, а и практиката е жестока по отношение на неизправните работодатели. Не се огъвай, учеше ме да съм силен, бъди силен и ти!!! Ние, които оценяваме труда ти, те подкрепяме !!!

Призивът ми е, като граждани, като будни хора, като милеещи за родното образование, за бъдещето на младите, заа децата си, да не допуснем това да се случи с Ангел. Да не допуснем още един храм на образованието и културата да бъде сринат, да бъде превърнат в гето, в празна куха сграда. Нека не позволим институцията, каквато е Ангел в това училище да бъде унищожен, лумпенизиран, вулгаризиран, защото образованието е началото на пътя по който вървят младите, а Ангел Грънчаров е от хората, които показват вярната посока. Нека не допуснем още един "Ангел" да се сгромоли с отрязани крила на земята, в калта. Това ще е трагедия на всички достойни граждани.