Ново правителство - "нов късмет"

От вчера официално имаме ново правителство, начело с въздесъщия народен герой Бойко Борисов. Признавам си, че се вълнувам като младеж, като българин. Но редом с вълнението от този шеметно-паметен момент, в душата ми изникват хиляди тревоги, съмнения, опасения.

Правителството беше подкрепено и от Синята коалиция, нищо че Божо Димитров е министър без министерство. Аз не един път изразих позицията си, съмненията си, терзанията си. Като младеж и романтик, аз искам да имаме час по-скоро едно работещо правителство, което да сложи държавата отново на европейския й път, да сложи престъпниците в затвора, и слънце да изгрее на нашата улица. Признавам си, куфарите ми за емиграция вече са стегнати и с всеки ден надеждите ми да видя родината си свободна тънат в тъма. Още едно правителство, управлявано от крадливите ДС задкулисно, не мога да издържа. Още един позор пред цяла Европа не мога да си позволя. Ако така ще е, по-добре да се мре, или не- да се емигрира час по-скоро....

Такива съмнения и мисли се въртят из главата ми. Аз за друго освен за политика и право не мисля- явно призванието ми е това, но както и да е.

Много скоро ще видим дали ГЕРБ е наистина европейска партия, с европейски ценности и ориентация, или е поредният фойерверк, който бива гледан с широко отворени очи от целия народ, с тръпнещи от надежди и очаквания души. Много скоро цялата истина около Бойко ще излезе наяве, само да има кой да я види и кой да я чуе. Искрено се надявам действията и политиките, които ще предприеме новият кабинет да ме опровергаят, да разсеят съмненията ми- с дела, а не с думи. Искам, как искам само и аз да живея в свободна, модерна, демократична, правова, европейска държава. Това ми е най-голямата мечта, това е моят патриотизъм, а не онзи "България на три морета" и пр. псевдодемократични, ксенофобски лозунги. Затова и така остро критикувам и се вълнувам от случващото - съвсем искрено и с емоция, понякога и с наивност- присъщи на младия човек.

А що се отнася до позицията на Синята коалиция- за подкрепата на целия кабинет и Божо- Тервел, Телериг и Кардам, то явно държавническото мислене у Костов и Мартин е взело доминанта над теснопартийните емоции. И аз искам да няма ченгета, но от ината и упорството България нищо не печели. Сега повече от всичко е нужно да има силно и работещо правителство, а не да се раздираме отново в теснопартийни борби., типично по български. В крайна сметка "такъв е материалът" от който можем да избираме. Не сме Америка, Германия, Великобритания с вековни демократични, избистрени и солидни ценности.

Ето защо аз реагирам така, чисто "емоционално" спрямо Божо- аз съм на 23г., а Костов е на 60- преминал през редица премеждия, не един път изправял се пред такива жизненоважни за държавата ни дилеми, с много опит и познания, които аз поради крехката си възраст не мога да имам. Разбира се, позицията ми срещу ченгетата и кадрите на КГБ и ДС не подлежи на промяна и на ревизия. Тя е категорична, както е категорична и дясната ми политическа ориентация...

Но жизненоважно за България в този решителен момент е, да има отново "национален консенсус", както по времето, когато започнахме преговори с ЕС. Да, защото националният консенсус определя насоките на държавната политика, на националните принципи, цели и интереси. Мисля, че по пътя на компромисите това нещо за момента се постигна. А Костов съм сигурен, че направи сериозен компромис със себе си, като подкрепи Божо. Дано да не сгреши, защото такива компромиси с основните си ценности и принципи винаги са грешни, винаги са тежки изневери и изнасилвания над собствената си душа. Само реалните действия насочени към Европа могат да покажат и да докажат, че този компромис не е бил напразен. Дано и този път не изпием горчивата чаша на измамата, лъжата, която ни поднася Бойко. На добър час на новото правителство и искрено се надявам опасенията ми и съмненията, в които е потънала душата ми да се разсеят и да бъда опроверган!

Марин Чушков

Малко мисли за Бойко, Божо и новото правителство

Искам да поразмишлявам за събитията от последните дни и обществената нагласа към тях. Говоря за едно от най-ярките събития на политическия небосклон- а именно новото правителство, на което всички, включително и аз залагаме големи надежди да тръгне по нов път, и чийто действия ще следя под лупа.

Най-силно вълнение срещна номинацията за министър на българите в чужбина, "без портфейл"(което признавам си не знам какво означава)- на Божидар Димитров. Като гледам и в блогосферата, и по медиите, това събитие отекна с най-силен отзвук. На него му бяха предадени какви ли не интерпретации и тълкувания... Да си призная честно, аз не харесвам Божо, нито Бойко Борисов, но не мога да скрия, че се вълнувам като българин, и наистина си мечтая да имаме едно ново, успешно правителство, което най-накрая да сложи нещата на място. А критиката, която изказвам на страниците на блога ми не е дискредитираща, напротив- искам да е позитивна и съзидателна, защото гражданското общество, както и гражданите са коректив на политиката, на правителството, на случващото се...А блоговете са инструмент за изразяване на личностна позиция, на свобода на словото, защото не всеки може да стигне до вестник, който да публикува нещата му, или да си направи свой вестник.

Та относно Божидар Димитров вече писах. Писах за неговата особа, но това не е най-важното. Това, което ми направи впечатление, е тълкуването на това събитие в публичното пространство. Ето по медиите се завъртя отново познатата ни теза за "този зъл Костов", който сега нямал да подкрепи правителството, който бил "лицемер"... та дори ДСБ била "неевропейска" партия, или антиевропейска; Костов изпитвал жажда за власт, не го огряло за някое министерство и сега правил номера (а той въобще не се е натискал за министерства, но както и да е). Аз виждам едно настроение в медиите, което е доста обезпокояващо. Ето Бойко си приписа прозвището "народен герой", сега сигурно иска да си припише и прозвището "първи европеец", или "баш европеец", щото Костов не бил европеец, като не подкрепял "издънките" му... Да, но когато Костов тръгна да води държавата към Европа, Бойко си правеше далаверите с неговите другари от СИК и Румен Пашата... Тези, които го говорят това, сигурно са били на митингите на Гоце с лозунги и черни знамена с надпис "НАТО- фашисти, световни терористи", "Не на НАТО и ЕС", "защита на Слободан Милошевич" и пр...

Ето сега пак Костов е виновен, че не подкрепял Бойко, който пък се изтъква за "башевропеец" и с "най-европейската" партия, позиция и ориентация. Първо искам да анализирам някои изказвания на Борисов: "Костов и Мартин имат 15 депутата, аз няма да се съобразявам с тях и да ги оставям да ми извиват ръцете".. Това го направи, като си създаде самостоятелно правителство на мнозинството. За добро или зло- него народът си избра и той има легитимност и право да си избере с кой да се коалира или как и кого да назначи за министри. Ето направи го, какво му е виновен Костов, който многократно заяви, че не ще министерства, кресла и пазарлъци, а специалисти в държавната администрация. В това няма нищо лошо- след като ще управляват заедно, и Синята коалиция ще оказва подкрепа на правителството, политически закон е, да се носи отговорността заедно. А тя се носи, като има хора, които да я носят и да се стовари тежестта й върху плещите им.

Бойко каза- "няма да оставя те да ми извиват ръцете" и си направи правителство. Сега казва, относно Божо Димитров- "СК и Костов ми извиват ръцете"... пак онези с "15-те депутата". Явно е противоречието, а аргументите и залъгалките от сорта- "те не са европейци, защото не ме харесват"(все едно европейското се измерва с поклоничеството към Б.Б и харесването на неговата особа!) или "Божо ми е приятел... шурей и пр.", са просто смешни, несериозни, несъстоятелни и говори за едни остарели разбирания за държавата като "софра", като порция, която се разпределя между милиционери, приятели, шуреи, баджанаци, роднини..

Ето и ЕНП относно отказа от страна на СК да подпише меморандум с ГЕРБ, излезе със становище, в което се казваше - че е недопустимо да се поставят подписите на две партии- членове на ЕНП под общ документ, който е подписан от АТАКА. Една категорична и принципна позиция, защото всички знаем реномето на АТАКА в ЕС. И ЕНП ли ще обвиним, че не са европейци. Това е- не приемат АТАКА за субект от тяхната политическа орбита и категорично казват "няма да се занимаваме с вас", което е аналогично с фигурата на Божо Димитров. СК е коалиция, обединена около антикомунизма, като човеконенавистен, престъпен, нехуманен и пр. осъден от всички нормални държави режим. И ние си имаме закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен.

Божо Димитров е агент на ДС. Макар и да не е писал доноси, той е бил част от този престъпен и репресивен режим и структури. В политиката компромиси се правят за малки неща, но не и за основни принципи. Ние от СК показахме ясно, че подкрепяме правителството на Б.Б, но без агенти на ДС. Същото е в Германия ако някой от режима на Хитлер, да вземе да стане министър, 20 г. след падането на националсоциализма. Аз лично, като принципен и последователен демократ, не мога да направя компромис с Божидар Димитров по никакви параграфи, та ако ще и да е работил срещу марсианската инвазия на Земята. Той е ченге, и като такова е част от онзи апарат, виновен за милиони убийства и издевателства над човека. Този човек, е бил част от един крайно недемократичен ляв режим, а сега иска дясна политика и демокрация да прави. Не разбира ли българинът, че всички беди в държавата стават, защото все такива хубосници управляват, които имат някъде закътано досие из архивите на ДС.

Е, писна ми. Не може като заявиш принципна позиция, да те изкарват лицемер. Не може всичко нормални и естествено по света, тук да се приема като ненормално и противоестествено. Не може политическата последователност на СК в сферата на демокрацията да се тълкува като "неевропейска". Тези песни на Бойко,които взе да пее, че този злодей Костов му извивал ръцете, ми приличат на онези "Станишев и Доган ми пречат", или "все някой ми е виновен за моите гафове".

Бойко, опомни се, освести се, демокрация не се прави така. Божо може да ти е приятел, но е част от миналото и носи този негативен образ на миналото. Срещу него възстана не само Костов, но и българите в чужбина, на които искаш да го натрапиш. Факт е че започна брожение с петиции срещу назначаването на Божо Димитров. Това не са българи от Русия, Белорусия, Украйна, а хора, които емиргрираха в европейски страни, и които бяха накарани да го направят точно от такива другари- "патриоти" от ДС. Това всеки ден си го спомнят 1.5 млн емигранти по света.

Не се опитвай напук на демократичните и десните ценности да го лансираш и да търсиш "трети път". А ако той ти е наистина приятел, да вземе да се откаже от този пост, за да не се излага- и себе си, и теб и да ти лепва черно петно. Казвам го това с най-добри и позитивни чувства към Б.Б. Недей да търсиш под вола теле, и да обвиняваш онези с "15-те депутата, с които няма да се съобразяваш". Не ги хули, а ги слушай, защото от зората на прехода само тези от СК са показали последователност в демократичната политика, философия и европейското ни членство, и никога не са изневерили на позицията си. Не може твоите хора да обвиняват Костов за антиевропейска ориентация и позиция. Виж за Серьога и Доган това е така, но да твърдиш тоа за човекът, който направи реалност и възможно членството ни в ЕС е направо нагло.

Че е имало е ченгета и при тях е ясно. Къде ли нямаше - няма отърване от тях, защото са като плевели- където не ги сееш, там никнат и отърване от тях няма. Имало е и при тях хора, които са опорочавали най-красиви идеи, но винаги когато се е разбирало кои са, те веднага са били отстранявани. Така, че слушай истинските демократи, а не такива фурнаджийски лопати и жадни за власт Сидерчета и Янета, които се оказаха плод точно на онези, срещу които възнамеряваш да се бориш.
Марин Чушков

Комунистът партийната боя си мени, но нрава никога

Тази сутрин, докато се рових в Mediapool, попаднах на следната интересна статия на Атанас Чобнов, който беше и наш кандидат за депутат- на Синята коалиция. Препечатвам дословно неговата статия, защото ми писна вече от "стари комсомолски муцуни", които не се кротнаха и вече 20 г. от началото на прехода не спират да дерибействат. Говоря за новия министър за българите в чужбина - "проф." Божидар Димитров, който не е никакъв професор, а самозванец. Този още поне 4-5 "Ноеви ковчези" ще трябва да намери, за да му дойде малко акълът в дебелата кратуна.

Комунистът козината и партийния цвят си мени, но нрава никога. Колкото и да се опитва да го докара на демократ, макар и "новоизлюпен" или "новопребоядисан", няма да ме заблуди.

Аз тяхната демокрация я знам, и я усещам. Даже от ден на ден все повече ме подтиква да взема да емигрирам, да избягам от тяхната "народна демокрация". Всички нормални държави си имат своя "демокрация", ама ние едно време, а и сега си имаме "народна демокрация", както си имахне не република, а "народна република", та да покажем на света, че сме по-демократи и по-републиканци от всички. Ей, като се позамисля и почвам да се смея. Корем ме боли от смях с тези хора. До бива да са дебили, ама чак такива- не съм очаквал. И то аз да го кажа- 23 год. "пикльо", какво ми викат дъртите "демократи" от БКП или БСП, като дръзвам да ги усмивам и споря по пейките пред НДК-то с тях.

Даже напоследък констатирам, че цялата ни нация е от НЕВМЕНЯЕМИ- никой нито разбира свойството и значението на постъпките си, нито съзнава деянията си, нито предвижда нещо, и по никакъв начин не можеш да го задължиш да го направи, нито се води по някакъв ред. Хаос и лудница- това е!!!

Нямат ни умора, ни срам, ни болест ги лови, ни чума ги хваща тези комуняги. Като плевел са- навсякъде се въдят и нищо не ги чисти. Няма лек, ни цяр, ни хербицид, ни пестицид за тези навлеци и вредители. Не можем да се отървем от тях. Мисля си, че сме обречени като нация и държава, да бъдем управлявани от ченгета, доносници, комсомолци, мижитурки, партизани и пр. комунистическа сган. А народецът - блажено ли вярва, че Батя му Бойко- Батманът ще го избави от крадците и ще се опълчи срещу онези, които са го създали, в името на народ и Родина, като на всяка крачка имитира благодетеля му - Бай Тодаря Живков- също такъв народен чиляк и заслужил "майстор" на народната любов.

Ех, в какъв блажен сън спи и как сладко сънува този нашият народец. 20 г. с малки изключения, все едни комсомолци го крадат и той все от тях бяга, и все на тях налита. Истинска "братска дружба- от векове, за векове."

Ето и статията на Атанас Чобанов:

Агент за българите в чужбина "Иванчо Йотата, както казахме, е твърде честолюбив човек, не позволява никому да го обижда, бои се от турците и се води все с учени хора. Той взема участие във всичките сериозни въпроси, които се възбуждат в Джаковото кафене,и може да се препира успешно с учител Гатя по филологията, с Хаджи Атанасия,който още припознаваше гръцкия патрик— по черковния въпрос, а с Хаджи Смиона, дори и с по-учени хора — по външната политика.

Прочее Иванчо беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек. Той преди няколко време например, в кафенето беше казал на господин Фратя по повод на българското правописание: -Време е, ние, учените, тоест, да се соберем и влезнем в соглашение...трябва да оправим язика и прочия. Той се изразяваше по книжовно и говореше на мющериите си:- Вчера ми дойдоха маслини от важна степен и с твърде способна цена." Иван Вазов, "Чичовци"

Едно от най-скандалните "прощални" назначения на Тройната коалиция беше уреждането на червения зам. - социален министър Димитър Димитров за шеф на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Българските граждани зад граница реагираха моментално с подписка против назначенията на "стари червени муцуни". Те припомниха, че БСП е получила едва 6% от гласовете на българите извън Турция и, че са гласували масово в синьо за ГЕРБ и Синята коалиция.

На фона на тези резултати, показващи воля за промяна и реформа, назначението на Димитър Димитров - "стар партиен функционер на БКП и БСП, завършил политология в Москва през 1989 г" е "наглост и безочие" - пише още в подписката, подкрепена до този момент от 750 души на адрес http://www.bgpetition.com/abroad/

Очевидно Бойко Борисов ги е чул и разбрал както си може, защото назначи за министър, отговарящ за българите в чужбина, една "новопребоядисана муцуна" в лицето на Божидар Димитров Стоянов. В какъв цвят точно е пребоядисан отговарящия за диаспората не е много ясно, но бие на нещо средно между сребристо-сивото на ГЕРБ, чийто депутат се явява и ръждивото на "Атака", заради националистическите възгледи, които споделя.

Ясен е предишният, червен цвят на новоизпечения демократ Димитров, член на БСП до 11 юни тази година. Ясно е, че Божидар Димитров е бил агент на Държавна сигурност, работил под псевдонимите на българските ханове Кардам, Тервел и Телериг.

Ясно е също, че не счита себе си за "политическа цветарка", което личи от следните му думи: "Няма да напусна БСП. Аз не съм политическа пеперуда, която скача от партия на партия. Бил съм в БСП в най-тежките й времена и за това особено ме боли, когато някои хора, които са членове на партията от 4–5 години, ми разправят, че съм предател."(пред агенция "Фокус", ноември 2005 г.).

Споменават Божидар Димитров като професор и често слагат едно Проф. пред името му, но според Закона за научните степени и научните звания той няма такова звание, защото е бил старши научен сътрудник II степен. Това в най- добрия случай отговаря на "доцент". Не съм чел някъде Божидар Димитров да уточнява този деликатен момент в научната си биография и скромно, като истински учен, да поправя журналистите, които са му дали научна титла вместо колегите му историци.

В научните среди титла не се дава, защото респектираш публиката в Джаковото кафене, а се защитава в дебат с утвърдени и известни учени.

Преди да заема позиция за тази номинация трябва да направя едно уточнение кои са българите в чужбина. Едно е да отговаряш за хората с български произход и самосъзнание, живеещи като правило в посттоталитарни страни като Украйна и Македония, друго е да претендираш за доверието на българските граждани, избрали да живеят в демократични западни държави.

Последните са мостът, който свързва България с модерните демократични ценности. За тези хора, към които се числя и аз, номинацията на Божидар Димитров е скандална и неуместна. Тя показва, че новият премиер Борисов разбира от институции и управление, колкото да направи паралел между "агенция" (за българите в чужбина) и агент (на Държавна сигурност).

Но да не бързаме с категоричното осъждане. По моста между задграничните демокрации и България текат освен пари и трудови навици, също и ноу-хау, толерантност и политическа култура. Нека дадем шанс на човека Димитров да надделее над агента Телериг. Например, като направи следните публични изявления:

- да се разкае за битността си като агент на ДС и да осъди безапелационно престъпния комунистически режим;

- да призове президента Първанов, чийто поддръжник и съветник се явява да си подаде оставката. Като основание може да изтъкне, че Първанов излъга за миналото си като агент Гоце и не се разкая за това, както и че президентът опозори българската нация с навеждането пред Путин за енергийните проекти и с бракониерските си подвизи в Узбекистан;

- да декларира, че ще работи против премахването на двойното гражданство и за електронно гласуване, за да се включат като избиратели повече българи в чужбина, ще иска прочистване на дипломатическите служби от ДС агенти и синекурни "наши хора", ще инициира програма за пълно административно обслужване в консулствата, за въвеждане на десетгодишни паспорти и прочее належащи реформи свързани с българите в чужбина.

Също така, за да конкретизира мерака си към професорството, няма да е зле Божидар Димитров да напише хабилитационен труд и да стане старши научен сътрудник I-ва степен, или да кандидатства за професорска катедра.

Така той поне ще се постарае да постави точка над i-то. Друг е въпросът дали ще хване дикиш (да ми прости "професора" за турцизма). За мен лично каквито и да са имената и титлите на новия вицепремиер за българите в чужбина, те винаги ще бъдат следвани от едно сочно: "И е бил агент на ДС."

*Атанас Чобанов e журналист, доктор на науките по лингвистика от Университета Париж-Запад

Ех, аман от дебелаци, шопари и пр. Цялата ни държава е заприличала на свинарник, на свинекомплекс, в който трябва да си най-голямата свиня, та да успееш. А успехът ти е- да сереш където ти скимне безнаказано и всички да ти се възхищават на "творението", на аромата му и да искат да подражават на теб един ден, да мечтаят и те да станат голямо прасе..

Р. Овч. - "БСП създаде РЗС"

Това скандално признание не закъсня. То беше "обществена тайна", но друго е като има признание. С тези думи, не на кой да е, а на самия Р.Овч., се вдига сянката на съмнение около произходът, средствата и целите на двете най-нови и осезаеми партии в родния ни политически живот - РЗС и Лидер.... Аз няма какво да добавя. Р.Овч. този път надмина себе си, а и хората около себе си. Вече е всеизвестен фактът, че БСП и хората, които членуват в нея са отявлени престъпници, наглеци, лъжци, подлеци, мерзавци, некадърници, нескопосници, мародери, народни предатели и каквито се сетиш още. Ето и въпросната статия за това скандално признание на Р.Овч. Само малък фрагмент искам да поставя от неговите думи:

"БСП е създала партията "Ред, законност и справедливост" на Яне Янев, помагала й е, помагала е и на ЛИДЕР на Христо Ковачки."


"Кой реши, че създаването и поддържането на РЗС ще ни помогне и че ЛИДЕР ще ни бъде от полза?"

Кой и кога е направил БСП присъдружна партия на ДПС и как сега червените ще се разграничат от формацията на Доган, като са почти прегърнати в парламента?

- Как направихме корупцията етикет на това управление и кой принуди Сергей Станишев да прехвърля върху борците срещу корупцията вината за чужди кражби?

- Кой е позволил съществената политика да бъде изместена от евтини пиар мероприятия и младежката политика да се превърне в политика за изграждане на предани хора?

- Защо около партийното ръководство се въртят едни и същи хора, които са превърнали в своя кауза битката с врага с партиен билет?

- Защо на възлови места са се оказали хора с нулева партийна и експертна подготовка?"


Пита се сам себе си, а и своите другари Р.Овч, но отговор не идва, а именно те бяха хората, които трябваше да разрешат тези въпроси. Имаха достатъчно време да го направят- цял един мандат. Ясна е работата- по-големи престъпници и некадърници от комунистите и техните нео-социалистически формирования и мижитурки, цялата световна история не знае. Кога и ние ще се опомним и ще им бием шута? Целият свят го направи, като ги осъди и им отряза пътя до властта... Ние освен да ги лустрираме, след толкова беди, които ни причиниха, мисля си, че ще е редно и да ги "кастрираме", че нещо хормоните ги избиват на лудост и разврат.

Чудя се, защо това не стана ясно още преди изборите, т.е то беше ясно, но с какъв акъл хората, които гласуваха за Лидер и Яне им повярваха, че те са пътят към промяната, като си беше очеизвадна истина с чие благоволение са се пръхнали на този свят тези две партии. Явно българският народ наистина си е най-глупавият и съвсем си заслужава изстраданата съдба и орисия. Причината за народните ни беди идва точно от дефицита на "сиво вещество" в дървените ни тикви. Ще си патим за това- простотията, малодушието на никого не прощават.

Няколко мои мисли за политическата ситуация в страната

Сега чета, че Б.Б ще формира самостоятелно правителство, т.е "правителство на малцинството" и ще се надява да има подкрепа от другите политически сили за конкретни решения. Да ви кажа честно- РАДВАМ СЕ!!! Радвам се, че ние от Синята коалиция няма да участваме в тази излагация, в този пореден мръсен театър на комсомолците от БКП и ДС. Радвам се, че няма да сме нагърбени пряко да измъкваме , или да пазим Б.Б да не се сгромоли при всяко люшкане в ляво, или в дясно. Него народът си избра, неговата попара да сърба.

Ето и мислите, които ме мъчеха от известно време. Първо- аз съм отявлен антикомунист, въпреки крехката ми възраст. Изчел съм тонове политическа литература, и здраво стоя в дясното политическо пространство, в дясното пространство на живота въобще. Не ми се нравят такива "конюктурни" образувания с неизяснена принадлежност като ГЕРБ, РЗС и Лидер. Като консерватор си предпочитам традиционните десни партии от Синята коалиция и най-вече ДСБ, на която съм член, с нейния лидер Иван Костов...

Погледнато държавнически, за страната в момент на криза, след катастрофалното управление на БСП и ДПС, е по-добре да има едно стабилно правителство, чийто стабилитет да е изразен в парламентарната зала, т.е да има парламентарно мнозинство. Погледнато от позицията на умелото държавническо и политическо мислене, ние от Синята коалиция трябва да подкрепим ГЕРБ, в името на България, на европейското ни членство, на по-скорошното ни излизане от кризата. Тези мисли ме мъчат и като патриот, и като младеж, който иска да живее в модерна, нормална държава с върховенство на закона.

За България е жизнено необходимо да има ново правителство, и то да поеме по нов, спасителен курс на управление, който да измъкне държавата от блатото, в което се намира. Смятам, че Б.Б не е този капитан, който да поеме този курс, който да се натовари с такава отговорност, който да управлява кораба "България" към нов хоризонт, просто защото и той не знае в коя посока да тръгне, не знае къде се намира- дали в ляво, дали в дясно, дали в центъра. На където го люшнат, натам отива, затова и прави гаф след гаф. Липсват му политически познания, липсват му политически опит, солидна политическа философия и принципи, които да следва и които да го държат стабилен в трудни моменти. Всички си патим от такива неопитни "капитани", които не знаят на къде да поемат. Не се става демократ за един ден. Демокрацията е градина с вековни дървета, а не двор, в който всеки да оре и сее каквото му трябва, и да си оставя боклуците след себе си. Бойко с една столица не може да се справи, та камо ли с цяла държава, колкото и да се вярва последното на целия български народ.

Защото на Бойко му липсват управленчески опит, административен капацитет, кадри, потенциал, затова би трябвало да го подкрепим. Синята коалиция води една открай - времешна последователна дясна политика, насочена срещу комунистическия репресивен апарат и неговите нови политически сателити. Кадрите на Синята коалиция са със солиден управленски опит, а лидерските им качества са без всякакви забележки. Ето защо, екипът, с който искаме да участваме в управлението трябва да се превърне в гръбнак, в основа на герберското правителство, да му помогне да се задържи на власт, да го удържа, ако залитне в теснопартийни борби, да му бъде дори "пазач" ако определени субекти от политическото ни пространство- БСП и ДПС се опитат да го шантажират. Синята коалиция би трябвало да бъде водач на ГЕРБ в дясната политическа философия, просто, защото в България, тя се твори от нейните политици... В този ред на мисли смятам, че трябва да подкрепим това правителство и да участваме в него. Но трябва ли действително да го направим, и на каква цена е тази подкрепа?!

Ние държим на ценностите в политиката, на чисто демократичните идеи и практики, докато ГЕРБ е съставен в едната си част от отявлени комунисти, в другата от бивши СДС-ари, а в третата си от неориентиран електорат, който под влияние на емоции, на миражи за светлото бъдеще, на кариеристични, сребролюбиви амбиции, си търси начини да се докопа до властта. Това не може да ме накара да приема ГЕРБ като коалиционен партньор, колкото и да се опитват герберите да се представят като десни, като честни и почтени. Това не може да стане, докато цялата кариеристична сган и паплач от отявлени подлеци, са в редиците на тази партия и се готвят да направят своя десант към постове, служби и пр.

А може би мисията на ГЕРБ и на Б.Б е точно такава- да излъже още веднъж народа с месийски обещания, като осигури още един мандат на управляващата върхушка, която задкулисно да дърпа конците. Бойко е фуражка, това е ясно. Той е свикнал да му се дават заповеди, а таварищите не един път са показвали, че имат богат арсенал от "актьори"- показаха го с Доган, никой не си помисли, че и самият Цар е техен актьор, а сега се опасявам, че ще го направят и с Бойко. Та той си е техен продукт, възпитаник на тяхната школа и ето започна да се отплаща щедро на господарите си, като сложи за председател на Парламента човек от БКП, та ако ще и тя да се е "пребоядисала" няколко пъти. Комунистът цвета си мени, но нрава никога!!!. Дали Бойко не е поредният палач на нацията, поредният магьосник, който с гръмки обещания идва на власт, поредният продавач на евтини илюзии и лъжи. Аз мисля, че ще се прояви точно като такъв. Ето готов е да даде власт и министерства на щатни сътрудници на ДС, на доскорошни БСП-ари. Народът казва, че "със стари курви нов бардак не се прави", или "една проститутка ако влезе в манастир няма да стане светица".

Вътрешно ликувам, че той е тръгнал по собствения си път. Народът гласува на него доверие, откъде на къде ние ще му полагаме основите на дясното управление. Суверенът не ни избра, нека гледа безропотно и търпи нескопосаното управление на своя супергерой, плод на медиите и на ДС. Защо отново Иван Костов като отговорен човек трябва да понесе цялата тежест на сгромолясалото се Гербово управление. Нека сами си поемат последствията- и за успехите, и за неуспехите.Ние го направихме, когато бяхме на власт, а и практиката на такива коалиции е печална. Коалиции се правят на принципи, на общи допирни постулати и идеи, а демократичните такива са от 2000 г.- не от вчера или днес. Те не са за продан, не са обект на търговия.

За хубаво или за лошо, мисля си, че добре стана, че Б.Б пое отговорност за собствено правителство. Така също няма да дава повод на медиите да говорят, че е кукла на конци в ръцете на Костов и пр. Нека сам да си формира кабинет, а ние- когато трябва, и с оглед принципите и философията на нашата коалиция, с оглед законите и интересите на българския народ и държава, ще помагаме.

Новото правителство - "нови надежди" със стари мутри

От вчера започна встъпването във власт на "новата власт". Вчера новите депутати се заклеха "да спазват Конституцията и законите на страната и от всички действия да се ръководят от тях и от интересите на българския народ".

Начело на Парламента- на законодателната власт, на народното представителство застава жена- първата жена председател на Парламента. Името й е Цецка Цачева- юрист по образование, което предполага да съблюдава законното функциониране на тази институция.. Като се порових из интернет, за нея излизат доста мръсни неща, които естествено може и да не са верни, но практиката по нашите географски ширини показва, че "където има дим, има и огън". Ето ви малко интересни материали за нейната особа, които показват един жалък, жаден, пошъл кариеризъм, службогонство и пр. : http://analogii.blogspot.com; http://www.speshno.info/izbori2009/index.php?req_type=single&cand_id=1542

Както и да е, друго ми направи силно впечатление, даже се и ядосах, защото за пореден път народът става жертва на един грозен сценариий, ръководен от кадрите на БКП/ ДС. Ето г-жата Цачева е била член последователно на БКП преди 1989- т.е с управляващата сила, после на СДС- пак с управляващата сила, сега с ГЕРБ- отново управляващи. Това "да си вечно с властимащите" издава един крайно тъп и грозен кариеризъм, присъщ на дребните душици. Това да си все със силните на деня говори за големи комплекси за малоценност, т.е за липса на каквато и да е политическа култура и достойнство, и най-вече личността позиция.... Все едно аз сега като съм с ДСБ, да взема да отида и аз при ГЕРБ, или при ДПС, защото имали пари, власт и незнам какво си.

Питам се това ли е новият морал в политиката- да реабилитираш цялата сбирщина от кариеристи, които могат само да се провалят. Навремето такива хора провалиха и дискедитираха правителството на ОДС, пак тези извършиха свалянето на Живков, сега сигурно ще провалят и ГЕРБ, или по-скоро ГЕРБ сама ще се провали, защото е станала приют за болните амбиции на мръсни и подли хора. От това нещо много се дразня. А и защо ли да се дразня- може би ГЕРБ е такъв "проект"- още един вход във властта на старите комунистически структури и хора. Следващият път може да е РЗС, или Лидер?!

Ето имах своите опасения за това "ново правителство", което няма да е чак толкова ново, защото има хора от старите режими, които носят негативните белези на миналото, които са обременени с това минало и не могат да се отърсят от него и да продължат напред към бъдещето, които заради личните си, болни, комплексарски, кариеристични амбиции провалят и страната ни.

Честно да си кажа, има нещо смущаващо в първите политически стъпки на новата власт. Хората, които се гласят да заемат висшите постове в държавата са все от редиците на БКП- Вежди Рашидов, Божо Димитров, който до онзи ден беше ляв в БСП, а днес се готви дясна политика да прави в областта на културата. Това за мен е непонятно- може би защото съм млад и все още романтично гледащ живота, може би защото не съм от това "тесто", от което са замесени повечето родни политици и съм чужд на техните идеи, труд, морал, усърдия в "полза на страната". Както е известно "гарван гарвану око не вади", т.е не можем да очакваме едни комуняги да гонят други комуняги. Тях ги свързва "братство и съюз от векове за векове". Това ново начало нещо ми убягва. Не мога да го приема, нещо се противи в мен и отказва да повярва, че новото правителство ще "европеизира" тази страна. Това е най-вече съвестта ми, сърцето ми.

Г-жата "Цецка" просто не ме грабна. Като чух името й, и брихнах да се смея. Не от нещо, а съвсем спонтанно, непринудено. Смешно ми стана. А като я видях, и в смеха си щях да падна от стола, но този път вече съзнателно. Цецка ми заприлича на...патка, или гъска. Съжалявам, ама ние младите имаме въображение и силно асоциативно мислене и все си създаваме образи, с които да свързваме заобикалящата ни действителност. И ето оказах се прав, само като си отвори устата Цецка започна да бълва парламентарен фолклор. Загледах се внимателно във фасона й, и стигнах до заключението, че тя си е една злобна женица, готова да драпа към властта със зъби и нокти, комплексирана в дълбочината на душата си. А комплексите е ясно при жените откъде идват- от сексуална неудовлетвореност. Това са си мои мисли, които не натрапвам на никого, нито ангажирам някой с тях, но самочувствието й, походката й, езикът на тялото й са леко неадекватни, те просто издават това. Достатъчно е не да си психолог, а просто да имаш подход към хората, да си общувал и работил с много и различни хора, за да разбереш тези неща.

Тази сутрин станах рано, и докато пиехме кафе с Елена (моята приятелка) и щракахме сутрешните блокове по телевизията, й викам- "Я да видим няма ли някъде да покажат "Цецка"?" и хоп - по К1 я зърнах. Мисля си, щом съзнанието ми я възприе като "патка", което не е случайно, в живота и природата няма случайности, явно парламента скоро ще заприлича на кокошарник, на курник. Той вече заприлича на свинеферма, в която се угояват старателно "дупетатите". Сега е време да се превърне на курник, в който да мирише на пилешки тор и да хвърчат нагоре надолу проскубани кокошки. Дали на свинеферма, или на курник, ясно е едно- Парламентът ни няма да заприлича скоро на Парламент, в който да влизат хора, които знаят за какво са там, какво правят и как го правят. Опозоряването на тази институция с този и нов председател е видно, представям си какви ще са другите кадрови решения на Бат Бойко!!!

Вътрешно не ми се иска да се коалираме с ГЕРБ, за да обираме "парсата" от провалите им. Мисля си, че техният авантюризъм, бабаитлък и перчене вече сме го виждали, и рано или късно ще се покажат липсата на управленски опит, програма, държавническо мислене. Бойко е ясно, че със столицата нищо не направи- все някой му пречел, все някой бил срещу него.. само говорене и нищо работа, въпреки, че пред медиите се показваше като мегаработохолик. Дано да не е същото и с държавата. Току виж утре му скимнало собствените си неудачи да ги преписва на Костов- "Костов това, Костов онова". Мисля си, че този срам и позор можем да си го спестим- народът си избра Супергероя, да си взема Супергероя !!!

Разрухата в българското образование

Онзи ден научих за една меко казано нелепа, отвратителна, унизителна, нашенска си история. Такива само българите можем да си съчиним и да измислим. Събитието се развива в гимназията ПГЕЕ в Пловдив, където получих средно образование, и от което пазя сакрални спомени. Случката е с потърпевш моят приятел и учител- философът Ангел Грънчаров. Ето на кратко какво се е случило с този човек: Наказан съм с "последно предупреждение за уволнение": подтикват ме да си взема шапката и да си ида.

Ангел Грънчаров е свободолюбив човек, търсещ истината, същината, постоянно мислещ, борещ се за себеусъвършенстване. Часовете му са едни от най-интересните, от най-живите, и от които се извлича най-голяма полза за живота. Признавам си, неговите беседи, дискусии, лекции ми дадоха тази духовна сила, отвориха очите ми за свободата, за достойнството, за живота. И ето сега този Учител е на път да си замине, да се махне, да потъне в забвението на небитието. Този Учител, който е дръзнал да прояви творчество, новаторство, характер, воля... личност сега бива наказан. Да бива наказан, а не поущряван. Сигурно ако беше в САЩ на ръце щяха да го носят, но уви, в България всичко е обратно на нормалните неща, т.е всичко е ненормално, неестествено и противоестествено.

Заплашили са го с едно от най-тежките наказания- "предупреждение за дисциплинарно уволнение". Това си е крайно унизителна и свръхтежка мярка, при положение, че всеки в училище знае, че Грънчаров е доста тих, кротък и спокоен човек- никога на никой не е повишавал тон, не е издевателствал над учениците, не се е конфронтирал със своите колеги. С една дума има безупречна репутация. Неговата борба срещу комуната и комунистическата система е на друга плоскост- ето пише си книги, блог, в което няма нищо неморално, укоримо или противообществено. Нали имаме вече свобода на словото, мисълта, убежденията, съвестта! Имаме ли ги в действителност, или са само на книга?

За това свое новаторство, за тази своя творческа позиция, Ангел Грънчаров трябва да бъде наказан, като му се отнеме възможността да изявява себе си, да преподава на своите ученици- нещо, което е неговото поприще. Все едно да отнемат душата му, неговата идентичност и самоличност, неговото "АЗ". Той е човек, който страстно обича професията си, колкото и да е омерзена напоследък. Той е Учител и благодаря на Бог, че такива като него все още ги има, иначе българското училище отдавна да е заприличало на мръсен вертеп.

Грънчаров е човекът дал най-силен тласък по пътищата на живота ми, оказал най-голямо влияние върху формирането на волята ми, духовната ми култура, характера ми, в този важен за мен момент на съзряването ми. Ако си отиде, безспорно това училище губи "елитността си", просто защото няма да има вече "елит". Грънчаров е икона в това училище, или поне за тези, които го гледат като такава. Той е колорит, като инж. Паунов, Ст.Кралев, Ж.Асса и Ст. Костова- също такива новатори и експериментатори. Фактът, че техните методи на обучение дават най-добри резултати е всеизвестен. Възпитаниците на нашето училище жънат успех след успех- влизат в най-престижните ВУЗ-ове в България и чужбина, успяват да се реализират, биват конкурентноспособни, и способни да се справят с живота, защото биват учени на подход към живота, и той им се отплаща подобаващо.

Вместо тези личности, тези "Будители", които съхраняват и развиват духовността у подрастващите да бъдат поущрявани с всевъзможни награди, те биват критикувани и "гонени", като някакъв боклук. Това за мен е непростимо и необяснимо. Ние сме шампиони на абсурдите, истински виртуози, просто можем да си съчиним какви ли не абсурдни ситуации? Цяла Европа вече го разбра и не иска ни да чуе за нас, ни да ни види на снимка. Затова и сме в такава европолитическа изолация.

Това уволнение на Ангел Грънчаров, което му готвят таварищите от РИО Пловдив, а то е по поръчка на тях, е типично "комсомолско". Аз съм си патил от началника им - Александър Буздрев, който и за кмет на Пловдив се гласеше по едно време, но беше отдавна. Като ученик съм се занимавал с проекти към БЧК за превенции на наркомани- организирахме обучения, лекции и беседи за просвещение на младите, за опазването им от тази отрова и всичко вървеше нормално, по европейски, до момента, в който не се намеси този "комсомолец" с амбицията да препише цялата идея и резултатите от нея на себе си, на болните си кариеристични амбиции. Истината беше, че нито пари даваше за тези проекти, нито условия, нито хора, с които да се работи. Всичко идваше от доброто желание на една малка групичка хора- Жана Василева, др. Николай Томов, МБЧК и пр., както и пари по европейските програми в тази област.

Сега този комсомолски началник, съвсем в негов стил е погнал и един от останалите свестни учители. Те вече са малцина, и ако ги има, са на изчезване. Потоци неграмотна паплач се излива с години в българското образование, за да го разруши и унищожи. Истината е, че на комсомолската ни държава не и трябват мислещи, свободни граждани, защото в момента, в който българинът се осъзнае като личност, като свободен европейски гражданин, с гражданска съвест, самосъзнание и култура, краят на комунистите и на комунизма с всичките си метастази е неминуем, сигурен и мигновен.

Заради тази, от години "компетентна" стратегия в българското образование- да се преследват истинските Учители и да бъдат гонени като атеисти, виждаме на какво е заприличало Училището- на един бардак, в който младите се учат на какви ли не пороци. Резултатът е бум на детската престъпност, на множество жестоки престъпления- спомнете си зверските убийства на съученици, които бяха разчленени, и за които видни "специалисти" ни обясняваха, че "тази агресия се дължала на кризата, която идвала от САЩ" и ние си пляскаме с ръце, че на всеки труден проблем, мигом му намираме лесно решение и си спим спокойно, защото нашите деца са в сигурни ръце и ще растат образовани, начетени, способни да се борят със стихиите на живота и да побеждават в игрите на съдбата.

Как ще побеждават, като тези, които учат на свобода, на изкуството да живееш живота си с достойнство; като тези, които възпитават у младите гражданския дух, будната съвест, честта и достойнството, на разъдък и индивидуалност, не само със знанията си, а и с поведението си, биват отхвърляни, "изгонвани" по най-унизителния начин от пресветата система на "успешното" и "модерно" образование. Такава жертва, посветила живота си на правилното възпитание на подрастващите е Ангел Грънчаров. Сега за всичките си успехи той ще получи "дисциплинарно уволнение", защото с качествата си, с методите си, които в целия свят са успешни, но не и в България, той е нарушил "трудовата дисциплина", създадена от комсомолци, които сега ни учат на демокрация.

Аз съм сигурен, че ако това наказание тръгне да се обжалва по съдебен ред ще падне, просто защото цялата дейност на комуната е незаконна и винаги пада- рано или късно. Ангеле, не се отказвай, а ги съди до дупка. Делата по трудови спорове са безплатни, а и практиката е жестока по отношение на неизправните работодатели. Не се огъвай, учеше ме да съм силен, бъди силен и ти!!! Ние, които оценяваме труда ти, те подкрепяме !!!

Призивът ми е, като граждани, като будни хора, като милеещи за родното образование, за бъдещето на младите, заа децата си, да не допуснем това да се случи с Ангел. Да не допуснем още един храм на образованието и културата да бъде сринат, да бъде превърнат в гето, в празна куха сграда. Нека не позволим институцията, каквато е Ангел в това училище да бъде унищожен, лумпенизиран, вулгаризиран, защото образованието е началото на пътя по който вървят младите, а Ангел Грънчаров е от хората, които показват вярната посока. Нека не допуснем още един "Ангел" да се сгромоли с отрязани крила на земята, в калта. Това ще е трагедия на всички достойни граждани.

Иван Костов - човекът и политикът

В отговор на многобройните несъстоятелни клевети срещу Иван Костов, аз искам да започна една кампания за изчистване на името му. Надали има друг човек в тази страна, който е направил толкова много за нея, за това да стане нормална, европейска правова държава, а в замяна да е получавал толкова мръсотия, хули и лъжи по собствен адрес.

Иван Костов се превърна в един мъченик, "клетник несретен", върху който всеки изхвърляше гнева си и нечистите си храчки, а той безропотно понасяше народния гняв. Иван Костов се превърна в страдалец, в изкупителна жертва в името България да излезе от смъртоносната хватка на БКП, ДС и Русия и да стъпи на пътя на европейската интеграция, на просперитета и благополучието. Иван Костов беше човекът, който измъкна страната от блатото, в което я вкараха съветските другари и Жан Виденов. Иван Костов с делата си се превърна в последния "строител на съвременна България", в съзидателят на европейските ценности и ориентация.

Иван Костов свърши черната работа по пътя на присъединяване към ЕС, като остави на следващия кабинет просто "да подпише договора за членство". Иван Костов започна с успех най-важните реформи за цивилизоването на страната ни- приватизацията на губещите предприятия, които бяха измъкнати от сигурната ликвидация и банкрут, стабилизиране и изправяне на крака на банковата ни система, реформа в образованието, в здравеопазването, унищожаването на порочни практики в социалната ни система, и мн. други. Ето защо Иван Костов може с пълно право да се нарече "Реформаторът".

Иван Костов, с харизмата си, с благия си характер и чистия искрен поглед печели всеки, който го погледне право в очите... Спечели и мен. Чистотата, духовността, нравственият стоицизъм си личат по осанката му, стига само да можеш да ги усетиш, да имаш усет да ги напипаш, да ги видиш. Признавам си, имал съм само няколко срещи с Иван Костов- такива, по за няколко мига, но така са ме зареждали с положителна енергия, с надежди, с вяра, с трепет и вълнение. Няколко минути с него се равняват на няколко часа с големите книги в библиотеката. Положителните емоции, които излъчва тихата му усмивка променят из корени духовното ми състояние.

Иван Костов е дързък, безгранично смел човек. За да започне такива кардинални реформи, с които на практика изграждаше една държава наново, с които създаваше нов държавен институционален механизъм, си трябва много солидна вяра, здрав морал, дързост и безграничен, несломим дух и кураж. Ето единственият политик, който ги притежава тези неща в изобилие. Имаше дързост и смелост да се опълчи на Русия, да заеме про натовска и про европейска позиция, когато още на НАТО, ЕС и САЩ се гледаше като на враг от Студената война, и това в името на България и нейния просперитет.

Имаше дързост да приватизира рухналите предприятия, които се схващаха като "национално богатство", и плати прескъпо за това, но в крайна сметка успя да изправи на крака рухналата икономика от печалното наследство на Виденов. Подобни мащабни реформи са правили малцина- Ст. Стамболов, Конрад Аденауер, Дьо Гол. В това отношение, той може с гордост да се нареди сред големите политически лидери на Европа и да стане част от световното политическо наследство на успели политици.

Вярвам в Иван Костов, защото виждам в него истински лидер от световна величина. Погледът му- съсредоточен, фокусиран, сериозен, целеустремен. Осанката му- на истински водач, излъчващ сила, увереност и способност да ръководи и управлява. Иван Костов е човек с голямо сърце и душа. Широкият му мироглед си личи от разстояние. Вечно усмихнат, вечно позитивен, с невероятно тънко чувство за ирония и хумор. Усмивката му въздейства успокоително, погледът му излъчва доброта. Това не може да остане незабелязано, особено ако имаш душа и очи да го възприемеш.

Сравнението му със сегашните български „политици”, показва само едно- духовното, нравственото, интелектуалното превъзходство на Костов над всички останали. Той и заради това основно е най-мразеният, клеветен ,очернян човек в тази държава. Хулен точно от тези - слабите, безпринципните, неспособните. Тежко и горко на един способен човек сред маса от некадърници!!!

Политикът Иван Костов е винаги премерен, точен и ясен в изказванията. Думите му са едновременно и сложни, но и разбираеми. Макар и с богата и сложна лексика, Иван Костов казва много прости неща, които са достъпни за всеки гражданин. В изказванията на Костов аз откривам една желязна, последователна, принципна позиция, аргументация и логика. Такава, каквато трябва да притежава истинският народен водач. Политическият му речник, начинът му на изразяване са доказателство за едно- че зад външността се крие един голям интелект. Ето в последните години масово се „вулгаризира” политическата реч под предлог, че „високопатетичните и високопарните сложни слова са недостъпни за обикновения гражданин” и се заложи тенденция да се говори по „прост”, „народен език”. Това показва няколко неща- че или българският народ е твърде „елементаризиран” и „опростен”, та да не разбира и собствения си език, или избраните от този народ „политици” са твърде прости и се прикриват зад такива меко казано „просташки твърдения”. Иван Костов отново е над всички, като опровергава това- с висотата на сложните думи и словосъчетания, той изразява не само красотата и богатството на българския ни език, но и показва, че и сложните фрази и словосъчетания са разбираеми и достъпни за „обикновения българин”.

Иван Костов е човек- космополит по дух, ценности, убеждения, идеи. Истинският демократ винаги е космополит по дух. За него няма граници, за него няма невъзможни неща- това най-категорично го е доказвал самият той- когато през 97 се заговори за НАТО и ЕС мнозина не знаеха, че съществуват тези организации. Тези организации също са космополитни, свободни и демократични по своя замисъл, проект и целите, за които са създадени и които преследват. Костов убеди и мен в това, че перспективата пред България е само в дясно и в Европа, а не в Азия и Русия. В Европа, където е сърцето на свободата, на християнската култура и цивилизация, където човечеството върви към възход и проспреритет.

Костов е безупречно елегантен човек, с изискан вкус, от който лъха духовен аристократизъм, благородство и естетика. Това си личи и от дрехите му, от начина на съчетаване на цветовете, от визията му. Един лидер, който трябва да е и модел за подражание трябва да е безупречен и перфектен във всяка област, особено по отношение на външния си вид.

Костов е толерантен човек. Ето никога не се е изказал с грубости и ругатни за политическите си опоненти. Винаги с едно чувство на хумор ги е иронизирал, като е понасял смирено и безропотно през всичките тези години масираната "Анти- Костов" кампания, режисирана от ДС и купените й медии. Костов е истински професионалист, всеотдаен патриот, за който „общото благо” стои над собственото благополучие. Цената, която плаща за това е огромна- оплют, омерзен, низвергнат, хулен и пренебрегван от всяка една медия, от всеки един политик.

Костов е отговорен човек- пое цялата отговорност за успехите ни по предприсъединителния период, пое отговорност и за неуспехите и за неразрешените вътрешнодържавни проблеми. Костов е човекът, който превърна една рухнала от комунизма България, в една стабилна, здрава държава, с една работеща икономика, с едни модерни, нормално функциониращи институции (макар и за кратко).

Иван Костов е единственият политик, на който искам да приличам. Той е единственият човек, на когото съвсем съзнателно съм подражавал и продължавам да го правя. Костов е единствената личност от новата ни история, която показва, че политиката не е мръсна работа, ако с нея се занимават чисти хора. Той е единственият достоен да се нарече „лидер” или водач на нацията, защото наистина я поведе и я измъкна от дупката, в която я бяха вкарали „другарите”. Ще го направи и сега, просто защото е Иван Костов и втори като него няма и цялата му сила, вяра и постоянство идват от Бога - извора на цялата истина.

Един ден сигурно ще пише за него в учебниците по история "Иван Костов- диамантът на новата българска политика", или "Иван Костов - Реформаторът". Каквото и да пише, съм сигурен, че историята ще отчете изключително големия му принос за демократизирането на страната ни, за излизането от постсоциалистическата криза, за модернизирането на България.

Той е единственият, правилен, възможен, алтернативен избор, водещ към положителни резултати. Иван Костов е единственият политик, в който вярвам безпределно, единственият, който има ясна представа за това как се управлява една държава, единственият, който разбира какво е Европа за България, какво е национален интерес и как се отстоява. Показвал го е във всяка една минута от неговото управление със своето държавническо мислене и подход, показва го и сега, когато се впуска в преговори за създаване на ново правителство, поставяйки България над теснопартийни, ендемични, частни, тесногръди интереси.

Аз чувствам Костов като мой ''духовен брат", като мой учител. Да, толкова ми е близък, духовно близък, все едно сме като две страни на едно и също нещо. И това защото ценностите са тези, които ни сплотяват, които ни поставят заедно, на една плоскост. Ценностите, демократичните ценности и свободата, които са като вековна градина с много големи и дебели дървета, преживели бури и стихии, носещи много спомени, много истина. Костов ме накара да поеярвам, че в България може да има демокрация, накара ме да се надявам, да живея и вярвам в морала, в свободата. Иван Костов е Той, човекът, в когото винаги ще вярвам, човекът, чиято снимка стои в портфейла ми, редом с най-близките ми хора, човекът, чийто достойнство и завет пазя като "светая светих" в душата си, и когото съм подкрепял, подкрепям и ще подкрепям безрезервно, поне докато това сърце бие живо в гърдите ми- моето или неговото. На добър час г-н Костов!!!

Съботни вълнения

Ето събота е, а аз снощи не успях да мигна. Цяла нощ се въртях и мислих, цял бях потънал в размисли- за Истината, за Свободата, за Живота...за дясното, за демокрацията, за ДСБ и Синята коалиция, за бъдещето на страната, управлявана от цял отбор ченгета.

Вчера бях на среща с моя район, на "отчетна конференция" относно постигнатото на изборите. Аз дръзнах да заявя позицията си, т.е изложих всичко онова, което бях написал в статията си "Оценка за постигнатото от Синята коалиция". Мнозина мислещи, мои съпартийци се съгласиха с мен, че имаше грешки, че трябва да се усъвършенстваме и наистина да използваме по-ефективно човешките ни ресурси и т.н. Естествено, имаше и от другия лагер- хора, които са "фанатично" предани и се подчиняват безропотно на партийните решения, на статуквото. Някой от тях ме нападнаха с упреци от сорта "Още съм много млад да говоря така.." или "От много скоро съм бил член, за да съм давал мнение".

Аз не знам колко "стаж" трябва да имаш, за да "дадеш мнение", за да изкажеш позиция, за да мислиш, да разсъждаваш. Ето аз мисля, разсъждавам, търся истината или поне логичното обяснение, което да даде мира на душата ми. Не се удовлетворявам от такива аморфни, повърхностни заключения, точно защото съм фанатично предан само на истината, свободата и демокрацията. Явно такива хора имало и в нашата партия- с нищо по-различни от онези "другите", просто само оцветени в синьо. Ние и затова не успяхме да наложим демокрацията като основна идея по времето на нашето управление, а имахме известни периоди на лутане, на връщане към комунизма, защото "заместихме" червената номенклатура със синя такава, заместихме червените злоупотреби със сини и нищо не се получи и промени. В добавка на народното отдръпване от нас, ние получихме и тонове нечистотии върху Иван Костов, изляти от верните ченгета на ДС...

Явно не се нрави на някои хора амбицията ми, желанието ми да променя, ама наистина нещо. Точно защото аз съм искрен и прям човек и винаги говоря с ума и сърцето си, аз винаги откривам искреността или неискреността в душата на събеседника си. Грънчаров добре ме е научил и с отговорност мога да твърдя,че не се е родил още човекът, който ще успее да ме излъже, да ме откъсне от истината, да ме заблуди, да ме отклони от пътя ми. Корените на демокрацията, на свободата, на истината, справедливостта са така дълбоки, така силни в мен, че никой не може да ги изкорени.

"Много от скоро си член и не можеш да говориш така"- все едно ти си "никой" или нищо и не ти е присъщо много много да се месиш, да мислиш, а камо ли да говориш открито. Трябва да станеш "богоизбран", едва ли не, да гледаш и ти народът от високо, за да изразяваш критика... Ами може и да съм "богоизбран", кой знае. Всеки си идва на този свят с кармата, с ориста си- на някой в повече, на друг в по-малко. Всекиму според вярата му в Бог.

Ей, мамка му, абе не сме ли всичките такива- ние българите. Много много не обичаме "умниците", инакомислещите, различните. Всички трябва да сме "маса", колектив и никой не може да се отличава с нищо от другия- като по калъп правени. Отличиш ли се с нещо, или с ум, способности, качества, разсъдък, дръзнеш ли да изкажеш открито, да заявиш своята позиция, да покажеш своята "раз-личност", ти някак заплашваш цялото стадо, ставаш опасен за тях, мигом ставаш неудобен; враг срещу когото настръхват всички; нарушаваш им примитивния без-порядък. Това го виждам в цялото общество, във всяка партия, във всяка малка групичка, общност.. колектив. Всички трябва да сме еднакви, да мислим по един начин, да чувстваме едно и също нещо и да живеем еднакво, било то зле или добре. Започнеш ли да показваш присъствие на дух, на личност, да изразяваш свободата ти, на теб ти казват открито: "Стой, ти си никой и по-добре е да си никой, недей да се опитваш да станеш някой и много много да знаеш". Някой хора изпитват направо параноичен страх от свободата, от различието, и в това се коренят всичките ни неудачи като нация, като държава. Ето 20 год. се лутаме- ту напред, ту назад- ту към свободата, ту към робство. Хич не я обичаме тази свобода, много е отговорна, много труд иска да се опази, а ние не обичаме нито да се трудим, а за отговорност, ред, дисциплина, законност- да не говорим.

Дава ли си някой сметка какво значи "Ти си много млад", изказани в този тон. Все едно означава- "тук не ти е мястото, нямаме кой знае каква нужда от теб, кой знае каква полза от теб няма". Такива сме си българите, и най-българското- подлостта и завистта си ни е най-присъщо. Упорито отказваме да го загубим, пазим си го като "светая светих" и още 1300г. така ревниво ще си го кретаме, нищо че може и в по-голямо блато да живеем. Важното е "безценната" подлост и завист да са си в нас.

Аз не мога да укорявам никой, никой не мога да съдя за решенията му, за това какъв е, за грешките му. Аз не съм Бог, за да съм съдник на грешните, на хората. Това не е в моя предел, в моята природа, в моя свят, по моите сили и възможности. Всеки е прав за себе си и всеки си носи кръста. Никой не е виновен, виновен става само ако дръзне да прекрачи прага на моята свобода, на моя свят, на моите права и да ги узурпира, да ги потъпче безсрамно. Аз се опитвам да изразя свободно мнение, да бъда свободен, да бъда истински жив и щастлив, да бъда млад, а ми казват че свободата никак не е хубаво нещо, че младостта е лоша черта. Ех, щом е така, тогава ще се емигрира. Тази държава, този народ с нищо не заслужава човек като мен, те ни третират като радиоактивен, мегаопасен отпадък. А после се питаме- защо няма млади хора, защо младите емигрират, защо точно в САЩ и на-Запад емигрират и защо тези страни процъфтяват, а ние си стоим все в същото блато и си се къпем в собствената мръсна, черна, лепкава, непроходима кал?

Защо всъщност се боря да променям нещата, защо се боря за Просвещение, за морал, за ново начало, за промяна? Защо се опитвам да накарам народът да проумее най- елементарни, естествени неща- за света, за човека, за душата? Защо, защо- та той 1300 год. не е проумял, нищо не е взел нито от Римската култура, нито от Византия, нито от Ренесанса. Само сме възприели всичко от Ориента, от Азия. Толкова ни е било хубаво там, че цели 5 века и малко повече сме си останали под тяхна власт- под турска и под комунистическо-руска. Друго обяснение не мога да намеря. Цели 5 века. Кой ще стои толкова време на едно и също място, на едно и също равнище, ако не му е харесвало това?

Язък им за акъла

Пускам този пост по молба на един мой съпартиец- Георги Антонов,който е и авторът на тази статия. Явно не само аз съм недоволен. Ето какво мисли Георги Антонов..

"Язък им за акъла

285 418* гласа. И моят сред тях. Това е, което успя да спечели Синята коалиция, обновена, обединена, с актуална и обширна програма, с експерти и опит в управлението, с бойна закалка от разрешени предишни кризи, със стремежа си да води дебат по истинските проблеми.

На няколко пъти пред репортери, както и в отговор на въпроси от сайта otgovori.eu, Иван Костов заяви, че очаква "двуцифрен резултат". Това, което получихме леко се разминава с очакванията -- 6.76%. Около три процента под очаквания от единия коалиционен лидер минимум, или в гласове: около 128 000 под очакваното.

Не че с 10% резултат щяхме да се превърнем в масова партия. Но тези 6.76% означават единствено, че на нас все още се гледа с недоверие и като на затворена елитистка партия.

Вчерашните избори показаха на всички, освен на вчерашните политически лидери, че българите действително гласуват "за" и "против" личности. С уговорката, че в съзнанието на политически неграмотния български гласоподавател, той вижда себе си като някой, който избира представител на институциите на изпълнителната, а не на законодателната власт. Демек: българите си представят, че гласуват за премиер. Именно за премиер, а не за правителство, още по-малко за парламент. Това стана и причината мажоритарния вот да не проработи така, както би трябвало.

Сините се провалиха на тези избори. Сините и ГЕРБ имаха обща задача: да изметат болшевишката паплач от българския парламент и от изпълнителната власт. Бойко Борисов свърши своята част от работата: накара да гласуват хора, които може би от 1997 г. не бяха участвали в избори, мобилизира най-многобройната електорална периферия, която сме виждали от рухването на комунистическия режим насам. Избирателната активност от 60.2% се дължи до голяма степен на ГЕРБ. Борисов спази обещанието си. Сините не успяха. Не че не искаха, разбира се.

Защото с едни привлечени от сините нови 100 000 души, които вчера не гласуваха, Яне Янев щеше да гледа парламента само покатерен на статуята на Александър II. Повишената избирателна активност щеше да бутне четирипроцентовата летва точно колкото да се препъне белия рицар, запасал резачката. И щяхме да имаме парламент с 5, а не с 6 парламентарни групи.

Ако Борисов не беше спазил ангажимента си и избирателната активност беше под или около 50%, сега щяхме да имаме парламент с 8-9 партии, правителство, което няма реални корени и уравнение без решение. Точно както правеше сметки Меди Доганов.

След изборите за европейски парламент се състоя среща на Петър Москов с Цветан Цветанов, на която представителите на партията и на коалицията трябваше да се договарят за общи мажоритарни листи. Не успяха да се договорят и имайки пред вид, че Синята коалиция беше по-слабата страна в преговорите, смятам, че за да не се съгласят на предложеното, то трябва да е било наистина нахално. Така и излезе, по думите на Москов, който каза, че от него са искали Синята коалиция да подкрепи навсякъде кандидатите на ГЕРБ, без ГЕРБ да подкрепи кандидатите на Синята коалиция.

От днешна гледна точка, знаейки резултатите от мажоритарните избори, чудно ми е от какви позиции сините са преговаряли с ГЕРБ и какво са си мислели, че имат като козове.

Членовете, симпатизантите и ръководителите на Синята коалиция могат да са благодарни за две неща, и двете независещи от тях:
1. Все пак мнозинството на ГЕРБ не е толкова решаващо, че да могат да съставят сами устойчиво правителство. Остава да се надяваме, че ще прибегнат до Синята коалиция за партньор, а не до някоя друга парламентарна група.
2. Завоюваните от ГЕРБ, купените и двойноподадените гласове повишиха общия брой подадени гласове дотолкова, че псевдоопозиционните (на кабинета Станишев) клонинги не успяха да се намърдат в парламента.

Язък им за акъла, опита и компетентността, които наистина притежават. При целия акъл, опит и компетентност, остава фактът, че необвързания политически българин си запушва ушите в момента, в който чуе името "Иван Костов". Или "Надежда Михайлова". И докато, в отговор на запушените уши, в партийните ръководства има затулени очи, тези резултати по изборите ще се запазят.

Въпреки този провал, защото това е точно изборен провал, продължавам да вярвам, че единственият път към това българските граждани да получат възможност да живеят като европейци на територията на България, минава през управление на ДСБ и СДС. И ако тези партии, заедно или поотделно, не са способни да мобилизират достатъчно подкрепа, те трябва да бъдат променяни от хората вътре в тях, докато станат способни. Защото наистина, повече ме мързи ме да емигрирам, отколкото да си оправя страната ;)

* -- на 6-ти юли, когато писах тази статия, още не бяха излезли окончателните резултати на ЦИК. Според тях, Синята коалиция получава 285 662 гласа."....

Това е, дано някой ги прочете тези неща и да не гледа като кон с капаци, да си вземем поука, внимателно да анализираме нещата и продължим смело напред. Смятам, че Иван Костов е човекът- сърцето на нашата партия. Аз заради него съм тук, заради идеите ми, на които той е изразител. Това е да имаш за еталон такъв лидер от неговия ранг. Винаги ще има и разочарования, но аз вярвам в Костов и ще продължа да му вярвам, просто защото съм като него, усещам го толкова близък, почти като брат, все едно се познаваме от години. Идеите ни, демократичните ни идеи и ценности ни сближават, вековните консервативни традиции и ценности ме карат да го чувствам толкова близък. Това е демокрацията, светът, Истината и Свободата.

Оценка на постигнатото от Синята коалиция

Както е известно, аз съм редови член на ДСБ, част от проекта "Синята коалиция". След изборите, когато поутихнаха емоциите и страстите, аз искам да помисля по няколко въпроса, които ми направиха силно впечатление в кампанията на Синята коалиция. Точно защото ми е присърце този проект, аз не мога да спестя и негативите. Дано някой ме чуе и да вземе мерки, за да не се повтаря тази гледка от изборите.

Ето виждам, че и Ангел Грънчаров пръв е дръзнал да изкаже това, което истинските демократи няма как да не забележат, просто защото сме "истински" и защото сме "демократи". Снощи аз и няколко мои приятели отидохме на една сбирка в р-н Средец, за да обсъдим резултатите от изборите, да си кажем нещата в очите, без лъжи. На моята критика, която отправих бяха изказани различни аргументи от сорта "всичко е наред и това е успех за нас"...

Ето и аз какво искам да кажа. На изборите се провалихме, Провалихме се поради редица причини. Съжалявам да го кажа, но ние нямаме реална представа за политическата култура на гражданина, нямаме начини да стигнат нашите послания до него, да го завладеят. Резултатът беше повече от плачевен- наполовина получени гласове в сравнение с предните избори. Защо нашите послания не стигат до ушите на българските избиратели. Кампанията ни беше най-осезаемата, най-стилната, най-изисканата.. без чалга, пошлост, кюфтета; беше проведена по най-културния начин, така, както се прави в САЩ и Европа. Стигна се до там, че собственият ни електорат не ни подкрепи и отиде при Бойко. Съжалявам, но не мога да приема това за успех.

Друго нещо- държим се не като партия, която се бори за народното доверие, която иска да спечели избори, а като някаква религиозна общност, като братство. Поведението ни е като на "малка елитарна софийска общност", като секта. Ясно е, че членовете ни са с интелигентност над средната, но това не е оправдание да се задоволяваме с някакъв си малък електорат, било то и елитарен. Избори не се печелят по този начин.

Като си говорим за статистика, защо нашият щаб не отчете и факта, че на всеки нови избори, народът бие шута на старите управляващи и си избира коренно "нови". Така стана и с нас, така стана и с Царя, с БСП. Ето избраха си ГЕРБ- като нещо ново, като нова надежда. Хората припознаха Б.Б като техния "десен" водач, като "борец за народни правдини". Друг е въпросът, че върху Иван Костов има постоянна целенасочена медийна кампания от 10 год. насам, върху му се изливат ежедневно тонове мръсотия, целящи да го компрометират, да го оклеветят, да го очернят.. Но това не е оправдание. БСП и ДПС не случайно припознаха Бойко като техен "враг", точно за да изместят Костов от това му поприще.

Сега на тези избори пак вкарахме "сакралната петорка"- Костов, Катето, Методиев, Иван Иванов и Асен Агов- т.е същите, които бяха в парламента и миналия и по-миналия мандат. И това е "успех". Хората се умориха от едни и същи лица, от едно и също говорене, на моменти доста сухарско. Претендираме да сме компетентни- да такива сме. Знаем много и всеки в своята област е безспорен авторитет, но това, което говори г-н Костов, го разбират едва 10% от българите. На леля Ненка от незнам къде си, на отрудения обикновен българин му е абсолютно непонятно и безразлично какво е "финансов излишък," "бюджет", "дефицит", "осигурнитела тежест" и пр, като стотинките му стигат едвам да си купи насъщния. Дреме му на него за ЕС, за фондове и пр. И това непонятно говорене води до едно невъзприемане. Народът като чуе за нас си затваря и ушите и очите и бяга надалеч.

Последните няколко емблематични световни кампании се спечелиха с едно популистко, типично "народняшко" говорене, а не със тясноспецилизирани изказвания. с "професорски" тон и стил. Политиката в последните години се комерсиализира, превърна се и в "шоу", чийто продукт трябва да се "купи" от гражданите, т.е да се получи техният вот. Това защо не се отчита. Обама спечели с чисто популистки трикове, като посланията му-прости, но искрени, стигнаха до сърцето на американците и те видяха свой "духовен брат", своя естествен водач на нацията. Виждате какъв панаир, какво фиаско и карнавал бяха американските избори.

Политическият ни маркетинг, PR-ът ни е под всякаква критика. Или си правим грешни заключения и живеем на някакъв розов облак, или въобще не познаваме психологията на българина, или има кръг от хора в партията, които заради кариеристките си амбиции и ламтежи умишлено дезинформират Костов за състоянието. Не е тайна, че той се е заобиколил от ласкатели, които галят егото му с перце. Затова и след всеки избор в нашите редици никнат отровни гъби и лимонки, които ни взривяват в парламента. И това при "стриктният подбор" на кандидати.

Посланията на Костов са за едни нормални европейски граждани. Те биха се възприели от англичани, германци, от хора- граждани на страни с традиционно силна демокрация, с работеща пазарна икономика, с ефективно гражданско общество, но не и от българина, който е свикнал с мутренския манталитет, със здравата ръка и за него властта е бабаитлък и здрава ръка, просто, нашенско говорене, и закани с размахване на пръст, дай му хляб и зрелище и го остави.

Защото Костов е най-обаятелният човек, защото безупречно вярвам в него, затова и не мога да му спестя тази критика. Ако Грънчаров ми отвори очите за Истината и Свободата, то Костов ми отвори сърцето за тези ценности, за тези добродетели. Благодарение на него аз ги почувствах в себе си, приех ги за мои принципи, за отправна точка и посока в живота ми. Ако искаме наистина България да стане европейска страна, то пътят и към европейските закони и ценности минава през Костов. Заради това, аз няма да спестя и критиката си.

Другата лоша черта на кампанията ни са хората, които излъчваха посланията. Не знам какъв е принципът на разпределение на листите и поставянето на хора за водачи, но в повечето случаи кандидатите бяха неудачни. В Пловдив, където е синята столица, ние губим половината си гласове. Димо Гяуров не е удачната кандидатура за Пловдив. За Варна може да е- от където е, но не и за Пловдив. Не може да натрапиш някой "непознат" човек, и да искаш хората да го понесат на ръце. Някъде другаде може, но не и в Пловдив, и това всеки го знае, поне всеки, който е от Пловдив. И накрая какво стана- нито Варна, нито Пловдив.

Не може да пратиш човек от София в Ловеч, или в Добрич, където нито някой е чувал за него, нито някой го знае. Кампанията най-малко ще е сухарска, хората няма да го приемат и да го почувстват като свой. Такава ни е народопсихологията, ние в това отношение сме си затворени и патриархално настроени. Всеки би се доверил на познато лице, на познат човек, на човек, от чиято дейност, работа, дела има пряко впечатление, на човек, който репутацията и достойнството са му безупречни и не подлежат на укор. Ето защо трябва да се търсят нови лица, които да водят листите, а не за пълнеж на последните места. Друг въпрос е и мястото на Спас Гърневски в листата на Пловдив. Този човек няма място и по улиците, камо ли в листата и в политиката. Хората не щат да му чуят гласа, камо ли да гласуват за него. Той имаше своя шанс, докато беше кмет на Пловдив- показа какво може, да бъде така добър да не се опитва да узурпира властта отново, да се оттегли и да даде път на новото, на някой млад човек. Ето това ни куца и като политика, и като общество и като държава. Всеки като е лапнал кокала не мисли да го пуска, с инвалидна количка ще го возят, ама пак ще държи властта. От това нещо емигрират хората, от невъзможността да намерят поприще от такива "дядки" за реализация.

В Силистра- точно обратното. Там водачът бил младеж на моята възраст, но от който целия град бил настръхнал. Чувам,че репутацията му била под всякаква критика- побоища, вадене на ножове на съученици, учители, изключване от всяко училище в Силистра.. С една дума гамен, кретен. И с този човек ние ще спечелим доверието на силистренци. Никога, просто никога. Ако се бях прибрал да гласувам в Пловдив, просто може да съм член на ДСБ, но и на оня свят не бих гласувал за Гърневски и компания. Това е положението и трябва да си го признаем. Тези хора са компрометирани- дали наистина или не, е без значение. Всеки път народът ни наказва заради тях, показва ни с вота си, че не ние ще- не заради идеите ни, а заради хората ни, с които се опитваме да ги прокараме,а ние все тех си лансираме. Тук изключвам г-н Костов от това число.

Костов говори за "Люпилнята"- къде са "излюпените"? Пратиха ги в райони, в които никой не ги познава, или да държат гащите на дъртите кучета.

Това не бива да продължава. Нека не се ласкаем с чужди успехи, с чужди провали. Ние никой не сме изритали- и Атака, и БСП и ДПС са доста пред нас и с нашите "изгубени" избиратели. Младите хора трябва да си върнем, а младите хора отиват където са младите- ето вижте Зелените- състоят се само от младежи, от свежари, от нови хора, с оригинални идеи, от хора, които наистина чувстват свободата. Младите се събират с млади- никой не се събира на дружинки с бабичките и дядовците да си говори за музика, за мацки и младежки емоции и страсти. Това е пътят. Пътят е младостта- нали ние сме бъдещето, защо все стоим в сянка?!

Да не говорим, че местните организации из страната, са под всякаква критика. Никаква работа не вършат, ама никаква. Претъпкани са на ръководни позиции с пенсионери, които го карат на изживяване и свежа идея не може да прехвръкне.Мързи ги, мързи ги да гледат, та камо ли да работят. Плямпат си от заран до заник предъвканите фрази за величието на нашето управление и нищо. Същата работа както в БСП, само че в син вариант. Приказки много- работа- никаква. Иска си млад човек- енергичен, да работи, да пропагандира идеите. Ето аз ако се прибера в Пловдив, най-малкото ще пиша всеки ден по няколко статии, сума ти народ бих повлякъл, сума ти инициативи ми се въртят в главата, идеи и пр., просто защото мозъкът ми мисли, а не е склерозирал. Ангел Грънчаров също от сърце би бил на моя страна, както и редица други наши "загубени" съмишленици, които искат нови лица да ги поведат... Но на кой му пука. Ние нали сме си малка софийска, централна елитарна партия, за нас "простолюдният народец" е нещо неприемливо. Докато този негативизъм, тази надменност я има в очите на нашите кандидати, които гледат отгоре на демоса, то все ще се намери някой като Волен, Бойко и пр., които да приютят народа под "плащеницата" си, а ние ще си се залъгваме с гръмки фрази, с лъже-успехи и др.